„Мамо, позволено ли е да се лъже понякога?“

„Мамо, позволено ли е да се лъже понякога?“, пита Алекс на 7 години.

Би могла веднага да отсечеш, че е забранено да се лъже, но всички знаем, че самият ти отговор би бил благородна лъжа – и Алекс, както повечето деца, най-вероятно ще разбере това много бързо.

Тя вероятно ще отвърне: „А защо миналата седмица излъга баба, че харесваш книгата, която ти е купила, а не ѝ каза, че вече я имаш?“

На седем години децата вече имат, макар и смътна, представа за това, че лъжата не може да бъде изцяло заклеймена и възрастните много често прибягват до нея.

Те дори могат да разпознаят благородната лъжа – като тази, която ще изречеш пред бабата на Алекс, за да не засегнеш чувствата ѝ – от безочливата нечестност.

Важно е да бъдеш честна с нея, да ѝ обясниш, че лъжата понякога може и да е необходима.

Не забравяй, че децата се научават да си служат с измама на много ранна възраст, за да запазят хармонията в отношенията си с околните.

„Всички ние правим това и ако кажете на детето, че никога не трябва да лъже, рискувате да си вкарате автогол“, казва психологът Аверил Леймън, която се занимава с темата за лидерските качества у човека и как те могат да се изградят.

„Прекалено строгите правила ограничават способността на децата да преценяват ситуацията и реакциите си сами. Както всички хора, те лека полека ще усвояват изкусните умения, които се изискват, за да родиш една благородна лъжа, просто защото не искат да наранят чувствата на другите хора.“

Повечето родители се питат защо Алекс изобщо задава този въпрос? Дали тя не подозира, че някой я е излъгал? Или е притеснена, че може да е изрекла „черна“, а не „бяла“ лъжа?

Обясни ѝ, че съществуват различни видове лъжи и я насърчи да даде сама няколко примера.

Попитай я какво тя мисли за лъжите – искала ли е някога да излъже някого и защо? „Тъй като това е въпрос, в който има доста противоречия и непознати факти, важно е родителите да говорят за него с децата си“, казва Леймън.

Д-р Хелън Родуел, детски психолог, която е специализирала в семейните въпроси и отглеждането на деца, казва:

„Родителят трябва да обясни, че по принцип човек не бива да лъже, но благородните лъжи са приемливи.

На детето могат да се дадат примерни ситуации, в които не искаме да разстройваме хората около нас. Ако например приятелката на Алекс я попита дали косата ѝ изглежда добре, а тя мисли, че е ужасна, няма нищо лошо в това да премълчи.“

Кажи на детето, че едно е да прибегнеш до лъжа, за да се спасиш от наказание или да бъдеш „хванат на тясно“, съвсем друго е да излъжеш в желанието си да защитиш нечии чувства.

Струва си да знаеш, че усвояването на умението да познава и изказва последния тип лъжа е крайъгълен камък в развитието на детето и доказателство за емоционална интелигентност.

Психолозите често цитират така наречената „Теория на ума“ (способност да се види гледната точка на друг индивид), когато детето обръща гръб на егоцентричните си мисли и започва да разбира, че останалите хора също имат желания, намерения и ценности, които може да са различни от неговите.

Бабата на Алекс обича да къдри косата си и да я боядисва в синьо, макар че на Алекс това никак не ѝ харесва.

Още на около шестгодишна възраст децата осъзнават последствията, които лъжите имат, и са в състояние много добре да разпознават истината от измислицата.

Наблюдава се процес на развитие на „Макиавели интелигентността“ и те започват да лъжат изключително убедително, разбира се когато искат. Този процес върви ръка за ръка с нарастващото осъзнаване на разделителната линия между това, което те си мислят и това, което решават да изразят или споделят с другите хора – умение, което човек използва често в живота си и което Алекс сега започва да придобива. Да се надяваме не твърде успешно.

Никога не забравяй, че да казваме истината е най-добрата политика – ако разбира се не сме твърде изкусни лъжци.

По книгата "Мамо, защо?", написана от Ема Кук