Леонор Скинази: Оставете децата си да бъдат деца!

Леонор Скинази е интелигентна, съвременна и свободомислеща жена и майка.

Толкова свободомислеща, че през 2008 г. оставя  9-годишния си син да се прибере сам с метрото в Ню Йорк, без мобилен телефон, и след това описва постъпката си в колонката, която списва във в-к „Ню Йорк сън“.

Обществената реакция не закъснява – освен, че предизвиква вълна от възмущение, включително искания да понесе наказателна отговорност за поведението си, Леонор получава прозвището „Най-лошата майка на света”.

Но Леонор застава твърдо зад думите си: Родителите трябва да позволят на децата си да бъдат самостоятелни. Започва да води блог с гръмкото заглавие „Деца на свобода“ (Free-Range Kids) и непосредствено след него издава книга със същото име. В тях тя говори за щастието на децата и как родителите могат да преодолеят вътрешния си инстинкт за маниакално обгрижване.

За кратко време „Деца на свобода“ се превръща в лозунга на цяло движение за свободно отглеждани деца, борещо се с разбирането, че малките са постоянно застрашени от микроби, отвличане, падане, хулигани, непознати мъже или небиологично грозде. Леонор се превръща в желан гост за множество телевизионни продукции и в медиатор за по-пълноценни взаимоотношения между подрастващите и техните родители.

През февруари 2012 г. в ефира на телевизия TLC тръгва пилотният епизод на риалити предаването „Най-лошата майка в света“ с водещ Леонор Скенази. Всяка седмица тя посещава различно семейство, но не за да се занимава с излезли извън контрол деца, а с родителите, които понякога са толкова загрижени, че не позволяват на децата си дори като тийнейджъри да използват микровълнова печка, да ходят сами на училище или да играят в собствения си двор.

През юни Леонор Скенази бе в България като гост на закриващото събитие на международния фестивал Дни на щастието“. В лекцията си тя разгледа темата за безопасно отглеждане на децата, без вманиачаване и говори за щастието на децата и на техните родители.

Като  майка на две деца, които възпитава в духа на самостоятелсността тя вярва силно в едно: „никой не е перфектен родител и това е ОК!“. Но не бива да допуска да изживява детството на своето дете като поставя страха пред щастието.

Ние успяхме да вземем от Леонор Скинази кратко интервю. Вижте какво още посъветва тя българските майки:

Ленор, промени ли се отношението на хората към теб от 2008 до сега, когато вече имаш собствено TV шоу, издадена книга за деца и вече си позната в публичното пространство.

Да, мисля, че отношението малко се промени. Нямаше да имам всички тези възможности, ако хората смятаха, че напълно греша – посланието ТРЯБВА да има някакъв смисъл. И до колкото повече хора достигне основната ми идея – че децата не са в постоянна опасност – толкова повече те ще започнат да осъзнават: Това е точно така! Вече виждам промяна дори в списанията, които си купувам – от статии като „В безопасност ли е детето ви в креватчето си???”, до „Успокойте се и оставате детето си да се натърти малко.”

Как родителите да преодолеят естествения си инстинкт за безопасност към децата?

Инстинктът за защита наистина е естествен. Идеята, че абсолютно всичко е опасно – дори обикновени неща като да завием бебето с одеяло, или да го оставим да пълзи – това вече е ново.  Част от причината са дори магазините, в които – поне тук в Америка – се продават „безопасни” одеяла, за да не се задуши детето, или пък бебешки наколенки, за да не се нарани детето, докато пълзи.  

Да се тревожим, че спането и пълзенето са много опасни – ТОВА е ново и начинът да преодолеем тези, надвиснали над нас страхове, е да се върнем крачка назад. Трябва да се попитаме „Ако X или Y е толкова опасно, как така моята майка ми е позволявала да го правя? Как така баба ми е оставяла НЕЯ?” и т.н. С други думи, да се опитаме да получим историческа перспектива.

Можеш ли да дадеш примери или съвети за безболезнено навлизане на самостоятелността?

Разбира се. Когато пресичате улицата с детето си и знаете, че то не е твърде младо или импулсивно, просто пуснете ръката му. То ще е до вас, разбира се, но няма да сте се вкопчили в него. Когато видите, че може да оцелее, без буквално да го държите, това е голям ден. Тогава започвате да го учите да пресича улицата сам – да се оглежда и в двете посоки и т.н.

Може да опитате и нещо по-модерно: Оставете мобилния си телефон в къщи за един ден. Така, когато децата се опитват да се свържат с вас, за да ви попитат нещо съвсем простичко – „Може ли да поиграя малко в парка преди да се прибера?” „Може ли да хапна нещо набързо преди да си напиша домашното?” – вие няма да можете да им вдигнете.

В моята страна мобилните телефони се превърнаха в най-дългата в света пъпна връв. Майките взимат всички решения, които всъщност трябва да се вземат от децата и така им пречат да се научат да го правят. Срежете връвта!

Накрая, ако с вашето дете чакате да започне някакво събитие – да кажем, футболен мач за 8-годишните – и много други родители стоят там заедно с ТЕХНИТЕ деца, предложете им да гледате и ВСИЧКИ тях. По този начин им напомняте, че можете да разчитате едни на други. Това е начин да си създадете общност.  

Какво искаш да кажеш на аудиторията чрез всички твои проекти, посветени на отглеждането на децата?

Посланието ми е просто: Забравили сме колко защитени и умни всъщност са децата ни. Щом си припомним, че не само могат сами да вършат разни неща, но и това колко щастливи и уверени ги прави това, тогава можем да се върнем крачка назад. Това е тяхното детство, не нашето. Нека не го изживяваме вместо тях.

Какъв е твоят съвет за българските майки (спрямо собствения ти опит)?

Не се превръщайте в американци! Тук се задушаваме от страх. Почти сме убедени, че всички и всичко има за цел да нарани децата ни. Не позволявайте на този страх да превземе ума ви, така като е направил с нашия. Оставете децата ви да бъдат деца.