KОЖА И ОБРИВИ

ЛЕЩЕНКА (ВАРИЦЕЛА)

Какво става в тялото на моето дете?

През детските години е почти невъзможно (или поне така е било

преди) да не се преболедува от лещенка (латинско наименование варицела – varicella). Това е вируснa инфекция, причиняваща висока температура и обрив, който се развива от червени пъпчици до мехури и струпеи за 48 до 72 часа. Отличителен белег на това заболяване е, че пъпчиците, макар и дребни (1–5 мм), са ясно открояващи се при болните

от всички възрасти. Отначало те са розови, след което завяхват и се покриват с корички.

Тъй като обривът е силно сърбящ, децата често се чешат и раздраскват коричките на мехурчетата. Това създава условия отворените ранички да се инфектират от бактериите и макар че по-късно зарастват, на местата им остават белези. Освен това отворената кожа осигурява входно място за бактериите в тялото, което е предпоставка за по-сериозни усложнения.

Варицелата е силно заразно заболяване. Ако вашето дете има пряк контакт (с кожата или лицето си) с инфектирано от варицела дете, вирусът се пренася много лесно. По тази причина дете с варицела се смята за заразно, докато всички пъпчици не се излющят. Заразният период обаче започва още преди да се появи първата пъпка. В началната фаза на болестта, преди обривът да избие, вирусът се разпръсква с дихателните капчици (по въздушно-капков път). Тези капчици са малки частици влага, които излизат от устата при кашляне. Колкото по-голямо е детето с варицела, толкова по-силно може да кашля и толкова по-далеч се разпръскват дихателните капчици. При комбинацията от кашляне и бърсане на течащия нос с ръце вирусът след това попада върху дръжките на вратите и

навсякъде, където можете да си представите. Инкубационният период за варицелата е от 10 до 21 дни. Това означава, че ако вашето дете се e заразило от варицела, обривът и повишаването на температурата ще се появят след 1 до 3 седмици. В близкото минало родителите често са правили „варицелни детски събирания“. Идеята на тези сбирки е била децата, които никога не са боледували от варицела, да се срещнат с някое, преболедувало

наскоро, с надеждата да се заразят. Сега, когато има ваксина и са известни потенциалните опасности от болестта, такива срещи са рядкост.

Ваксината за варицела, наречена варивакс (varivax), неотдавна стана част от стандартния списък на детските ваксини. Тя се препоръчва много настойчиво да бъде направена преди постъпване в детска градина или забавачка. Тази ваксина от десетилетия се използва в Япония.

През последното десетилетие тя става все по-популярна в САЩ. Около 10% от ваксинираните деца все пак може да се заразят от варицела, обаче ще прекарат болестта много по-леко, а опасността от вторична инфекция или други усложнения е много по-малка.*

Съществува възможност за повторно активиране на варицелата, наречено херпес зостер (Herpes zoster). След като човек веднъж е прекарал варицела, вирусът остава дремещ в нервните окончания, наречени ганглии (ganglia). Ако организмът е подложен на значителен стрес,например когато се бори с инфекция или когато имунната система е отслабена, вирусът, който е разположен в ганглиите на нервите, може да се активира отново и да се придвижи по нервите към кожата. Появява се обрив, подобен на истинската варицела – започва от малки червени пъпчици, които стават мехурчета и се покриват с коричка. Обаче за разлика от варицелата, лентовидният обрив е на определени места по кожата, които се инервират от тези нерви, т.е. обривът е изолиран. Друга негова характерна особеност е, че когато вирусът засегне определен нерв, се усеща изтръпване или парене. Ето защо при повторното появяване на варицелата освен сърбеж се усеща и болка.

Какво мога да направя?

Ако детето е било изложено на варицела и никога не е било ваксинирано, трябва колкото може по-бързо да получи една доза варивакс. С изследвания е установено, че ако ваксината се приеме до 72 часа след контакт с инфекцията, тежестта и продължителността на боледуването намаляват значително. Голяма част от родителите обаче не знаят, че детето е било в контакт с инфекцията. Това може да стане почти навсякъде – в парка, в магазина, в училището, в летния лагер, и болестта е заразна още преди детето да се изрине. Въпреки че повечето от родителите със заразено дете ще се опитат да предупредят познатите си, те не могат да информират семействата, ако те самите не знаят, че детето им носи болестта.Варивакс не може да се дава на деца под една година. Единственото нещо, което може да направите, когато разберете, че вашето 12-месечно или по-малко дете е било изложено на инфекция, е да го наблюдавате и да чакате. Децата на жени, преболедували вече от варицела, може да бъдат добре защитени от задържалите се антитела, преминали през плацентата по време на ембрионалното развитие (майчините антитела могат да останат в тялото на детето до една година).

Сценарият е подобен и при децата, които са ваксинирани. Всичко,което можете да направите, е да следите и да чакате. Доколкото е възможно, тези деца са защитени. Средно едно от десет ваксинирани деца може да се изрине до две седмици със слаб обрив от варицела.

Ако вашето дете се е заразило от варицела, използвайте при необходимост лекарствени препарати за понижаване на температурата. Изключително важно е на детето да не се дава аспирин. При наличието на варицела аспиринът може да доведе до увреждане на черния дроб и до заболяване на мозъка, известно като синдром на Рей. Най-безвредната алтернатива е ацетаминофен (парацетамол, панадол). Облекчаването на болката е много важно при тежко протичаща варицела. Можете да измиете детето с хладка вода с овесено брашно. Бихте могли да използвате обикновено овесено брашно или готови течни препарати за къпане, в чийто състав има овесено брашно. Когато извадите детето от ваничката, не изтривайте кожата му до сухо.

