Мамо, не те обичам!

Да бъдеш родител е щастие и отговорност. А възпитанието на детето е всекидневен труд, за който се изисква разбиране и обич.

Думите „Мамо, обичам те!“ предизвикват вълна на любов, прегръдки и ласки. Но как да реагираш, когато малчо изведнъж тропне с краче и заяви - „Не те обичам!“, „Ти си лоша!“, „Ще отида да живея при баба!“

Няма как да не си зададеш въпроса – „Защо ми говори така, аз правя най-доброто за него...“.

Може би това е изпитание за всяка майка и за да се справиш с подобно поведение на детето е нужно да разбереш какво стои зад него – дали мъникът иска нещо или само „изпуска парата“.

В най-безобидната ситуация то е следствие на неизпълнено желание или се проявява след като детето е било наказано или обидено. Но може да е реакция на действителна несправедливост към него. Ако от скоро посещава ясли или градина, нищо чудно просто да повтаря фраза, която е чуло.

„Не те обичам“ - е всъщност един от начините малкото да изрази своята обида, несъгласие и дистанциране, наред и с други способи като мълчание, плач, счупване на играчка. Ако ние, възрастните, посрещнем с агресия и неразбиране тази негова реакция, малчо ще се научи да „обира“ и „затваря“ своите негативни чувства. 

В резултат на подобен опит най-вероятно ще разбере, че изразяването на вътрешното несъгласие задължително е последвано от неодобрение и риск да загубиш тези които ти обичаш и те обичат. Следователно не бива да изразяваш неприемане, неодобрение, противопоставяне. Налага се да си съгласен и дори да не ти харесва - да търпиш.

Понякога нашите отговори като възрастни са „Ти си лош!”, „Ти не си добро дете!”, „Ти не заслужаваш!”... Не забравяй, когато игнорираш чувствата на детето, то приема и себе си като отхвърлено и е логично да заключи, че не го обичаме. А най-лесно е да отговори със същото (или поне да го изрече)

Кога и защо може да чуеш тези думи?

За да може детето да каже „не те обичам“ най-малкото е нужно да умее да говори и да разбира смисъла на думите. Означава ли това, че подобни фрази може да се очакват след 3-4 годишна възраст? Да, но всичко започва от по-рано.

До 2 години словесни атаки няма, но има агресивни действия. Детето не може добре да говори, но нищо не му пречи да хапе, размахва пръсти, щипе и др. И ако се сблъсква с грубо поведение, в което присъстват шамарчетата, удрянето, заплахите с крясък, то впоследствие и неприятните думи няма да закъснеят.

2-3 години – това е времето, когато детето се учи да говори и бързо повтаря всичко. Като цяло вече разбира смисъла на думите. Можеш да получиш кратки фрази като „Ти си   лоша!“ и да бъдеш сигурна, че смисълът, вложен в тях е точно този. В тази възраст това е непосредствена емоционална реакция срещу забраните на възрастните или повторение на това, което чува от големите.  

3-5 години – поставя се началото на манипулативното поведение, дори и то още да не е съзнателно. Детето започва да разбира, че определени действия носят след себе си определена реакция (награда или наказание).

5-7 години – настъпва разцвета на манипулацията. Детето използва манипулативните методи много по-съзнателно. Но далеч не е задължително в това число да се включват нежеланите думи. Сега обаче, детето може да ги използва като реакция за дадена обида.

Как да НЕ реагираш...

Не отвръщай с раздразнение. Не е нужно да крещиш и да обиждаш детето за това, което е казало. Не  се затваряй, не го карай да се чувства виновно. Нека то да разбере, че не си спряла да го обичаш. Говори за своите чувства, за да може и то да се опита да обясни своите както може и според способностите си.

Помисли какво от това, което правиш го наранява или не отговаря на неговите очаквания и го е накарало да се почувства зле. Децата реагират понякога агресивно и когато се почувстват неглижирани от нас, когато заслушани в телевизора или съсредоточени в това, което правим, не чуваме колко е важно това, което ни говорят, или не сме отделили обещаното време да правим нещо заедно и т.н.

... и какво можеш да кажеш

И на мен ми се е случвало синът ми да каже „Не те обичам, ти си най-лошата!“ Знам, че не го мисли, а го казва в ситуация на гняв, обида, раздразнение. Затова просто се усмихвам и му казвам „не ме обичай, аз пък те обичам и каквото и да направиш винаги ще те обичам“. Може и да не повярваш, но той просто млъква и след малко ме прегръща и казва: „Извинявай, и аз те обичам“. И всичко е наред.  Да реагираш на подобни думи зряло, с усмивка и приемане, успокоява хлапето и снижава неговото напрежение.

Стр. 2: Как да реагираш, ако попаднеш в някоя от тези ситуации...

Ако попаднеш в някоя от тези ситуации...

