Митове за децата индиго

от 6

Понятията „деца индиго” или „кристал” навлязоха масово в речника ни.До колко обаче е оправдано да се внушават на децата тези етикети, с които възрастните се опитват да обяснят неразбраните от тях промени и проблеми на новите поколения?

Понятията „деца индиго” или „кристал” навлязоха масово в речника на психолозите, педагозите и родителите. До колко обаче е оправдано да се внушават на децата тези етикети, с които възрастните се опитват да обяснят неразбраните от тях промени и проблеми на новите поколения?

Всеизвестно е, че всяко поколение се различава от предното, че конфликтите между тях са често срещани и е съвсем естествено по-младите да ни изненадват с нови знания и различен подход към живота. От известно време обаче стана много модерно новостите на децата от последните няколко поколения да се характеризират с екзотични идеи и с етикетите „индиго” и „кристал”.

Децата могат да са хиперактивни или точно обратното неконтактни или затормозени. Могат да са свръхнадарени или да имат задръжки в развитието на определени умения, а могат да съчетават и двете. При всички положения такива деца изглеждат трудни за възрастните и нИндигоеобясними за техните остарели критерии за добре развиващо се, стандартно, послушно детенце. Според любителите на свръхестествени теории тези деца веднага се класифицират като нещо необичайно, извънредно, като едва ли не пратени на Земята с мисия и носещи уникално различни качества. Въпросните деца имали синя аура, която само посветени могат да видят. И понеже били избрани, не можели да се адаптират към средата на връстниците си, за това били по-раними, непослушни и емоционални.

Теорията вероятно е много удобна за тези, които няма как да си обяснят разликите в поколенията и факта, че децата растат в съвсем различна среда от нашата, че консумират различни храни от нашите и са в съвсем различна информационна среда. Любителите на езотериката и мистиката се надпреварват да им дават характеристики, които в основата си постоянно се разминават и обхващат голям спектър от признаци, според които едва ли не всяко дете трябва да е от онези с мисията на Земята.

Не пропускаме ли обаче важни признаци на сериозни проблеми покрай утешението, че децата ни са индиго или кристал?

Смята се, че индиговите деца са трудно приспособими към социалната си среда в градината или в училище, че те трябва да бъдат оставени на себе си, да се забавляват и развиват самостоятелно без да се правят излишни опити мъничето да влезе в колектив.
В действителност отдавна е ясно, че човек е социално животно и детето рано или късно ще трябва да навлезе в някакъв социален кръг различен от семейството.
А колкото по-късно стане това, толкова по-трудно ще му бъде да впише себе си и да се съхрани едновременно с това като личност. Разбира се, това не бива да става насилствено, но е хубаво ако детската градина не му понася да потърсиш друг вариант за адаптация в детска среда – например различни школи, спорт, родителски кооператив, каквито има вече в столицата, полудневна занималня или нещо друго, но свързано с интересите на детето. Децата, които не могат да се приспособят спрямо връстниците си, малко или много се чувстват подтиснати и нещастни. Учениците често изпитват груповия конформизъм, те имат нужда да бъдат приети от другарчетата си и след това да покажат личността си. Но да бъдеш отхвърлен винаги е трамватично, независимо от кое поколение е детето.

Смята се, че в последно време се появяват все повече деца индиго. Защитниците на тази идея ни убеждават, че едва ли не те са ново еволюционно стъпало за човечеството. Според други специалисти, основно педагози и психолози, това е само много шум за нищо. Естествено е психологията и психиатрията да се развиват и да навлизат все по-дълбоко в човешката индивидуалност, така се отчитат нови фактори и влияния, нови проявления на човешката душевност, които преди не са били обяснявани. Така отношението на науката към границите на нормата и патологията се промени, с което се разшириха и самите граници. Самите ние постепенно разчупваме стереотипите си и виждаме как вариантите за избор са огромни, че детето може да бъде съвсем оригинална и неочаквана по разнообразие личност, която не се вписва в нашите рамки.

Друг важен и много сериозен проблем е, че теорията за индиго често замъглява погледа на родителите за истинските проблеми на детето. undefinedТе смятат че отглеждат генийче, избрано дете, а всъщност тяхната вяра в окултни теории им пречи да осъзнаят, че наследника им проявява симптоми на неврологични, психически или логопедични нарушения. Приписвайки необичайното поведение или развитие на детето на неговата гениалност, избраност, индиговост или други подобни измислици, те пропускат ценно време, в което могат да реагират адекватно и да помогнат на детето да се справи с проблемите в зародиш. Много от разстройствата и отклоненията могат напълно да бъдат излекувани ако се вземат навременни мерки и се обърне внимание от специалисти.

Има и такива родители, които не смеят да предприемат адекватните мерки, само защото в очите на другите те ще изглеждат като неуспешни, като провалили се. По тази причина се опитват да убедят себе си, детето и околните, че то няма проблеми, а просто е гениално и никой неможе да го разбере. Родителите губят много време, физическа и психическа енергия в опитите си да изместят ударението от истинското му място и да гопоставят на грешното.

Съществува друга опасност – когато родителтие усетят, че детето е надарено специално в определена област или че просто се развива по-добре с някои умения, за сметка на други, то възрастните обръщат цялото си внимание имено върху тази успешна страна. Възприема се, че тя е знак за уникалност на детето и усилията на възрастните се насочват върху нея. В действителност е съвсем нормално всяко дете да проявява различни възможности в различна възраст. Някое може да чете на четири годинки, друго да смята, трето да рисува, а четвърто да не проявява нищо особено на даден етап. Не забравяй, че децата са отворена кнга и сравнително необременено съзнание. Ако започнеш да преекспонираш определено качество или умение, да караш детето да го демонстрира пред гости и приятели като на панаир, можеш да постигнеш само обратния ефект. Първо, ще отвратиш детето от умението му, след това ще пренебрегнеш факта, че то има и други заложби, които също чакат да се развият и поощрят и трето, няма да забележиш, че то изостава с важни умения, които ще му трябват. Изобщо, лепването на етикета „надарен”, „гений” или”вундеркинд” е доста тежко бреме за крехките детски плещи.

И така, преди да решиш, че твоето дете спада към някаква уникална гупа, не забравяй, че всички описани признаци на децата индиго имат своето съвсем логично обяснение, а за някои от тях трябва да обърнеш сериозно внимание. Децата в днешно време са по-големи индивидуалисти от нас undefinedи това е съвсем нормално, цялото ни общество и западната култура като цяло поощрява индивидуалното над колективно. Достъпът до информация е несравним с този на родителите ни, нищо чудно, че ние забелязваме у децата ни неща, които нашите родители не са виждали у нас. От всякъде ни облъчват реклами, интернет, телевизия и преса, децата растат в коренно ралична информационна среда.
Храната, която консумират е в пъти по-некачествена от тази, която ние сме поемали като деца, от там и различната имунна система и психоемоционален баланс. Отдавна е доказано, че храната има отношение към това. Сегашните продукти са много по-изкуствени, пълни с химия, в храненето ни преобладават полуфабрикатите, генно модифицираните храни, изкуствените добавки. Добави към това и опасните и вредни съставки във ваксините, които децата получават щедро още с раждането си, те се натрупват в детския организъм и попаднали през кръвта в тялото му въздействат на всички органи, включително и на мозъка. Нищо чудно, че има толкова много деца с невро психологически проблеми. А ваксините, които са включени в съвременния календар постоянно се увеличават.
Това са само част от причините, които правят днешните деца ралични от нас и от предните поколения.

calendar

Календар