Кои са любимите детски книги на малки и големи?

• от

Кои са любимите детски книги на малки и големи?

МАЛКИЯТ ПРИНЦ

Малкият възрастен с голямо сърце

МАЛКИЯТ ПРИНЦИсторията в романа от Екзюпери е вдъхновена от реално събитие, което авторът преживява. По време на едно от пътуванията си като авиатор той катастрофира в Либийската пустиня. Там му се привиждат образи, един от които е малкият принц. Преживяването го вдъхновява да напише романа, като променя името на пустинята със Сахара.
В книгата по приказен начин се преплитат темите за приятелството, отговорността, смисъла на живота, любовта между хората и „опитомяването“ на чувствата – красивата метафора, зададена с образа на лисицата. Посредстом диалога между малкия принц и лисицата творбата ни учи как да изграждаме стабилни връзки с хората, да изпитваме нужда от някого, да опознаем другия... и да го обикнем. Въпросите, които вълнуват героя, вълнуват и всички деца. Изследвайки света на възрастните, той заявява, че когато им „говорите за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото; не се интересуват как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Колекционира ли пеперуди?“
Един от ключовите моменти от срещата с малкия принц е картината на боа, погълнала слон, която възрастните оприличават на обикновена шапка. Това е като проверка на готовността, като входно ниво за достъп до детската фантазия. А следващото ниво е да нарисуваш овца. Не болна, не обикновена, а точно тази, скрита в кутията с тайни, на която се вижда само носът.
Минеш ли този тест, ти си готов да кацнеш на планетата на малкия принц, независимо от възрастта си, и да разбереш, че „най-хубавото се вижда само със сърцето“.

ХАРИ ПОТЪР

Избраният да победи „Онзи, който не бива да се назовава“

Поредицата „Хари Потър“ е един от най-четените фентъзи романи. Както се случва с великите открития, идеята за героя Хари Потър, идва по време на пътуване с влак Първоначално е описана в кратък разказ, а по-нататък историята е разгърната в цели седем книги. Първата, „Хари Потър и Философският камък“, ни въвежда в живота на „избрания“ герой, който следва знаците на съдбата, получавайки хиляди писма от „Училището за магия и вълшебства“ – Хогуъртс. Въпреки неколкократните опити на чичо му да възпрепятства заминаването на Хари, с помощта на внушителния великан малкият магьосник се озовава там, където му е отредено. Основният конфликт в цялата поредица до последната му част – „Хари Потър и Даровете на Смъртта", е битката с всемогъщия магьосник Валдемор.
Хари има нелеката задача да опази Философския камък от него, за да не му позволи да си върне тялото и да завладее света. „Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“, както наричат Валдемор, още като ученик, отличник в Училището, проявявал интерес към Черната магия, за да избегне смъртта, „тази срамна човешка слабост“. Той участва в почти всички книги от поредицата освен в „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“.
По време на обучението си в Хогуъртс Хари си навлича и гнева на някои учители и ученици, но верните му приятели – Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли са винаги насреща, за да му помогнат. Традиционното състезание по летене с метли – Куидич е само едно от съревнованията между опонентите на Хари, както и един от поводите да им покаже, че притежава изключителни магически способности.

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ

Най-симпатичната бунтарка, която не може да пише

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕЕдва ли има дете, което обича училище повече от ваканциите и поне веднъж не е мечтало да не си измие зъбите вечер, оправдавайки се с факта, че и Пипи Дългото чорапче не си ги мие.
Пълнокръвният образ на луничавото, рижаво, непокорно момиче, което може да прави палачинки; да живее с кон вкъщи; да купи торби с бонбони, които после щедро да раздаде на всички деца в квартала; да избягва ловко неприятностите и задълженията, е развълнувал поколения малки и големи деца в целия свят, а неговата къща – Вила Вилекула, е превърната в нарицателно за мечтаната детска къща, в която всичко е разрешено; винаги е весело и приключенско и най-важното – няма възрастни.
Пипи Дългото чорапче e олицетворение на различното дете, пълно с оригинални идея, които може да осъществи съвсем само. Е, случва се да е невъзпитана и малко груба с възрастните, но водещото чувство за справедливост, е това, което я окрилява. С него печели и цялата детска аудитория на своя страна в каквито и каши да се забърка.
Нивото й на грамотност е меко казано трагично, допуска ужасно много правописни грешки, за което ни подсказва знаменитото писмо, с което Пипи кани Томи и Аника на „роштен ден удре слет опет. Оплекло: квото искъти“. Нейните слабости я правят още по-симпатична и допълват образа й на бунтарка, правят я истински антипод на послушното дете и разбиват представите, че „който учи, той ще сполучи“, защото Пипи учи от живота и всеки ден за нея е ново приключение.

