Косе Босе - детска приказка

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

-Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости, ще им сготвя чорбица. – Косенцето и дало едно яйчице.

На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
-Косе Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми бате и кака на гости.

Косенцето пак и дало едно яйчице.
Днес тъй, утре туй – останало Косенцето само с едно яйчице.

Дошла пак Кума Лиса и рекла:
-Косенце Босенце, дай ми яйчице!
-Нямам, Лиске – отговорило Косенцето.
-Като нямаш, тебе ще изям!

Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче и попитало:
-Защо плачеш, Косе Босе?
-Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взима по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си излюпя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да и дам. Сега мене ще изяде.
-Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйце, ти и речи: “Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошнчица. Вземи нея.”

Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
-Косе Босе, дай ми яйчице!
-Нямам, Лиске, яйчице! Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.

Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони – най-после стигнала до дупката и се скрила. Кучето клекнало пред дупката.

Чакало да се подаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса на знаела, че кучето варди вън и взела да пита краката си:
-Я кажете краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!
-Ох, на кака миличките краченца! Кака ще им купи чехлички!Ами вие, очички, как викахте?
-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!
-Ами вие, очички, как викахте?
-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!
-Ох, на кака миличките очички! Кака ще им купи очилца! Ами вие, ушички, как викахте?
-И ние викахме: – Беж, Лиске, да бягаме!
–Ох, на кака миличките ушички! Кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
-Дръж, куче, Лиса за опашката! Дръж, куче, Лиса за опашката!
-Тъй ли? Чакай да те дам на кучето! – И Кума Лиса си подала навън опашката.

Кучето я хванало и почнало да я тегли.

Лиса де дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън.

Най-после я издърпало и скок – върху нея. Разкъсало и кожухчето.