Кризата на две годишните

Малчуганът ти вече е проходил и изследва активно света наоколо, преодолява всякакви прегради или поне се опитва с цената на синини и одрани коленца. С всеки изминал месец започва да изявява своя характер, настоява упорито на своето и освен всичко, сякаш на пук се старае да прави точно обратно на това, което искаш от него.

Какво се случва с детето ти, кога онова пухкаво и кротко бебе се превърна във вилнеещ малчуган, способен с един замах да срине на земята всичко, което е на масата и да бръкне едновременно в контакта и в окото на братчето си?

Всъщност колкото и да ти се струва невероятно две години са сериозна възраст за едно дете, то започва да гледа „от високо” на света, на родителите си, изобщо на всичко, което го заобикаля. Освен това на тази възраст в мозъка на детето се извършват сериозни промени, качествени изменения, които водят до засилено самоусещане и постепенно оформяне на основите на личността, на осъзнаване на собствените желания. Децата на две години са много по-самостоятелни от тези на една например и дори от тези на година и половина. Те по-често се занимават сами и не желаят родителска намеса в игрите.

Упорство и пристъпи на истеричен инат

Детето започва да добива автономност, което всъщност е прекрасно. Само че то утвърждава своята самостоятелност по всякакъв начин и не бива да те учудва ако безпричинно отказва да направи каквото му кажеш. То няма да подбира средства, за да се наложи и ако трябва ще лежи на тротоара и ще се облива в сълзи, докато не постигне своето. Разбира се най-първичната реакция на всяка майка е да предприеме доста агресивни мерки и да прекрати театъра за зяпачите наоколо. Всъщност тези изблици не бива да те притесняват и не е задължително да реагираш агресивно. Остави детето да излее гнева си и не се намесвай, дори и под неодобрителния поглед на лелките край теб. Може дори да му кажеш, че си тръгваш и ще го оставиш сам, след това се скрий зад някой ъгъл и наблюдавай реакцията му. Опитай се да говориш на детето и да му обясняваш повече, не подценявай способностите му да осъзнава думите ти. Децата разбират повече, отколкото ние си представяме.

Другият изпитан трик е да му отвлечеш вниманието – играчка, забавление или нещо, което знаеш, че то обича. Не забравяй, че няма смисъл да отвръщаш на ината му с гняв, така само ще влошиш положението и няма да постигнеш положителен ефект. Ако детето види, че капризите и инатите предизвикват реакция у теб, то ще продължава да ги прилага. Повтаряй му правилата, които искаш да научи и с търпение и постоянство то постепенно ще осъзнае до къде се простират границите на позволеното.

Поставяне на условия и право на избор

Двугодишните малчугани вече могат да възприемат определени изисквания и условия. Може да му обясниш, че си съгласна да буташ колелото му колкото за три обиколки около блока. Брой обиколките на глас и му съобщавай колко са останали. Накрая му обясни, че това за което сте се уговорили е изпълнено. Може да определиш предварително няколко варианта за храна и да го оставиш само да избира между тях. Същото се отнася и за играта и играчките. Така детето ще бъде доволно, че е избрало само, а и ще се учи постепенно да взема решения.

Излишните увещания

Детето няма да разбере ако му обясняваш, че си огорчена от поведението му или че баща му ще се сърди ако направи това и това. На тази възраст те нямат никаква представа от тези емоционални състояния. Не работят и думички като „забранявам”, „срамота е”, „ще ти се смеят” и други подобни. По-добре обясни на детето, че ако падне ще го заболи или просто допусни разумен риск от лек удар, така то само ще се научи, кое е добре за него и кое не. Понякога правилата могат да се поднасят и под формата на приказка. Например миенето на зъбките се налага, защото иначе вътре може да заживее едно лошо червейче, което хапе. Детската фантазия е достатъчно цветна и активна и може да я използваш на твоя страна в много случаи.

Отказ на всякаква храна

Много често в тази възраст самоутвърждаването на децата преминава и през вкусовите рецептори. Отказват храна или си харесват само една, която могат да ядат в продължение на седмици и месеци. Оформят си нещо като диета, от която всяка манекенка би припаднала на подиума, но не! Въпреки режима на фотосинтеза детето си пращи от здраве и енергия и това е съвсем нормално. Постепенно то израства и този период и неусетно възвръща вкуса си към храните. Важното е да не го насилваш и да прилагаш хитри трикове за залъгване или просто да го оставиш гладно за няколко часа.

Правила за родители

Все пак не забравяй, че детето е само на две годинки, за това е по-добре да не коментираш постоянно пред него поведението му с цел назидание, да не обръщаш внимание на истериите му и да не казваш думичката „не” на всяка негова крачка. Остави детето да изследва света наоколо, дори и това да включва потапяне в най-близката кална локва. Няма да ти струва нищо освен малко дрехи в пералнята, но за него ще е истинско удоволствие. Не си мисли, че инатът и истерията са черти от характера на детето, те са временни проявления, които по-скоро трябва да пропуснеш покрай ушите си. Не бива да преминаваш и в другата крайност, да задоволяваш всички капризи само и само, за да не изпада в такива състояния. Това определено ще му покаже, че изнудването има ефект и ще го прилага всеки път, когато не си съгласна с него.

Автор: Карина Хачадурян