...запази спокойствие и не се се тревожи. Всичко ще бъде наред, когато реагираш с разбиране.

„Обида“

Малкият Иво скоро е станал на 2 годинки. Той е едно любознателно и щуро дете. И понякога майка му е принудена да ограничава активността му, заради неговата безопасност. Иво реагира бурно на забрани – плаче, тропа с крак и казва „Лошааа!“. Майка му е притеснена, как трябва да постъпи?

Коментар на психолога:

Когато не разрешаваш на детето това, което в момента желае, то започва да протестира. Мъниците до 3 години трудно управляват емоциите си. Именно затова те реагират така бурно. Обидата и протестът са силни чувства и е трудно за малкото човече да ги изрази, както и не всеки възрастен може да се справи с тях. Освен това ние, големите, се учим да „преглъщаме“ обидата, но детето не притежава тези социални навици и реагира спонтанно.

Не се засягай и не се тревожи. След известно време, когато малчо се успокои, отново ще се обичате истински, а и ще сте преодолели една малка криза. Точно след колко време ще отмине „бурята“ зависи от темперамента на детето, както и от твоето настроение. Основното е да помогнеш на малкото човече да се успокои. Ако ти позволи, го прегърни. Ако не иска, не настоявай. Седни до него, лицата ви да са на едно равнище и поговори спокойно. Говори конкретно какво не одобряваш от действията му. Казвай го пак, нищо че ти се налага да го повтаряш. Приеми чувствата му и правото му да ги изразява. 

Можеш да кажеш: „Знам, че си разстроен, че не ти дадох ютията, но тя е опасна за теб, можеш да се изгориш, а това боли.  Аз те обичам и искам да те предпазя от това, което е опасно“.

Опитай се да отвлечеш вниманието като например започнеш да рисуваш нещо по гръбчето му с пръст и да му разказваш какво правиш. Ще видиш, няма да мине много време и детската усмивка отново ще те стопли :). А това ще рече, че конфликтът е приключен.

„Скрита манипулация“

Надя е на 5 години и се е случвало да я накажат. Наказанията са се е състояли в това да не гледа детски филмчета. В началото тя се е сърдела, плакала, а последния път казала на майка си: „Ти си лоша, по-добре да живея при баба“. Майката толкова се стреснала от думите й, че дори отменила наказанието. Но с течение на времето разбрала, че всъщност по този начин дъщеря й я манипулира.

Коментар на психолога:

В този случай, използвайки остри думи, детето всъщност се опитва да постигне собствените си цели. Твърде често хлапетата прибягват до подобни слова, за да манипулират родителите си. Целта е да им бъде разрешено нещо, което преди това е забранявано или за да им отменят наказание. Манипулацията е отработен стереотип на поведение. Когато за първи път чуеш от детето си „Ти не ме обичаш!“, се страхуваш, че отношенията ви може да се променят в лоша посока и... позволяваш това, което преди не си разрешавала. А малчо просто проверява кога „не“ може да се превърне в „да“. Ти трябва да му покажеш, че неговият вариант просто не работи.

Т.е. отстоявай това, което си казала и дръж на решенията си. Когато не може бонбони, значи не може. Опитай се да покажеш на детето, най-добре чрез игра, че има молби, които се изпълняват веднага, но трябва да знаеш как да помолиш. Както и  има желания, които се сбъдват по-късно, а други просто не се осъществяват, най-вече заради мерки за безопасност. Така всъщност ще промениш стереотипа на детето.

„Подражание“

Елена е на три години. Нейната майка никак не се разбира със свекърва си. Тя често обсъжда отношенията си на детската площадка, а Елена много обича да слуша разговорите на възрастните. Майка й не се притеснява да използва тежки думи, като си мисли, че дъщеря й все още не разбира. Но ето какво се случва, когато бабата на Елена идва на гости да я поздрави за рождения ден. Бабата иска да прегърне момиченцето, но то не отива при нея. Тя го пита защо не й дава да я гушне, а Елена казва: „Ти си лоша!“. Бабата постоява още малко и си тръгва, а отношенията със снаха й се изострят още повече.

Коментар на психолога:

Ако в семейството има конфликт (между съпрузите, между различните поколения и др.), то детето може да използва лошите думи срещу този, който е на „противоположната“ страна.  То може да каже на баба си „Отивай си!“, ако е на страната на майката, която се кара със свекърва си или собствената си майка. В този случай детето не изразява собствено чувство, просто е на страната на този, който му е по-близък. То още не може правилно да прецени ситуацията и да запази неутралитет.

Децата са най-откровените същества и точно чрез техните уста можеш да чуеш онези жестоки думи, които възрастните биха искали, но не могат да кажат. Да се сърдиш на малкото за това е безполезно. Изводът е един – нека възрастните решаваш сами проблемите помежду си. Не прави детето съучастник в конфликтите.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Ваня Овчарова, психотерапевт