Като на кино - какво знаем за раждането?

В киното не всичко е така, както в реалния живот, особено що се отнася до раждането. Доколко „кинематографическото“ раждане се доближава до реалното?

Често се случва да изграждаме представите си под влиянието на художествени образи. И като че ли киното най-силно въздейства върху съвременния човек. Филмовите герои са способни да формират, дори на неосъзнато равнище, шаблони на поведение в различни житейски ситуации. Като резултат не рядко подсъзнателно подражаваме на любими наши герои от малкия и големия екран.

Мечтаем и в нашия живот всичко да бъде като на кино – красиво, ярко и наситено. Но образът на раждащата жена, който присъства достатъчно често във филмовите сюжети, по-скоро поражда страх, отколкото желание „искам и на мен да ми се случи“.

Много жени признават, че паническият страх от раждането се е формирал именно след някоя мелодрама, където макар и в рамките на минута, героинята изпитва неимоверни страдания и ужас, докато поеме в обятията си своето съкровище. Но всъщност, в реалния живот не е съвсем така.

1 СЮЖЕТ: Раждането започва с внезапна и силна болка

Този сюжет е познат на всички зрители. Докато лъчезарно се усмихва, изведнъж бременната героиня започва да се гърчи от болка. Тя пада на пода или успява да се подпре на перилата на стълбището, държи корема си и изразява непоносимо страдание, съпроводено със сърцераздирателни викове. Но... при реалното раждане няма нищо подобно. Началото на раждането започва с контракции – така се наричат съкращенията на маточните мускули, които се усещат като напрежение в корема. Първите контракции все още не са свързани с болка. По-скоро жената има усещане за втвърдяване на корема, после отпускане и пак така през неопределен интервал от време. В началото на естественото раждане обикновено контракциите продължават не повече от 10-15 секунди, а интервалът между първите е около 20 минути. Така че единственото усещане може да бъде чувство на напрежение в корема в течение на няколко секунди и вълнение, свързано с предстоящото събитие. Но като цяло няма никакъв екшън :).

2 СЮЖЕТ: Винаги изтичат водите в началото на раждането

Ето какво се случва обикновено в киното: на фона на тревожна музика от бременната героиня се изливат едва ли не литри течност. При това се повтаря предишният сюжет: изплашената героиня патетично произнася, че моментът е дошъл, при което се хваща за корема и започва неистово да стене от болка. Не само сценаристите на художествени филми, но и повечето зрители считат, че раждането винаги започва с изтичането на водите. Това не е точно така. Да, понякога околоплодният мехур се пука в началото на раждането, но в повечето случаи това не се случва. При наличие на околоплодни води бебето се чувства комфортно, защитено е от попадане на инфекции и процесът на разкритие на шийката на матката протича благополучно. При тези условия е задължително приемането на пациентката в болница. И накрая, главната кинозаблуда: изтичането на околоплодните води никога не е съпроводено с болка. Освен това към края на бременността амниотичната течност е около 1,5 л, при пукане на мехура се излива около 1/5 част от този обем, т.е. това са 250-300 мл или по-малко. При увеличаване разкритието на матката водата изтича по малко през целия процес на раждането.

3 СЮЖЕТ: Началото на раждането е свързано с рязък поврат в сюжета

Повод да започне раждането на екрана обикновено се явява събитие, предизвикващо страх и ужас в сърцето на героинята – страшно известие, изстрели и т.н. Като резултат у зрителя се формира впечатление, че началото на раждането непременно трябва да се „предизвика“ от достатъчно въздействаща ситуация. В реалния живот раждането започва тогава, когато организмът на бебето и този на бъдещата майка са готови за това. Контракциите започват благодарение на специалните сигнали, които се изпращат към матката от централната нервна система. Преди раждането в организма на бъдещата майка намалява количеството на прогестерона – „хормона на бременността“, и нараства количеството на естрогена – женски полов хормон, чиято задача е да подготви мама и бебето за раждането. В този момент, когато количеството на естрогена в организма на бременната достигне необходимото равнище, започва и изпращането на импулси към матката, предизвикващи началото на контракциите. За началото на раждането „отговарят“ най-вече нервната и хормоналната система на жената, а не повратностите в сюжета :).

4 СЮЖЕТ: През целия процес на раждането героинята лежи и стене от болка

По вина на този популярен кинообраз болшинството зрители считат, че с началото на контракциите до края на раждането родилката не трябва да става. Това е съвършено невярно. Напротив, при нормалното раждане се препоръчва активното поведение на бъдещата майка. Това ще рече разхождане, смяна на позата, търсене на най-удобното положение на тялото. Само по себе си движението значително снижава общото усещане за болка. Кислородът се съдържа в артериалната кръв, следователно дишането на клетките зависи от равнището и скоростта на артериалния кръвоток. При неподвижното положение на тялото общият кръвоток се снижава, забавя се доставката на кислород към мускулите на матката и усещането за болка нараства. Освен това движението по време на контракциите помага на родилката да се избави от излишното напрежение, а равнището на болката зависи и от напрежението. Затова при активно поведение по време на целия процес усещанията за болка са по-поносими, отколкото при неподвижно положение. Дори в случаите, когато по медицински показания родилката не трябва да става, тя може да бъде активна, макар и с незначителни движения (например свива и опъва колене).

