Малко ядене - свеж ум

Поговорката "Широка талия - тесен ум" се оказва не само критична оценка за преяждането, но и буквално научно предупреждение за ефекта му върху мозъка.

Ако човек, склонен към по-обилно хранене, намали с 25-30 на сто приеманите калории, това може да се окаже безплатен тоник за ума му. Това твърдят италиански учени в ново изследване за връзката между телесното тегло и психическите процеси. Техните строго научни заключения "Дейли мейл" превежда като съвет да се откажем от десерта на обяд, пише "24 часа".

За повечето хора това означава поне 1/5 по-малко калории за деня. И съпътстващите ги ефекти - поддържане на здравословно тегло и хубава фигура. Бонусът за мозъка е незабележим пред огледалото, но невролозите са впечатлени много от находката.

Изводите на италианските невролози косвено подкрепят диетата “Окинава”, взела името на едноименния японски остров. Той е прочут като мястото с най-високия процент столетници в отлична умствена форма.

Всъщност хранителният режим с топографско название не представлява поменик от забранени и разрешени храни, а спазване на три основни правила.

• Не яжте, ако не изпитвате глад.
• Вместо със стандартните 5 загребвания, с които условно се определя 1 порция, спрете след четвъртото. (Едно към едно съвпада със съвета да се приема с 20-30 на сто по-малко енергия.)
• Храната да е богата на морски храни, които са много полезни за сърцето и мозъка, и да е нискокалорична.

При подобен режим на хранене психологически тестове откриват по-добри умения за справяне с интелектуални задачи, преобладаващи положителни емоции и съхранена способност за дълбоки душевни преживявания. А едновременно помага на организма да обезврежда свободните радикали, смятани за основен виновник за израждането на клетките.

Италианските учени обясняват добрия за мозъка ефект при ограничаване на яденето с интересна невробиологична реакция.

Когато се намалявали приеманите калории, се стимулирало производството на протеин, наречен CREB1, за който различни независими проучвания са доказвали, че оптимизира клетъчния растеж и влияе върху паметта и продуктивността на умствените реакции.

Екипът от медицинския факултет на Католическия университет в Рим се надява, че изследванията им може да помогнат не само в борбата срещу болестите на остаряването, но и за контрола над свръхтеглото.