ПИТЪР ПАН

Детето, което не иска да порасне

Поне веднъж в живота си, когато сме били деца и вечер сме оставяли прозореца на стаята отворен, сме си представяли, че някой може да се промъкне и да ни отведе в неговата вълшебна страна. Да, това е една колективна фантазия на милиони деца, която е хрумнала и на Сър Джеймс Матю Бари – автора на Питър Пан.
Много оригинален е начинът, по който неговият герой влиза в стаята на Уенди и братчетата й, воден от миниатюрната фея Тинкърбел, в търсене на сянката си. Прям и авантюристичен, той неусетно ги запленява и те не се поколебават да напуснат топлите си легла и да се пренесат в Небивалата страна, където Питър Пан има много важна мисия – да победи прочутия Капитан Хук. Един от коронните му номера, докато е на кораба на Капитана, е да имитира звуците от тракащите челюсти на крокодили, дебнещи около кораба, а за щастливата развръзка му помага и феята Тинкърбел, която неотлъчно бди над него и за малко не загива.
Името на героя е съчетание от: Питър Лъулин Дейвис (така се казва един от доведените синове на автора, Сър Джеймс Матю Бари) и Пан, бог на горите в древногръцката митология, което обяснява приключенския дух на книгата и личната история, вплетена в сюжета.
Романът до такава степен охарактеризира вълнуващия свят на детето и голямата пропаст между него и света на възрастните, че през годините се ражда психиатричният термин Синдром на Питър Пан - възрастният, който отказва да порасне, страхува се от задълженията си и не се държи адекватно за възрастта си.

МЕЧО ПУХ

Най-мъдрото мече в целия свят

МЕЧО ПУХМечо Пух е една от най-популярните книги, предназначени за „детето във всеки възрастен“, както я определя авторът й, Алън Александър Милн.
„Ако някой казва, че тук няма никой, значи има някой" е само една от многобройните култови реплики от книгата, толкова логични и оригинални едновременно. Образът на главния герой, Пух, се разкрива през преживяванията с неговите верни приятели, всеки от които различен и допълващ се с другите. Неслучайно някои литературни критици проектират модела на четирите психологически типа темперамент при хората, заложен в героите на книгата: Зайо е определен като холерик, Йори - меланхолик, Тигър - сангвиник, Прасчо – смесен тип, а Мечо Пух – флегматик.
В диалозите между тях се преплитат непринуденост, мъдрост, хумор и искреност, които потапят малки и големи в един приказен свят, толкова близък до нас, че колкото повече четем, толкова повече се оказваме негови герои.
Всъщност героите от Голямата гора са били любимите играчки на сина на автора - Кристофър Робин, който също е участник в историите на мечето. Едва ли някой е предполагал, че славата на А.А. Милн ще донесе на сина му толкова нещастие - подигравки в училище „отнемане на собствената личност, оставяйки само празното име на негов син“. Уви, за големите успехи понякога се плаща и висока цена.
Въпреки всичко Мечо Пух се превръща в модел за книга с разкази, от която и големите могат да научат много за света, за човешките отношения и най-вече за детето в себе си.
Тези пет любими детски книги рисуват фантазния свят на малки и големи читатели, изпъстряйки го с най-различни емоции и преживявания. Тайната и обединяваща съставка е, че са написани от автори, които са съхранили детето в себе си, дават му пълната свобода да играе и най-съкровеното му желание е да има с кого. Ето защо връзката на читателя с героите им е толкова силна и пълноценна, създавайки поколения от пипилоти, малки принцове, кристофърробиновци, харипотъровци и питърпановци, които не искат да порастват.