Мамо, мога ли да ходя гримирана на училище?

Мамо, мога ли да ходя гримирана на училище?, Аби, 10

Молбите на децата, които все още не са станали тийнейджъри, представляват истинско минно поле, защото тук има много малко ясни правила.

Кой казва, че младите момичета не могат да носят грим и къси блузки, които разкриват пъпа им? Какво лошо има в това да подражават на поп звездите, които гледат по MTV?

Въпреки тези риторични въпроси, ние продължаваме да се притесняваме, че пазарът насърчава десетгодишните ни деца да изглеждат по този начин и да порастнат толкова бързо.

Гланц за устни с цвят на бонбони и розова опаковка привлича погледите на дъщерите ни, още когато са на четири. Година по-късно на дневен ред са впитите рокли на пайета. И преди да са станали на десет, те вече тропат с крак, настоявайки да им купим грим.

Как и кога трябва да очертаем границите на позволеното?

Според проучване, което обхваща почти 6000 момичета на възраст от седем до деветнайсет години, проведено от анализаторите в компанията "Минтел интернешънъл", повече от 60% от ученичките в началното училище редовно носят грим. Тези заведения обаче са наложили строг контрол относно грима и бижутата на възпитаничките си и можеш да бъдеш сигурна, че на Аби няма да й бъде позволено да прекрачи училищния праг в този вид. Най-вероятно тя иска да носи грим, защото е видяла как нейни приятелки се промъкват между капките. Въпреки това в отговор на въпроса й може просто да цитираш правилата в училището, което много олеснява задачата ти.

Важно е да разбереш символ на какво е гримът в този случай – за теб и за дъщеря ти – като част от процеса на нейното съзряване и експериментите, които неизбежно го придружават.

„Гримът казва: „Аз осъзнавам своята сексуалност”, обяснява професор Лорейн Шер, клиничен психолог в Лондонския университетски колеж, която се занимава от години с изучаване на женската сексуалност и ролята на външния вид.

„Гримът е онази невинна първа стъпка – най-лесно приложимият феминизиран продукт с най-видимите резултати.” Който без съмнение ще бъде последван от много други. Нищо чудно, че гримът върху лицето на дъщеря ти поражда в теб възражения. И не само в теб. „Обществото всъщност е изградило много ясни правила за поведението на младите жени, макар те да не са написана на хартия. Понякога разбираме, че едно правило е правило, само след като го нарушим. Гримът в началното училище е пример за това.”

Все пак би било нечестно да забраниш на десетгодишната си дъщеря да носи какъвто и да било грим - особено ако тя вижда, че ти го ползваш всеки ден - или пък да излиза вечер с приятели. Вместо просто да отхвърлиш молбата й, използвай ситуацията, за да споделиш с нея своя опит, съветва д-р Дженифър Леонард, психолог и семеен терапевт.

„Предложете да изберете и купите заедно грима за нея. Дайте й няколко съвета как да се грижи за кожата си и каква сума от месечния бюджет да отделя за разкрасителни процедури.” Опитай се да постигнеш компромисно решение чрез преговори. Кажи й, че не може да носи грим в училище, но бъди по-либерална, когато става въпрос за почивните дни. Тя трябва да вижда в твое лице приятел и съдружник, а не цербер, зад чийто гръб да прави всичко, което си е наумила. Шер подкрепя това мнение: „Майката може да позволи на дъщеря си да носи грим вкъщи под предлога, че по този начин „експериментират” заедно. Така у детето няма да възникнат въпроси защо веднъж това е позволено, а друг път – не.”

Предложи й да експериментирате с твоя грим, но внимавай заниманието да не прерастне в нещо повече от игра. Момичето трябва да почувства, че не й е отнето правото да изучава женствеността си, процес, който независимо от това какво казват маркетинговите проучвания, започва на около десет годишна възраст.

„Процесът на съзряване трябва да предизвиква у момичето положителни емоции. Ето защо е важно майката да намери начин да говори с нея на тези теми – дали харесва външния си вид и иска ли бързо да порастне и да се превърне в жена.”

Откъс от книгата: "Попитай татко си" от  Ема Кук