Лъжите на родителите

Може и да не си признавате, но сигурно ви се е случвало и сте го правели – да излъжете детето си.

Имала си и такива моменти, нали - преди вечеря да изядеш един шоколад без после да си признаеш или пък да кажеш на шефа си, че те боли гърло, но всъщност просто си вземаш един ден, за да си починеш. А детето ти вижда всичко това. И ако искаш да бъдеш пример за него и то да не те лъже, защо тогава ти лъжеш? Етично ли е това и оправдано ли е?

Причините да излъжеш могат да бъдат различни – да предпазиш детето, да не нарушиш спокойствието му, да не го разстроиш, да формираш определено поведение у него и т.н. Понякога родителите лъжат, че правят всичко правилно, за да прикрият собствената си несъвършеност и да изразят надеждата, че може би пък децата им ще успеят да направят всичко правилно и ще са по-добри от тях.

Най-често използваме „дребните“ лъжи, за да накараме детето да слуша или да се държи по определен начин .

Например често си служим с образи като Торбалан, баба Яга, Ламята в ситуациите, когато малчо не иска да се храни, да спи и т.н. Колкото и незначителни да ти изглеждат тези „хитринки“ продължителното им използване в даден момент могат да се окажат причина за нещо по-сериозно - страх, безпокойство, напрежение. Затова, както с всяко нещо, така и с лъжите не прекалявай.
Както знаем, лъжата може да бъде и благородна. Да кажеш на едно 2-годишно дете, че рисунката му е грозна е недопустимо. А понякога малчо задава въпроси, на които е трудно да му отговориш съвсем „истински“ просто защото е още твърде малък. Прибягвайки към лъжата в общуването си с децата, трябва да отчиташ най-вече възрастта им.

Около 4-тата година детето може да различи разликата между лъжата и истината. Тогава всъщност започва и то да си служи с лъжата.

След тази възраст бъди внимателна с лъжите, за да не се стигне до там, че заради тях, честността и доверието да се „загубят“ във вашите отношения. Естествено, не може всяко безпокойство, което ни споходи, да го превръщаме в проблем за малкото човече. Още повече, че информацията, която му даваме, трябва да може да бъде разбрана и асимилирана от него. Дори в „трудните“ ситуации (например раздялата с татко) не си измисляй веднага какви ли не небивалици. Опитай се да потърсиш деликатен отговор на достъпен език. Спестяването на много истини и прекалената защита на мъничето в един момент могат да се окажат бомба със закъснител.

Интересни признания

Какво си спомнят вече порасналите деца и прибягват ли те сега към лъжата в отношенията си със своите мъници.

Нина Стоева, на 28 г., от София: „Спомням си, че докато бях малка, мама ме лъжеше, че моят татко е заминал с кораб много надалеч. И аз така казвах на децата, когато в детската градина ме питаха, защо моят татко никога не идва да ме вземе. А всъщност истината беше, че мама и татко се бяха развели. Това ми беше обяснено, когато бях в първи клас и всъщност тогава се запознах с баща ми (той дотогава не беше ме виждал, тъй като действително беше в чужбина). Дали се почувствах жестоко излъгана? Не. Просто толкова бях свикнала, че моят татко пътува до далечни страни, че по-скоро бях изненадана, когато се върна. Освен това ми донесе и подаръци :). Според мен понякога лъжата просто е необходима, без разбира се да се прекалява. Днес, аз като родител на моя прекрасен син, от време на време го послъгвам, че Торбалан ходи с голямата торба и прибира там незаспалите деца. Засега методът действа :).“

Дора Петрова, на 36 г., от Пловдив: „Като дете бях много щура. Все исках да играя навън и се чудеха как да ме приберат. Мама или баба заставаше зад входната врата и ръмжеше – уж, че Ламята идва да ме вземе. И аз бегом – вкъщи. И до днес се смеем като се сетим за ръмжащата ламя :). Дори разказвам историята на дъщеря ми, която вече е на 7 години. А тя, когато беше по-малка, като не искаше да яде й казвах, че враната ще влезе през прозореца и не се знае какво ще отнесе – храната ли, играчките ли, нея ли? Резултатът беше – няколко хапки повече. Сега вече не си позволявам за нищо да я лъжа, защото очакван и от нея честно да разговаря с мен.“

Анна Денкова, 42 г., София: „Да, прибягвала съм до лъжи спрямо дъщеря ми. Особено в случаите, когато е трудно да обясниш едно решение и искаш да смекчиш удара от реалните обстоятелства – това е като да даваш по лъжичка истината примесена с лъжа, вместо цялото шише сироп. Не знам дали е правилно или не... Ето един разговор, който си спомням с дъщеря ми, когато беше малка:
-Мамо, има ли дядо Коледа?
-Да, има!
-И къде живее той?
-В нашето въображение.
-Е, кажи ми, че наистина го има.
-Да, той е много истински във въображението ни, което никак не е лошо. Прекрасно е, че хората имаме въображение – така можем да мечтаем и да си създаваме празници и приказни герои, като дядо Коледа. Един човек се преоблича в специален костюм, става дядо Коледа, раздава подаръци и ето ти – празник и веселба.“

Фактите...

според статистиката на британския онлайн портал The Baby Website с 3000 лъжи средно „обсипваме“ децата си по време на тяхното детство. 84% от родителите казват на съкровищата си, че само най-послушните ще получат подаръци от дядо Коледа; 60% ги заплашват, че ако прекалено дълго стоят пред телевизора или компютъра, ще станат „четириоки“, а 50% ги убеждават, че яденето на спанак ще ги направи силни и непобедими.

Заключението...

на психолозите е, че родителите често лъжат децата си и едновременно с това учат, че да се лъже е неприемливо. Те не се замислят за последствията от използваните от тях лъжи – най-вече така подлагат под съмнение вярата на децата в честността като ценност. Ето защо специалистите съветват да помислиш за възможните алтернативи, преди да излъжеш детето.

Борислава Байкушева-Бонева