5 СЮЖЕТ: С първите признаци на раждане героинята екстремно тръгва за родилния дом и след няколко минути е родила

В киното това се постига чрез монтаж на епизодите. В живота не е така: от началото на процеса до първия плач на бебето може да минат от 6 до 12 часа. А и за родилния дом тръгваш тогава, когато се убедиш в усещанията си. Още повече, че са възможни и т.нар. фалшиви контракции. Ако например истинските първи контракции възникват през 20 минути, то при фалшивите интер валите са неравномерни, да речем: 20 минути - 15 минути - 30 минути - 10 минути - 45 минути и т.н. Основното е, че те не водят до крайния резултат, т.е не се стига до разкритие на шийката на матката. Фалшивите контракции спират от само себе си. Могат да се повтарят няколко пъти през последните седмици преди раждането, като продължават не повече от 2-3 часа и не предизвикват особен дискомфорт. Но не рядко „репетицията“ на контракциите може да се окаже генерална. Тогава нерегулярните контракции постепенно стават регулярни.

6 СЮЖЕТ: По време на раждането родилката се мята на леглото и истерично крещи

И в действителност ако се държиш така, ще затрудниш процеса на раждане. В случая е много важно дишането. При родилните болки е добре да запазиш дишането си ритмично. Не бива вдишването да бъде по-дълго от издишването. Възможно е, въпреки уж добре усвоените техники на дишането, точно когато трябва да ги приложиш да ти се „изплъзнат“. Не се притеснявай, вслушвай се в лекарския екип. Самият момент на раждането на бебето се съпровожда по-скоро от силно физическо напрежение, отколкото от силна болка.

7 СЮЖЕТ: На раждането обикновено присъстват всички герои на филма, включително второстепенни и епизодични

На практика в родилния дом може да присъства само един, най-близкият. Логично е това да бъде таткото. След предварителна уговорка с лекарския екип е възможно и присъствието на дула. Но всички останали близки и роднини изчакват, да речем пред болницата, но не и в родилното отделение.

8 СЮЖЕТ: Новороденото се появява розовичко, чистичко с бузки на тримесечно бебе

В реалния живот бебето, което току-що е известило присъствието си на този свят, съвсем не изглежда така, както на екрана. Кожата на новороденото в първите секунди след раждането има леко синкав оттенък, особено на стъпалата, дланите и лицето. След 10-15 секунди бебето става червено след прилива на кръв. А след като кръвообращението се нормализира в първите минути на самостоятелен живот на бебето, то кожата му придобива приятен розов оттенък. Когато се роди човечето, е мокро от околоплодната течност и може да бъде покрито с лепкаво кремоподобно вещество, наречено верникс. Някои новородени имат по раменете и гърба малки фини косъмчета (лануго), които опадат за няколко седмици. Т.н. „майчини петна“ също са характерни и представляват малки червеникави петна по кожата в областта на тила, по челото. До края на първата година след раждането те изчезват и не се нуждаят от лечение.

9 СЮЖЕТ: Любимият на героинята снове нервно из болницата, всява паника

Всъщност мъжът, който присъства на раждането, може да окаже неоценима помощ и подкрепа на своята любима, стига да желае. Би следвало не да пречи, а да помага както на родилката, така и на медицинския персонал с поведението и действията си. За целта той трябва да има познания, за да може да реагира адекватно в дадена ситуация. Следва да има обща представа за продължителността на раждането, промяната на усещанията на жената през различните етапи, за смисъла на различните лекарски манипулации. За целта най-добре е бъдещият татко да е присъствал на училище за родители. Знания, разбира се, могат да се почерпят и от книги, списания, филми – но не художествени, а документални.

10 СЮЖЕТ: Веднага след раждането героинята приема посетители и поздравления

В реалността в първите часове след раждането жената е в родилното отделение и се намира под лекарско наблюдение. По статистика, именно в първите два часа или в ранния послеродов период са възможни най-много усложнения. За да снижиш риска за здравето си и да се възстановиш по-бързо, през този период се препоръчва постелен режим и пълно спокойствие. Така че тълпата от близки и роднини с цветя и шампанско, оказващи се в родилното веднага след раждането, е най-вече красив кинообраз. А партньорът действително е добре да бъде близо до жена си и да й вдъхва подкрепа и сигурност.