Мастопатията - болест на гърдите или състояние на душата?

На моя приятелка й откриха мастопатия, когато беше на 35 години. Тя се оплакваше от болки и подутини в гърдите, придружени с отделяне на течност от зърната.

Лекарите настояха да се отстрани едно съмнително възелче, за да бъде изследвано. Но и след операцията мастопатията продължаваше да я безпокои. Минаха години и животът на приятелката ми се промени: 18-годишният син се ожени и се сдоби с дете, младата баба се разведе и отново се омъжи.

Събитията се развиваха така бързо, че не й оставаше време да мисли за здравето си. Когато накрая животът й тръгна нормално, тя си спомни за мастопатията. Направи си мамография, която не откри и следа от предишното състояние на гърдите й.

Гинекологът нарече това „рядък случай".

Млечната жлеза между здравето и болестта

Млечната жлеза между здравето и болестта

Изследването на млечната жлеза при жените от средната възраст често установява характерните признаци на мастопатията.

Във втората половина от цикъла под влияние на хормоните се разрастват жлезистите клетки и самите части на млечните жлези, в протоците се събира течност, разширяват се кръвоносните съдове. При това нерядко се притискат нервни окончания и се появяват болки, които отиват към рамото или ръката.

Гърдите се увеличават, „загрубяват", стават зърнести или дори на бучки. Понякога от зърната се отделя течност.

Аз ще командвам парада!

Аз ще командвам парада!

Млечната жлеза е много чувствителен орган. В нашия мозък емоционалните и хормоналните центрове са в съседство и постоянно си взаимодействат.

Главната роля винаги се изпълнява от централната нервна система - тя оценява ситуацията, след това емоциите отразяват нашето отношение към тази ситуация и в зависимост от оценката постъпва команда как да се промени хормоналното състояние, за да се приспособим по най-добрия начин към това, което ни предлага животът.

Дългото емоционално напрежение всъщност изтощава запасите от хормони. Всички наши тревоги и безпокойства неминуемо се отразяват и върху състоянието на гърдите, появяват се признаците на мастопатията.

На страха очите са големи

На страха очите са големи

Когато гинекологът забележи уплътнения или зърнистост в гърдите, той препоръчва мамография. В случай, че се открият някакви изменения, пациентката най-често се изпраща на онколог.

Ръцете на професионалиста онколог често откриват истината, която е недостъпна за медицинската техника. При необходимост онкологът ще назначи допълнителна диагностика (например с ултразвук).

Едва след това може да се каже дали мастопатията е безопасна, необходимо ли е медикаментозно лечение или се налага операция.

Да се реже или не?

Да се реже или не?

И така, мастопатията е психосоматично заболяване, причината за което са нарушенията на нервната и хормоналната регулация. Затова ножът на хирурга не може да я излекува.

Подозрителното образование е необходимо да се оперира, само ако след мамографията или ултразвуковото изследване все пак са останали съмнения в неговата доброкачественост.

Биопсията позволява да се уточни диагнозата: от възелчето се взема парченце тъкан за анализ и внимателно се изучава под микроскоп - дали има в него „атипични", т.е. различаващи се от обичайните, клетки. В този случай операцията е абсолютно необходима.

Що се отнася до кистите, те могат да се „пунктират" - да се изтегли съдържащата се в тях течност. Обикновено след това кистата намалява или изобщо изчезва. И само ако след три такива пункции тя отново се изпълни и няма намерение да намалее, може да се предприеме оперативно отстраняване.

Реална ли е опасността от рака?

Реална ли е опасността от рака?

Мастопатията е рисков фактор за него, но индивидуалният риск трябва да се преценява от лекаря заедно с вас.

Да обясним какво е индивидуален риск. Идва при онколога дама на 30 години с мастопатия. Тя има две деца, родила ги е на 21 и на 25 години. Майка й на 66 години се е разболяла от рак на гърдата, а баба й е умряла от него малко над 70.

Относителният риск жената да се разболее от рак при тази наследственост е висок. Но индивидуалният е нисък, тъй като тя е млада и за разлика от майка й, е родила в много млада възраст. Нейният личен риск би нараснал значително при условие, че майка й и баба й са се разболели не на преклонна, а на средна възраст.

ЗАПОМНЕТЕ!!!

• Рисковете за рак на млечната жлеза нарастват с възрастта. Те се появяват след 40 години и достигат своя връх към 70. Колкото по-млади са били заболелите жени от семейството, толкова по-висок е рискът за следващите поколения.
• Ако ракът е поразил и двете гърди на близка роднина, индивидуалният риск се увеличава.
• От рак на млечната жлеза най-често страдат жените, при които менструацията е започнала прекалено рано или пък критическата възраст е настъпила прекалено късно.
• Важно е дали са боледували най-близките роднини -майката, бабата или сестрата. По-далечните не се взимат под внимание.
• До някаква степен онкологичният риск нараства и от късните раждания. Това се отнася както за първите, така и за последните.
• Нераждалите жени са в по-голяма опасност от раждалите.