Малки любители на хубавата книга

Обичаш ли да четеш книжки на детето си? Ако отговорът е Да!, ти знаеш как да помогнеш за развитието на езика, ума, въображението и талантите на малкото.
Обявихме конкурс: „Как да научим децата ни да обичат книгите?“ Благодарим на всички, които дадоха своите съвети по темата във форума на www.moetodete.bg.

Кога да започнеш да четеш на малкото?

Това може и е желателно да стане още със самото раждане. Разбира се, не става въпрос да седнеш и да четеш на бебчо някоя енциклопедия (всичко с времето си :). Като начало са достатъчни и кратки стихчета. Може и да ти е чудно, но бебешките залъгалки (например „Куку лази, буба лази...“) оказват немалка роля в емоционалното и речево развитие на детето. Благодарение на простата и мелодична фраза с често повтарящи се звуци мъничето се учи да разпознава гласовете, да реагира на интонациите. По-късно ще се опитва да възпроизведе и звуците, които го впечатляват.

Умееш ли да провокираш детския интерес?

За да предизвикаш любопитство към книгата, създай вашите семейни ритуали.
* Приказка преди сън. Най-простият, но в същото време и най-безценен ритуал. В ролята на четец е добре да влиза не само мама, но и тати. Иначе момченцата могат да решат, че това е „женско занимание“, недостойно за истински мъже :).
* Семейно четене. Вместо обичайното вечерно гледане на телевизия, седнете в кръг и четете подред любимата книжка. Старай се да превърнеш детето от пасивен слушател в активен „трансформатор“ на информация. Задавай му въпроси („Как мислиш, защо на картинката мечето плаче?“)
* Да подредим библиотеката. Малчо трябва да знае къде е мястото на книжките. Обясни му, че те са негови приятели, които трябва да пази и подрежда.
* Личен пример. Най-добрият учител – покажи на хлапето как прочиташ рецептата в готварската книга и вече можеш да направиш любимите му палачинки.

Как да избереш подходящата книжка?

Когато купуваш книжки, трябва да ги съобразиш с възрастта на малкото.
* Децата от 0 до 3 години възприемат книгата като играчка, затова е добре тя да изглежда необикновена, да бъде достатъчно шарена, а защо не и да издава звуци. Подходящи са гумените книжки или тези от плат, също картонените с дръжка и т.нар. музикални. Остави малкото спокойно да ги разлиства, мачка, опитва на вкус. Така то се запознава с новите си приятели :).
* От 3 до 5 години обемът знания и словесен запас на децата вече е достатъчен, за да подбираш книжките и според сюжета. Децата в тази възраст все още не правят ясна граница между истината и измислицата, затова е по-добре, ако персонажите и предметите в описваните случки са по-близки до реалния живот. Според психолозите това е възрастта, когато се формират основните фобии и страхове, затова добре прецени книжката, която купуваш.

Споделено от мама във форума
„При нас заобичването на книгите започна с пропълзяването под масата, където на купчини стояха старите ми детски книжки. Най-големият ми син, тогава на 9 мес., се отнасяше внимателно с тях, затова го оставях да ги разсипва и разглежда. Лягахме на спалнята за следобедния сън. Аз по средата с книгата, а от двете ми страни невръстните синчета в очакване на поредната история. Не ми е било цел да „ги уча” да обичат четенето – просто го правех аз, купувах им комикси, позволявах им да четат преди лягане. Дъщеря ми внесе разнообразие в „методите“ ми. Тя подражаваше на батковците си, мърморейки под носа си, сякаш чете. Но... обичаше късането повече от четенето, затова книжките, които исках да опазя, не бяха достъпни за нея. А в употреба влязоха всички стари списания (това, че не обичам да изхвърлям, се оказа полезно). Така постепенно късането стана безинтересно и вече „чете“ без „жертви“. Четенето трябва да е забавление, игра, приключение! Децата се учат по различен начин, а родителите нека да открият най-подходящия.“

maminkavania (Авторката на писмото получава за награда книгата „Когато мама и татко работят много“ от Несия Ланиадо.)
„Моята Габи е на 4 г., но вече може да чете. Може би защото от първите й дни все й разказвах приказки. Винаги, когато можех да отделя време, й четях с удоволствие.“

Гергана
„Моята дъщеря се запозна с книжките, когато беше на 4 месеца. На 4-ти януари тя навърши една годинка и един от подаръците й, разбира се, беше книжка. Мисля, че светът на книгите е вълшебен и трябва както водим децата на детските площадки, така да ги водим и в книжарниците.“

denda
„Чета на моя син от рождението му. Всички вкьщи ме гледаха с ироничен поглед. С две думи – безсмислено занимание. Георги сега е на 3 г. и половина и знае наизуст около 70 книжки.“

Radosve
„Аз четях приказки на моя Ради още докато беше в мен! Чувала съм, че така бебетата свикват с гласа на майката и се успокояват. След като се роди, го приспивах, като му четях.“

Effeline
„ Още в детската ясла синът ми Лъчезар сутрин тръгваше с книжка под ръка (това бе и начинът да не протестира, защото в началото не искаше да ходи там). Като отивах да го взема, много често купувах нова книжка и тя съответно се показваше на децата на следващия ден. Така постепенно обикна книжките. Много често, когато изпълни някоя задача, за награда му прочитам приказка.“

P73
„Обичам да чета на моите човечета, а на тях им е много забавно, като си преправям гласа и съм или Кумчо Вълчо, или Червената шапчица с тъъъничко гласче. Случва ми се и да „блея” като козленце, но е страшно забавно :)"

Мнението на специалиста Цвета Брестничка, автор на детска литература, председател на асоциация „Родители“: „Четенето на книжки създава близост между децата и майката, прави ги съмишленици, съоткриватели на свят, различен от ежедневието. Съвместното преживяване, споделянето на радостта, възторга, страха сваля доста от бариерите, които могат да възникнат по-късно между родители и деца. Докато четеш на детето, имаш възможност да му обясняваш това, което не разбира, а така разширяваш хоризонтите му... И не на последно място – съвместното четене оставя незабравими спомени за всички и създава навици за цял живот. Всъщност прочитането на една книжка можеш да „разиграеш“ по различни начини, спрямо възрастта и интереса на малкото. Можеш например да прочетеш няколко пъти една и съща приказка, а после да помолиш малчугана да нарисува илюстрации, да направи маски или дори да съчини продължение. Колкото повече възможности даваш на детето да изживее, да преработи прочетеното, толкова повече го насочваш към книгите като източник на удоволствие.“

Любопитно...

Изследване, проведено в британски институт, показва, че децата, чиито родители ежедневно им четат книжки, имат по-малко проблеми с поведението в училище, по-добър успех и по-богат речников запас. Най-лоши резултати са показали деца, които прекарват по три и повече часа на ден пред телевизора.