Когато детето се страхува от лекари

Децата много бързо осъзнават, че срещите с бялата престилка не са особено приятни и им предстои или преглед или боцване тук-там или още по-лошо – вземане на кръв или поправяне на зъбче. За теб пък мъчението е още по-голямо, трябва да се справиш освен със собственото си притеснение, но и с едно ревящо, дърпащо се и ритащо хлапе, за чието озаптяване са нужни поне няколко възрастни.
Да, задачата определено не е лесна и ще трябва да се въоръжиш с мноого търпение и сили. Постепенно по метода на пробата и грешката ще научиш верния начин за справяне с проблема.
 
1. Винаги обяснявай подробно на детето какво точно ще правите при лекаря
Страхът от неизвестното е по-голям от притесненията за болката. Когато детето е наясно какво следва и защо, то се чувства подготвено. Не че пак няма да го е страх, но определено степента е по-малка. Можеш да му кажеш защо ще го превържат или защо ще го преслушат, можеш дори да му опишеш под формата на приказка какво се случва с организма му и да представиш микробите или вируса като „лошите”, а лекарят и неговите средства и лекарства като „добрите”, неговото тяло пък е бойното поле на двете сили. То трябва да помогне на добрите да победят.

2. Когато разказваш за предстояща процедура – внимавай за езика и тона си
Със сигурност си притеснена от предстоящата визита при лекаря, дори ако е съвсем рутинен преглед. Но, не забравяй, че детето веднага усеща нагласата ти, твоята емоция се предава и на него дори без да искаш това съзнателно. Така че, когато му разказваш за предстоящите манипулации, внимавай да не използваш плашещи думи и нека тонът ти да е мек и без нотка на притеснение.

3. Избягвай натуралистичните подробности
Няма нужда да му казваш, че може да му боцкат кожата, че иглата ще навлиза дълбоко или че ще му потече кръв. Избягвай да описваш пред детето и случки с други ваши близки, които са претърпели някаква медицинска манипулация и са имали престой в болница.

4. Възнаграждавай смелостта му
Не забравяй да похвалиш детето след всяко посещение при лекаря. Дори да е плакало и да е създавало проблеми, опиши пред баща му или пред приятелчетата как се е държал като истински герой и е минал през приключението като смело дете. Можеш дори да създадеш малка традиция – след всяко посещение в кабинета да го водиш в сладкарница или в увеселителен парк или да му подаряваш нещо любимо, лакомство или играчка. Така детето няма да преживява толкова тежко бъдещи срещи с лекарите, защото ще знае, че след това го очаква нещо хубаво.

5. Запознай детето с лекаря
Ако предстоят серия от визити, нека първата да е просто запознанство с лекаря или стоматолога. Помоли специалиста просто да си поговори с него, да създадат приятелски контакт, да опознае мястото и да разгледа инструментите му. Следващия път детето няма да е толкова разтревожено, защото ще отиде на познато място при познат човек.
 
Всички деца се притесняват от лекарите и стоматолозите. Не се карай на твоето, дори ако буйства и се противи агресивно. Това е просто неговият начин да изрази страха и ужаса си. Не забравяй, че най-вероятно и ти като малка си изпитвала същото, но с любов и търпение можете заедно да преодолеете притесненията.