Леко раждане... татко!

След положителния тест за бременност за всяка двойка раждането е следващото Голямо изпитание. И отново тук присъствието на „две чертички“ е задължително...

Защо ли? Много просто - защото за първия бебешки плач е нужна не само силата на майката, но и силната емоционална подкрепа на таткото.

Дишай, напъвай, дишай, напъвай...

Горе-долу така изглежда екшън сценарият при раждащата жена. Акушерки, гинеколози, анестезиолози, сълзи, „хайде напъни само още веднъж”...
Макар и лишен от контракции, за бъдещия татко краят на деветте месеца е не по-малко драматичен. И ако съпругата му може да избира между няколко вида упойки, в родилното на него не му се полага дори един валериан!

„Баща в родилната зала” - не знам кой и кога за първи път е споменал този израз, но със сигурност е някой, който е имал зъб на мъжката част от човечеството. Днес все повече жени настояват половинките им да присъстват на най-голямото събитие за младото семейство. А истината е, че колкото и смели да са на думи, куражът на повечето рицари, мускетари, супермени и терминатори се изпарява още с прекрачването на прага на болницата. За тях раждането прилича на война, а родилната зала – на бойно поле, покрито с кръв, слуз и викове...

И ако в миналото бащите са запазвали Тайнството, като изтърквали пода пред вратата на стаята, в която съпругата им е раждала, днес дилемата да бъде или да не бъде... мъжът в родилната зала е по-актуална отвсякога. Броят на бъдещите татковци, които асистират на родилния екип и триумфално срязват пъпната връв на новороденото си, нараства (макар и бавно :).

Последният екшън герой

Моя позната твърди, че страхът е онова, което най-често вкарва силния пол в родилната зала. Страхът на жената от болката и страхът на мъжа, че някой може да нарани любимата му. Макар че съпругът й не се казва Хю Грант (а тя не е играла главната женска роля във филма „Девет месеца”), веднага щом поставили епидуралния катетър между 3-4 поясен прешлен на гръбнака й, на бъдещият татко му прилошало. Така от съображения за сигурност той трябвало да прекара остатъка от раждането върху предродилната кушетка.

Ето защо, преди да погледнеш половинката с умоляващ поглед и изтръпнали крайници, направи следния тест: опитайте двамата заедно да изгледате от начало до край няколко записа с реални раждания. Едва след това прецени дали той е готов за включване на живо или ще е по-добре да те подкрепя от разстояние.  Истината е, че в раждането няма нищо от романтиката, която ни пробутват по филмите. Поне не и при раждането в държавна българска болница.

Обикновено романтичният ореол на щастливото събитие остава в хербария на спомените благодарение на представите на бащата и на разказите на щастливата майка, които винаги кадрират най-хубавите моменти. И от най-красивото бебе на света с най-красивата беззъба усмивка.

Баща в деликатно положение

Докато младата майка се съвзема от раждането и прави първите си стъпки на планетата, наречена „Майчинство”, то за бащата остава тежката роля на бог Бакхус, който трябва щедро да почерпи най-добрите си приятели. Без да пропуска да почерпи и себе си, разбира се. Колкото по-безпаметно, толкова по-добре.

Традицията повелява всеки истински мъж да се напие до козирката, за да бъде здраво новороденото му дете. Ето така се поставя и началото на непосилното бреме на бащинството. Сега разбирам защо законът в България дава на всеки новоизлюпен баща 15-дневен отпуск. Седем дни за „поливане” на щастливото събитие, още седем - за възстановяване от придобития вследствие хроничен махмурлук. И един ден за встъпване в длъжност Родител.

Малко след това гордият татко е готов отново да изрови томахавката на войната с тъщата, която грижливо беше заровил преди девет месеца по стар олимпийски обичай (в древна Гърция дните на Олимпийските игри били дни на мир и любов) и доброволно да се откаже от съня си. А къде останахте чудни вечери?