Мама и татко възпитават различно?!

Всеки родител се стреми да възпита добре детето си. Но представите за това „добре“ често са различни.

Мама казва едно, татко друго

Когато детето е все още мъничко, всичко се върти около ежедневните грижи по него. Но стане ли дума за възпитание, е много вероятно да се стигне до сблъсък на представите ти с партньора, а и с роднините. Причината е в това, че вие самите също сте възпитавани различно и разсъждавате от позицията на собствения си опит.

Ако мама например е отраснала в едно по-либерално семейство, вероятно и тя ще иска същата атмосфера за детето си, но бащата може да е възпитан в строгост и тогава той ще се стреми да наложи авторитета си. Така се превръщате в доброто и лошото ченге, като по правило татко е лошото (разбира се, има и изключения).

Каквито и разногласия да имате помежду си обаче, е важно да ги разрешите, при това насаме и в никакъв случай пред детето. Обединете общите представи и отхвърлете различията, докато не си изградите собствена единна система на възпитание за мъничето. Само така ще постигнете успех.
Например ако татко е забранил детето да яде десерта преди основното хранене, мама не бива да склонява на молбите му, защото това подронва бащиния авторитет, а мъничето се научава да иска от този родител, който е по-благосклонен и да игнорира другия.

Подходящата ти реакция тук е: „Слушай татко си, вече чу какво ти каза той“. Няма значение за какво точно става дума, идеята е да се спазват принципите. Разбира се, детето няма да е доволно от отговора и ще се намръщи, но с времето ще разбере, че казаното от вас двамата е сериозно и държите на него.

Желязна ръка или галене с памук?

Тъй като идеални деца не съществуват, рано или късно с партньора ти ще се изправите пред проблема как да се справите с непослушанието на детето и каква система от наказания да му измислите. Тук е моментът да се запитате има ли място физическото наказание във вашия дом и вашето семейство.

Дърпане на уши, пляскане или шамар... започнете ли веднъж, вероятността да се изкушите да посягате на мъничето и в бъдеще е много голяма. Но какъв е резултатът? Става ли детето по-добро, по-послушно и по-възпитано? Съвсем не! За сметка на това обаче е далеч по-изнервено, страхливо и неспокойно и ако ви слуша, то няма да е от уважение, а от страх. Ако татко бие, а мама утешава (или обратното), рискувате да травмирате сериозно психиката на малчугана.

Но дори да отхвърлите изцяло идеята за физическо наказание, остава въпросът трябва ли изобщо да наказвате детето и как? Независимо колко сте се заричали, че вие няма да сте такива родители (като онези, които крещят истерично по площадките или налагат децата си), в един момент ще ви се наложи да намерите начин да се справите с детското непослушание. А когато е необходимо, да измислите и наказание.

Как да наказвате?

• Не се дръжте с детето като с престъпник! Решите ли с таткото да накажете мъничето, направете го след като сте се успокоили, а не когато сте ядосани. Иначе рискувате да се отнесете несправедливо към него. Помнете, че целта не е детето да страда, а да осъзнае, че лошото поведение търпи санкции. Важно е да го накажете за конкретната постъпка, а не защото смятате, че детето е лошо. Не му казвайте, че е такова – това няма да го направи по-добро.
•  Обяснете защо го наказвате! Когато сте спокойни и сте анализирали ситуацията с таткото, измислете какво ще е наказанието за конкретния случай. Обяснете кратко и ясно на разбираем за малчугана език защо временно ще бъде лишен от нещо любимо, къде е сгрешил и как би трябвало да се държи следващия път.
•  Поставяйте кратки срокове! Няма смисъл да наказвате детето за дълго, защото това няма да засили ефекта на възпитателната мярка, дори напротив – скоро то изобщо ще забрави за какво всъщност е било наказано, а така се губи смисълът. След изтичането на срока го похвалете, ако търпеливо е изчакало и повече не натяквайте за случилото се.
• Бъдете последователни! Щом веднъж сте наложили наказание, дръжте на него. Ако единият родител е наказал детето, другият не бива да отменя наказанието. Това противоречие не само ще разбърка представите на малкия човек за добро и лошо, но няма да е ясно и кой каква позиция заема вкъщи. Все пак не преигравайте и не се дръжте като адвокат и прокурор с дребосъка, за да не се оплетете в собствените си възпитателни методи.
• Всеки родител се стреми да възпита добре детето си. Но представите за това „добре“ често са различни.  Не лишавайте мъничето от любовта ви само защото е направило някоя пакост. Каквото и да правите, не наранявайте чувствата му. Любовта ви към него трябва да усеща като безусловна и да знае, че независимо от всичко, вие винаги ще сте неговите родители.
• Поощрявайте доброто поведение!  Ако мъничето се е държало добре, похвалете го! Не му спестявайте хубавите думи, когато са заслужени. При всички случаи е по-добре да живеете в мир и любов, отколкото в постоянни схватки помежду си :)

(Не)преодолими различия

Ти искаш за детето едно, а мъжът ти – друго. Бабите и дядовците пък трето... При това никой не се замисля какво иска самото дете. Макар и малко, то все пак е личност и възприемането му като безгласна буква не е най-добрата тактика. А насилването непременно да бъде такова, каквото бихте искали, не е в негова полза и едва ли ще даде желания резултат. Ти може би искаш детето да расте по-самостоятелно, но таткото държи винаги нещата да са под неговия контрол и почти забравя, че и ти имаш право да взимаш решения относно наследника ви? Или изцяло те е нагърбил със задачата „да се справиш с немирника“, тъй като смята (пак заради собственото си възпитание), че това с децата си е чисто женска работа. И както обикновено, истината се крие някъде по средата. Не случайно се наричате „партньори“, защото мама и татко трябва да бъдат именно такива, ако искат да възпитат добре детето си. С по-малко взаимни обвинения и нападки, и с повече любов може би ще успеете в това начинание. А фактът, че се опитвате сам по себе си говори, че сте тръгнали в правилната посока :)