Мария Капон е професионален политик, бизнес дама, била е наблюдател в Европейския парламент, владее пет езика, но преди всичко това тя е майка на единадесет годишния Филип-Леон. Вероятно е единственият депутат, който не ползва служебна кола и ведомствено жилище в миналия парламент и отсъства от работа само... два дни – за първия и за последния учебен ден на сина си.
Зад гърба си има много спечелени битки и каузи, а приемната й е винаги отворена. Ето какво разказва за сина си и за безкрайно трудния баланс между професионализма и майчинството.
Успяваш ли да балансираш между работата и семейството
Беше ми много трудно. Темпото в предприемачеството не позволява да се работи на ниски обороти. Съпругът ми работи във фирмата и си поделяме управлението на проектите. Първото предизвикателство бе да се научим да „изключваме” след работа и да имаме семеен живот. Второто предизвикателство бе синът ни Филип. Бременността я изкарах в тичане по задачи и буквално последния ден се усетих, че раждам. Имах си обичаен израз към всички, които ме гледат със съжаление и загриженост - „Аз съм само бременна, а не болна.”:) И се появи Филип-Леон. Израсна покрай работата ни, но къпан в бабина любов. Тогава се дисциплинирахме. Никаква работа след 18 часа, а аз се прибирах към 16 часа. След това се наложи още едно изпитание, а именно влизането ми в професионалната политика. Намерих решение – прибирах се от София в Пловдив всяка вечер, все едно бях в нормалния си график, за да го гушна, да сложа бузата си до неговата. Трудно, но бе единствената възможност. Работата е ефективна, когато имаш топлината и подкрепата на семейството.
Разкажи ни с няколко думи за Филип
Филип-Леон е в четвърти клас. Тази година ще навърши 11 г. Умно и артистично дете. Малък всезнайко. :) Занимава се скуош и плуване, а иначе страстта му са географията и историята. Обожава книгите от съвсем малък. Чете всичко. И задължителните, и всички любопитни книги и списания от National geographik до последната енциклопедия за морския свят или за римската империя. Разбира се, захласва се и по Интернет. Много сме внимателни и двамата си разясняваме опасностите в мрежата, както и нейните необятни възможности.
На какво искаш да научиш сина си
Мисля, че той го притежава вече. Чувството за справедливост и милосърдие. Има голяма сърце. Винаги е готов да помогне. Ще се радвам, ако един ден е и политически активен. Филип е най-големият ми критик и изключително важен за оценката на работата ми. Днес е член на училищния парламент и е активен със своята позиция.
Какви принципи следваш във възпитанието му
Да сме приятели. Винаги е бил равноправен член на семейството ни. Взимаме решенията с него. Смеем се, че има Висш семеен съвет. Баща му е председател, той – секретар, а аз – обикновен член. Филип има три гласа – своя, този на папагала Поли и на кучето Стас. Т.е. винаги е в мнозинство. :)
Имаш ли амбиции спрямо него
Коя майка няма? Искам да е човек с главно Ч. Да е добър и да преследва мечтите си. Той самият е амбициозен. Чуждите езици са му в кръвта. Най-важното обаче е да получи добро образование и сам да реши как ще се реализира в живота.
Как прекарвате времето си заедно
Четем, пътуваме из страната, разглеждаме забележителностите на България, ходим на кино, но ни е хубаво дори, когато откриваме специални решения в задачите по математика.
Пълно с мъже, които не са пораснали и са доминирани от силната Майка. Успяваш ли да се предпазиш от това и имаш ли рецепта във възпитанието на момче?
Много съм внимателна. Знам колко е опасно и затова го оставям да взима наистина много от решенията сам. А и Филип е силен характер. Приятелство – това мисля, че е рецептата.
Има ли родителски модел, който ти е направил впечатление
Мисля, че прилагам модела на собствения си баща – приятелството, споделянето вкъщи и обсъждането на темите и съвместното решаване на проблемите. А иначе универсална рецепта няма. Всеки трябва да намери своята, която чувства. Все пак и децата, и родителите са различни, но най-важното е да има любов.
Активно помагаш на различни каузи, например на децата, болни от муковисцидоза
Не обичам да говоря за това. Вълнувам се от всичко, което касае живота на децата на България. Опитвам се с ресурса, който имам, да помагам. Разбира се, надявам се един ден да управлявам и тези процеси, защото няма по-голяма сила от политиката да можеш да си полезен на хората. Това е призванието на политиката. Ще ви дам един пример. В лично качество можеш да купиш лекарство, да помогнеш на конкретни случаи поединично, но вкарвайки TOBI 300 (жизнено важен антибиотик) в позитивния списък, променяш стандарта на всички семейства, в които има болно дете от муковисцидоза. Те иначе се чудят всяка година как да осигурят 42 000 лева. Първата година взимат кредит, втората продават апартамент, а после… Просят. И не могат да осигурят нормален живот на децата си. Отчайваща картина! А в България са нужни 40 млн. лева на година, за да се осигурят всички генетични заболявания с лекарства. Единствено държавата има силата, а ние всички плащаме за солидарна система. Няма оправдания, че няма пари.
На какви други каузи помагаш
Подпомагам църковни настоятелства, борбата с наркоманиите, каузата „Искам бебе”… Не искам да влизам в подробности, защото съм го правила много преди да стана публична личност, и, ако Господ ми даде сили искам да продължа да го правя и след като изляза от политиката. А сега каквото и да разкажа за този род дейност изглежда като самохвалство на заинтересован политик.
На какво те научи майчинството?
То преподреди ценностната ми система. Сякаш ти дава сила да конструираш в себе си логиката на природата и да я превърнеш в свое обществено, публично желание. От една страна да дадеш на децата ни уредена държава, а от друга на родителите ни възможността да изживеят достойно живота си.
За какво благодариш на своите родители
Все ми се пълнят очите със сълзи, като си помисля как искам да благодаря на баща си, който не е вече сред нас и чийто думи кънтят в мен – че ще се справя, и доверието, което ми даваше. Благодаря му за това, че отдаде живота си за образованието на мен и сестра ми, и ни изгради като личности. На мама целунах ръката и днес – за любовта, за нежността и за подкрепата. Затова, че е най-добрата майка и баба. На родителите на съпруга ми им благодаря, че ми се довериха и запълниха къщата ни с духа на мъдростта и топлината на обичта им, че всеки ден в очите им и дланите, мога да разчитам на уюта и прекрасната атмосфера. Благодаря им, че прощават за отсъствията и че вярват в мисията ми.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.