Какво НЕ казват мъжете

Всеки мъж израства с убеждението, че жените са тайнствени и трудни за разбиране. От друга страна, мъжете никога не мислят за себе си като мистериозни или объркващи, а това често ги кара да се чудят защо жените искат да ги променят. Но всъщност истината е съвсем друга – докато за жените е съвсем естествено да изричат на глас мислите си и да се опитват да осъществят представите си, то мъжете се стремят с всички сили да правят точно обратното (или поне на думи), за да не паднат от пиедестала, на който ги е възкачил срещуположният пол.

Не си мислете обаче, мили дами, че мъжете са коравосърдечни и имунизирани срещу чувства, сантиментални емоции и красиви приказки. Напротив, и те имат своите слабости, но просто не ги показват, за да не изглеждат слаби в очите ви (и дори да заприличат на вас).

Когато обвинявате половинката си, че не разговаря с вас или не ви се разкрива изцяло, вътре в себе си, в същото време, на него му се иска да разберете колко много му е коствало, години наред, да потиска желанията, болките, страховете и уязвимостта си, за да се впише в непоклатимия мъжествен образ, който жените са си изградили за мъжете. Та нали те са силният пол?! Понякога мъжът не отваря сърцето си от страх какво ще се случи, от страх, че жената ще види истинското му „Аз”, от страх, че ще се покаже човек, както всички останали, който обаче може да не й хареса.

Мъжете често общуват много директно, но жените понякога просто не могат да възприемат колко елементарно може да звучи това, което един мъж казва. Мъжете рядко играят игрички – защото нямат изтънчените умения, привични за нежния пол. Ако не се обадят до два дни след срещата или ще е от страх, че жената ще ги помисли за сигурен улов (и ще се обадят на третия ден) или просто не са заинтригувани достатъчно от нея, за да продължат комуникацията.

Мъжете също се притесняват, когато става въпрос за секс (без значение какви легенди се носят за многобройните им завоевания и неуязвимата им мъжественост). Освен че трябва да се представят винаги на ниво, за тях женската анатомия е истинска загадка. Дори да си мислят, че я познават като по учебник, мъжете нито за миг не забравят, че всяко женско тяло е различно. Те се чувстват неловко и непълноценно, ако не могат да удовлетворят жената и тъй като не знаят как да се държат в такива моменти, най-лесният начин е да проектират емоциите си върху нея. Тъжно, но истина.

Мъжете са много суетни и много несигурни по отношение на външния си вид и на това, което жените си мислят за тях. Те се вълнуват от малките, мили жестове, които само жената знае как да поднесе с обич и внимание, но тъй като са обучени да не показват тази страна от същността си, понякога не откликват по очаквания начин (или изобщо не откликват). Но вътре в душата им тя съществува.

Мъжете не са толкова умели, колкото имат славата. Една жена може да си мисли, че когато играе с косата си в тяхно присъствие, те знаят, че това означава, че ги харесва. Но мъжете не го знаят със сигурност. Онези, при които е така, със сигурност не са чистосърдечни. И всичко, което една жена е чувала, за усърдните опити, които трябва да направи, за да съблазни един мъж, е грешно.

Мъжете копнеят за ласки и нежност, може би дори повече отколкото жените.

Мъжете отчаяно искат да угодят на жената, защото знаят че тя е далеч по-секси и по-красива, отколкото биха й признали. Освен това са объркани (но изключително щастливи), че тя е избрала точно тях.

Защо правят всичко това ли? Защото мъжете осъзнават простичката истина: жените ги „спасяват” всеки ден с малките си, тихи действия. Но и само жените могат да им покажат как биха искали да бъдат обичани, да ги допуснат в своя мистериозен свят и да им се разкрият, за да могат мъжете наистина да видят истинската им същност.