Когато Шаро вече го няма...

Как да кажем тъжната вест на детето?

Раздялата с домашния любимец е трудна. Чувствата на детето към неговия домашен любимец са силни. За него питомецът е свързан с радостни емоции и усещане за сигурност.

Кучето, котето или зайчето щедро го даряват със своето присъствие и топлина, както и с утеха, когато е тъжно. И ако домашният любимец си отиде, той оставя голяма празнина в сърцето на своя малък господар.

Често пъти това е първата среща на детето със смъртта и родителите трябва да му помогнат да я приеме.

Ето няколко ситуации, в които трябва да съумеете да реагирате по подходящ начин.

• Кучето е неизлечимо болно и трябва да бъде „приспано". Подгответе вашето дете за раздялата, като му оставите време да се прости със своя питомец. Позволете му да го подържи в ръце, да го погушка, да му говори ако иска. Не е нужно детето да присъства, когато поставят инжекцията. Просто му обяснете ясно фактите и не му оставяйте място за съмнения, като например: „Действително ли мама казва истината, толкова ли е болно моето куче?" Не е зле да се срещнете и с ветеринарния лекар, който да обясни на вашия наследник защо евтаназията (умъртвяването) е най-добрият избор, с който кучето ще избегне страданията.
  
• Котката е загинала на пътя. Погрешно е да твърдите, че животното е на изследване при ветеринаря, за да отсрочите съобщаването на лошата новина. Със своята чувствителност детето ще схване, че има нещо недоизказано или че може би го заблуждавате. И неговото въображение трескаво ще заработи: „Но какво се е случило с котката ми? Страда ли тя?" Болезнената му фантазия ще му причини много повече страдание, отколкото да узнае истината, колкото и тъжна да е тя.
  
• Морското свинче се е загубило. Кажете на детето истината. Ако го успокоявате с думите: „Не плачи, то ще се върне, рискувате това да не се случи и детето после да ви упрекне, че сте го подвели. Вместо това му обяснете, че е възможно морското свинче както да се е скрило някъде, така и да е загинало. Да признаете това не е жестоко. Така давате шанс на детето да възприеме мисълта за възможната загуба и смърт.

Новият питомец ще реши проблема.

Детето вероятно с охота ще приеме такава възможност, дори и още да му е много мъчно. Играта с новия приятел бързо ще го разведри и ще го накара да изпита подобни чувства, както с предишния домашен любимец.

Обсъдете с вашия син/дъщеря какво точно животно иска.

Най-вероятно, ако детето е имало морско свинче, да поиска пак любимец от същия вид, може би дори ще търси и външна прилика със загубения приятел.

Но не се учудвайте, ако вместо него пожелае например папагал или куче - явно за вашия наследник ще е по-лесно да се справи с чувствата си с помощта на друго животно, което не му напомня за загубата.