Кислороден глад на плода или вътреутробна хипоксия - какво всъщност се случва?

• от

Диагнозата пренатална фетална хипоксия, което ще рече, че плодът изпитва недостиг на кислород, винаги предизвиква безпокойство сред бъдещите мами.
Кислороден глад на плода или вътреутробна хипоксия - какво всъщност се случва?

Кислороден глад на плода или вътреутробна хипоксия - какво всъщност се случва?

 

Диагнозата пренатална фетална хипоксия, което ще рече, че плодът изпитва недостиг на кислород, винаги предизвиква безпокойство сред бъдещите мами.  

В процеса на вътреутробното развитие организмът на майката и плода са тясно свързани посредством плацентата – именно чрез този орган към бебето постъпват всички хранителни вещества, които са необходими за неговото нормално развитие, а основното е – кислородът. Ако процесът на постъпване на кислород към малкото е нарушен, следва състояние, което специалистите наричат хипоксия на плода.

Хипоксията е резултат от проблемни състояния на майката или растящото в утробата й мъниче, вследствие на което при бъдещото бебе могат да се развият различни болестни състояния.

КАКВО ОЗНАЧАВА ХИПОКСИЯ: СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ

По принцип хипоксия се нарича недостатъчното снабдяване с кислород на даден орган, като това се случва по различни причини. Хипоксия на плода се развива по време на бременността вследствие на заболяване на майката, изменени функции на плацентата или патология на самия плод.

С КАКВО Е ОПАСНА ХИПОКСИЯТА

При недостатъчно постъпване на кислород се изменят обменните процеси в органите и тъканите на плода, като тези изменения пряко зависят от срока на бременността и степента на недостиг на кислород. Най-неблагоприятен изход от хипоксията може да има в ранните срокове на бременността (в първия триместър). Тогава често се стига до тежки малформации, които се проявяват след раждането на детето или могат да предизвикат спонтанен аборт. В по-късните етапи на бременността недостатъчното постъпване на кислород може да провокира забавяне в развитието на системи и органи на плода, поражения за централната нервна система, които съществено намаляват способностите на новороденото да се справи с натоварването на организма му след раждането.

ПРИЧИНИ

Важно е да се знае, че хипоксията на плода, независимо от причините за възникването й, не е самостоятелно заболяване – тя свидетелства за възможни нарушения, които засягат майчиния организъм, плацентата и самия плод.

В зависимост от това колко бързо се развиват проявленията на това състояние, се различават:

  • остра хипоксия, която възниква буквално за няколко минути или часове (често пъти в момента на раждане);
  • хронична вътреутробна хипоксия на плода, която възниква през бременността (практически може да възникне във всеки един момент). Тогава, когато своевременно е проявена хипоксията и е определена правилната причина за появата й, е възможно назначаването на ефективна терапия.

Причините за хипоксия могат да бъдат:

  • заболявания на майката, в това число и такива, съществуващи преди бременността – болести на сърдечно-съдовата и дихателна система, остри и хронични интоксикации, анемии;
  • изменения, засягащи плацентата – преносване, преждевременно съзряване на плацентата, аномалии с разположението на плацентата;
  • патологии на плода – хематологични заболявания, вътреутробна инфекция, малформации.

Или най-общо непосредствените причини за развитие на хипоксия на плода са внезапното влошаване на притока на кръв и кислород към матката, изменения на функциите на плацентата, недостатъчно хемоглобин в майчиния организъм вследствие на анемия, проблем със сърцето и кръвоносните съдове.

Развиващият се плод има огромни компенсаторни способности – за да отстрани хипоксията, той може да увеличи скоростта на потока на кръвта в кръвоносните съдове, в това число и сърдечната честота.

За да се предотврати развитието на хипоксия, в годините на еволюция, се е създал специален тип хемоглобин, чиято молекула може да свърже и пренесе към тъканите повече кислород. За да се компенсира опасността от кислородна недостатъчност помага и особения строеж на кръвоносната система на плода, както и високата скорост на биохимичните реакции.

СИМПТОМИ

Началната степен на хипоксия може да се установи само при използването на съвременни методи за наблюдение на плода, но при дълго съществуване на проблема се получават изменения, които могат да се установят при ултразвуково изследване. Самата бременна жена може да заподозре за наличието на хипоксия на плода на базата на косвени признаци – нужно е да анализира двигателната активност на малкото. Това се отнася за бременност около 28-30 гестационна седмица.

*В ранния стадий на това състояние е характерно рязкото увеличение на двигателната активност – бъдещата мама чувства прекалено активно и силно движение на плода. *При влошаване на състоянието движенията на плода стават все по-редки. Ако в продължение на 60 минути почувстваш три и по-малко движения на плода, непременно се консултирай с лекар.

Всяко подозрение у бъдещата майка за необичайни движения на бебето изисква незабавна лекарска намеса и провеждане на изследвания – като ехография на бременната и фетална ехография, кардиотокография и доплер, изследване на амниотичната течност, лабораторна диагностика. Забавянето на растежа на плода е признак за хипоксия. При кардиотокографията със специален уред се измерват сърдечният ритъм на бебето, както и контракциите на матката. Така се анализира състоянието на детето, както и дали до него достига достатъчно кислород.

Доплерът е ултразвук, който проследява кръвоснабдяването на плацентата и пъпната връв. Амниоскопията се извършва с помощта на ендоскопски инструмент, който се поставя в шийката на матката. Ако бременността протича нормално, амниотичната течност е безцветна и почти чиста. Оцветяването й в зелено с мекониум е един от признаците на феталната хипоксия.

ЛЕЧЕНИЕ

Несъмнено, назначаването на ефективна терапия на това състояние е възможно само в случаите, когато е установена точната причина. Нейното отстраняване не винаги може да бъде решено положително – практически е невъзможно да се повлияе на състоянието на кръвообращението в майчиния организъм през втората половина на бременността или да се повлияе на инфекции и вътреутробни заболявания на плода.

Всички проблемни състояния при бременната жена анемия, високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания, които предизвикват нарушения в снабдяването на плода с кислород, трябва да бъдат активно лекувани. Медикаментите, които нормализират метаболитните процеси, са също от огромно значение. При неефективно лечение и бременност след 28 г.с. може да се наложи екстремно оперативно родоразрешение по показания от страна на плода или майката.

Консултант: д-р Радка Масларска, Началник отделение „Неонатология”, МБАЛ „Токуда Болница София“, София