Луксация на тазобедрените стави

от

От какво се причинява луксацията на тазобедрените стави и как да се борим с нея?

„Личният ми лекар смята, че бебето ми има луксация на тазобедрените стави. От какво се причинява това заболяване и как да се борим с него?"

Ивон Борисова 34 г.

Днес в света типичната вродена луксация на тазобедрената става се среща рядко - около 0,15%. Честотата й парира от 1,0% до 18% за ендемични райони в Сърбия, Македония и България; до 0,01% за Китай и 0% за Африка.

Отговорът за това несъответствие е неправилното отглеждане на новороденото - чрез повиване на крачетата, което води до изкълчване на нестабилните стави или развитие на предизвикана дисплазия (нестабилност).

Световната наука смята, че водещо е предизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото, т.е. децата се раждат здрави, а неправилните грижи за тях ги осакатяват.

Основен предразполагащ фактор за развитие на всички форми на нестабилността на тазобедрената става е прекалената гъвкавост на съединителната тъкан.

Среща се повече при момичетата.

Причини за луксацията на тазобедрените стави

Причините за луксация на тазобедрената става при наличие на предразполагащ фактор са следните:

Механични напрежения по време на вътреутробното развитие. Критичните моменти са:

  • 12-ата седмица, когато се извършват първите важни промени в позицията на долните крайници.
  • 18-ата седмица, когато започват активните движения на тазобедрената става.
  • Последните четири седмици от бременността, когато могат да се появят: седалищно предлежание, екстензирани колена, олигохидрамнион (маловодие), здрава маточна и коремна мускулатура на майката и други лостови напрежения.

Рисковите моменти по време на родовия процес се създават от контрактури на различни мускули или мускулни групи при засилено свиване, прибиране или отдалечаване на тазобедрената става на детето от средната линия на тялото.

 Луксация на тазобедрените стави  

Рисковият момент в следродовия период е неправилно отглеждане на новороденото:

  • Повиване с изпънати долни крайници - особено с наличие на памперс.
  • Хващане за петичките с главата надолу.
  • Ранно поставяне на бебето по корем - преди третия месец.
  • Носене на бебето с една ръка с прибрани бедра.

Разбира се, факторът наследственост има своето значение за потомството.

Рискът при него е следният:

  • При нормални родители и едно засегнато дете - 6%.
  • При един засегнат родител - 12%.
  • При един засегнат родител и едно засегнато дете – 36%.

Сега сонографията (ултразвуково изследване) на тазобедрената става е задължителна за всички новородени до края на първия месец от раждането. Целта е да бъде постигнат скрнинг на всички новородени. За децата, при които съществува дори само един от възможните клинични белези или фамилна обремененост, т.е. те са от рисковата група - сонография се прави до 15-ия ден от раждането. И в двата случая тя се верифицира до края на шестия месец, след което при съмнение за луксация се прави рентгенова снимка.

Лечение на луксацията на тазобедрените стави

Лечението на луксацията на тазобедрената става на новородени си има своите особености.

И при него важното е да се започне навреме. Първата седмица на детето след раждането се нарича „златна седмица" за правилното развитие на детската тазобедрена става.

Ако детето е от рисковата група, му се поставят абдукционни гащички.

Ако такова дете се повива, неговата "златна седмица" се превръща в „черна седмица", защото ставните му деформитети се засилват.

Това, което е необходимо за правилното лечение и профилактика па новороденото, е:

  • Обличане с профилактични гащички веднага след раждане за всички рискови деца.
  • Редовен сонографски контрол за всички новородени.

При усложнения се прилагат: каишки на Павлик, шина на Barlow или Von Rosen, апарат на Ханаусек, екстензия тип "overhead", гипсова имобилизация и оперативно лечение.

За да не се стигне до написаното в последното изречение, не забравяйте сонографския контрол и профилактичните гащички.