Вместо това внимателно го подсушете така, че върху тялото да остане тънко покритие от  нишесте – това ще успокои сърбежа.

Може би най-добрата мярка, която може да приложите, за да ограничите свързаните с варицелата усложнения, е да изрежете ноктите на детето. По този начин то ще има по-малко възможност да наранява кожата си при разчесване. Изглежда просто, но в никакъв случай не е маловажно. Разчесването на пъпките и нараняването на кожата води до

най-разпространеното усложнение на варицелата: вторична кожна инфекция. Някои форми на варицелата са изключително леки – дотолкова, че не се забелязва нито една пъпчица. Ето защо при възрастен човек, кой то си мисли, че никога не е боледувал от варицела, съществува възможност (в 95% от случаите) да си е изградил имунитет към вируса. Най- вероятно е той да е имал толкова лека форма, че изобщо да не е разбрал кога е бил инфектиран.

Кога да съобщя на моя лекар?

Ако варицелата е в по-тежка форма, трябва да потърсите вашия лекар. Това означава, че ако детето има висока температура, която не може да се овладее с лекарствени препарати, или някои пъпки изглеждат инфектирани (червени, пълни с гной, по-меки или по-болезнени от други), вашият лекар трябва да се намеси. Също така, ако детето ви от-казва да яде или да приема течности заради болки в устата или в гърлото, трябва да се консултирате с вашия педиатър. Ако температурата на детето отново се повиши, след като вече е била нормализирана, информирайте лекаря. Това може да означава вторична инфекция. В много редки случаи вирусът на варицелата навлиза в тялото и уврежда някои вътрешни органи: черния дроб, белите дробове или главния мозък. Ако детето кашля силно или диша тежко, поискайте от вашия педиатър да го прегледа. Ако детето стане силно раздразнително или сънливо, или губи равновесие при ходене, трябва веднага да се

консултирате с вашия лекар.*

Какви изследвания трябва да се направят и какво означават резултатите?

Варицелата е клинична диагноза. Това означава, че ако можете да разпознаете варицелата, вие можете да поставите и диагнозата. Повечето от лекарите диагностицират варицелата секунди след започването на физическия преглед на детето. Лабораторните изследвания са необходими само ако има усложнения. Ако вашият лекар подозира, че варицелата се е разпространила във вътрешен орган, той ще препоръча изследване на кръвта.

Какво е лечението?

Най-ефикасни за лечение на варицелата са средствата, изброени дотук. Все пак, ако варицелата е в по-сериозна форма или протича с усложнения, може да се наложи медицинска намеса. Ако при вашето дете варицелата е в тежка форма, антивирусното лекарство ацикловир (Zovirax) може да намали продължителността на болестта. Това лекарствено средство обаче се предписва само ако детето има стотици или даже хиляди пъпки или когато вирусът е проникнал в кръвта, белите дробове, главния мозък и т.н. Ацикловирът може да бъде използван и в случай на херпес зостер. Ако се развие вторична инфекция, може да се приложи антибио тик. Той няма да повлияе на протичането на варицелата, защото тя се причинява от вируси, а антибиотиците лекуват само бактериалните инфекции. Все пак при такава инфекция на кожата, дължаща се основно

на разчесването, са възможни специфични усложнения, така че прилагането на антибиотици може да се окаже много важно.

Ако сърбежът на вашето дете не се облекчава от бани с овесено брашно, може да опитате с антихистамини. Някои се продават свобод но, например дифенхидрамин (Benadril) или лоратадин (Claritin), а дру ги с рецепта – като хидроксизин (Atarax) или цетиризин (Zirtec). Част от препаратите против сърбеж, и по-специално дифенхидрамина, про менят възбудимостта. В повечето случаи (75%) това означава, че ваше то дете ще стане по-сънливо, въпреки че има вероятност да се случи обратното – да започне да проявява повишена възбудимост (25%).

Какви са възможните усложнения?

Ако обривът се разпространи надолу по гърлото, преглъщането и гълтането стават нетърпимо болезнени, а това на свой ред води до де хидратация (обезводняване). За да се избегне тази сериозна опас ност, може да се предпише лекарство против силните болки (като коде ин). Когато болката се успокои, детето ще пие по-лесно и ще се избегне обезводняването. Ако обаче все пак настъпи дехидратация, може да се наложи течностите да му се дават интравенозно. В много редки случаи вирусът се придвижва чрез кръвообраще нието до различни органи, като черния дроб (причинява хепатит), белия дроб (води до пневмония) или главния мозък (менингит или енцефалит). Също толкова рядко е усложнението, което предизвиква съсирва не на кръвта. Ако количеството на вируса в кръвообращението е пре калено голямо (виремия), може да се получи спазъм на съдовете или съсирване на кръвта в тях с образуване на съсиреци (тромби) или ин фектирани съсиреци (емболи9 зс). При движението си през тялото те могат да предизвикат различни поражения и усложнения – проблеми с ди шането поради съсирек в дробовете, наречено белодробна (пулмонална) емболия, и сериозни проблеми с главния мозък (като инсулт).