"Купи миии!" - на пазар с дете

Всяка майка знае, че „на пазар с дете“ не е най-разумното решение за добре прекарано време. И все пак, няма как да изключиш напълно този момент от ежедневието си.

Детското „купи“ е способно да предизвиква цял океан от емоции както за малкото, така и за възрастния. Сълзите, тропането с крак, истерията не са чужди за никое дете. А родителите са готови да нарекат съкровището си ненаситно и безсъвестно само заради желанието му за един сладолед. Или обратното – изпитвайки необяснимо чувство за вина, са в състояние да обиколят всички магазини за нещо напълно ненужно.

Работещи правила

Всеки родител намира различен начин, за да се справи с несдържаното поведение на детето си: едни са строги и трудно отстъпват пред безкрайните капризи, а други са готови да се извиняват на малкото и да го подкупват с обещания по-късно да купят желаното. И на едните, и на другите би помогнало простото правило: след като чуеш „купи“ от детето си, постарай се да вземеш решение за себе си: „Искам ли да купя това днес и сега или не?“

• Ако решиш, че покупката е възможна – направи го без излишни спорове и поставяне на условия. Ако покупката е невъзможна, честно и твърдо съобщи решението си и се подготви за... упреци и сълзи.
• Опитът показва, че когато детето получи твърдо „не“ устройва неприятни сцени само първите няколко пъти, тъй като все още не е уверено, че няма да промениш мнението си. После малчовците бързо свикват с еднозначното родителско поведение.
• Освен това фактът, че родителите не само отказват решително, но и купуват решително, без упреци и условия, много помага на мъниците по-лесно да преживяват „несправедливия“ отказ.
• Понякога проблема е в това, че детето след като емоционално и настойчиво изрази желанията си, не ти оставя време да помислиш и да вземеш решение. И накрая си още по-ядосана, че си се поддала да прищявките без дори и да си имала време да се замислиш. Опитай се да намериш поне минутка, в която да помислиш какво да кажеш и как да действаш.

Осигури си минутка тишина

Ето какво можеш да кажеш, за да си осигуриш малко спокойствие и да решиш как да действаш, за да избегнеш детските сълзите и обтягането на нерви.

• „На мен също ми харесва куклата (корабчето, бонбонките...). Хайде да се поразходим из магазина, можем да видим и други интересни неща и тогава ще решим какво да правим.“
• „Да, това е нещо интересно, но не знам дали ще ми стигнат паричките, ако купим и него.. Хайде да излезем за малко, да мога да пресметна.“
• „Хубава е тази играчка, но в магазина има още толкова други интересни неща, че не си заслужава да избираме нещо, преди да сме разгледали всичко.“
• Можеш да бъдеш и напълно откровена: „Не знам, дали да купувам или не. Дай ми само пет минутки, да помисля.“ Децата (както и всеки човек) обичат да се отнасят с тях с нужното уважение. Понякога това ,че размисляш над техните молби се оказва много по-важно, отколкото купуването на конкретната вещ.

Илиана, 28 г., Плевен: „ Дъщеря ми вече е малка, суетна госпожица на 6 години. Бяхме в един магазин за детски дрехи, тъй като бях решила да й купя нещо ново и красиво, тъй като им предстоеше тържество в детската градина. Тя вида една поличка с лъскави украси и каза, че иска тази, защото същата имала Кати. Аз не бях особено очарована от избора, но бях готова де се съглася. Просто я помолих да изпробваме няколко и тогава да решим. За мое учудване тя се хареса най-много с рокличката, която и аз харесах.“

„Коварни“ фрази

За да избегнем хленча и молбите, обикновено се опитваме да апелираме към детската съвест, разумност и отговорност. И често използваме фрази, които ненужно разстройват малкото човече. И се получава така, че в стремежа си да възпитаваме качества като съвест и силна воля, всъщност го караме да се чувства безсъвестно и безволево. Затова избягвай фрази, като:

• „Ти обеща, че няма да искаш нищо, а сега... Как друг път ще вярвам на думите ти?“
• „Не те ли е срам - дойдохме да купим подарък за твоя приятел, а ти отново искаш за себе си.“
• „Все ти искаш нещо! Може би сестра ти също иска, но си мълчи...“
• „Възпитаните деца не се тръшкат в магазина!“
• „Когато ти изкарваш паричките, тогава ще си купуваш каквото искаш. Сега решавам аз.“

Внимавай за... 5 ситуации, в които детето вероятно ще каже: „Купи!“

Има моменти от ежедневието ни, които неволно провокират малкото да иска да получи нещо. Този факт няма нищо общо с количеството играчки вкъщи или дали детето е гладно или жадно. Както и не характеризира детето като малък ненаситен егоист. Замисли се за моментите, които карат всяко хлапе да каже: „Купи!“ и се постарай да ги избягваш. Ето и най-опасните ситуации:

1.Мама и татко дълго стоят пред дадена стока в разглеждане и обсъждане, а точно на равнището на детския поглед се кипрят шарени и лъскави пакетчета;

2.Срещаш в магазина твоя позната и започвате да си приказвате точно пред щанда с най-примамливите стоки за деца или малчо среща свое приятелче, което щастливо държи в ръцете си мечтаната количка;

3.Малкото човече най-сетне вижда „на живо“ интерактивното кученце от рекламата;

4.Купувате подарък за друго дете, без значение конкретния повод (рожден ден, имен ден и др.);

5.Щандът с детски играчки винаги е примамлив, дори и след обещанието на хлапето, че само ще разглежда.

Елена, 35 г., София: „Винаги се случва едно и също, когато сме в някой голям магазин, в който има щанд за играчки. Синът ми, който вече е на 5 години казва: „Ще отида само да разгледам. Честно, няма да искам нищо.“ И всеки път се завършва с: „Мамо, вземи ми само това малко самолетче... Купи ми само него и и нищо друго няма да искам!“

Автор: Борислава Байкушева-Бонева