Какво научих от моето дете?

Освен че те радва, не спира да те изненадва, трогва те до сълзи или те държи нащрек, всеки ден твоето дете те учи на нещо ново. Представяме ти екипа на списание "Моето дете" и нашите най-добрите учители, които с чистата си детска мъдрост ни правят по-щастливи и по-добри :).  

Борислава Байкушева-Бонева - редактор, и Момчил - на 7 г.

Нашите любими занимания:

* Да обикаляме из магазините, детските центрове, парковете – и това е „запазена марка“ за мен и сина ми Момчил (мъжът ми просто не обича подобни развлечения, които за него са най-вече „губене на време“).

*Театрите и концертите са любими за цялото семейство.

*Доскоро гледахме заедно анимационни филмчета, но напоследък той дели филмите на „като за тебе, мамо“ - т.е. драма или романтика, и екшън – за него. Особености на възрастта :).

Какво научих от моето дете?

*Да симпатизирам на всякакви летящи и пълзящи насекоми. Все още не мога да кажа искрено „Тооолкова са сладички!“, но вероятно и това ще стане, щом у дома постоянно намирам буркани със скакалци, пеперуди и разни чудати буболечки.

*Да ловя риба. Момчил ми показа как да слагам червея на кукичката и как да хвърлям въдицата (разбира се, след като получи солидни уроци от баща си).

*Да разбирам донякъде нотите и да свиря на пиано една-две лесни мелодии. Радвам се, че той учи в музикалното училище, и тайно се надявам един ден да присъствам на най-вълнуващите концерти :). А междувременно съм готова за още уроци и знам, че винаги има какво още да науча. Може би и затова съм в очакване на второто си дете :).

Велиана Симеонова - автор, и Атанас - на (цели) 6 години и половина

Какво научих от моето дете?

Убедена съм, че всяко дете е миниатюрна енциклопедия – с всички нюанси на емоциите, откровеността, любопитството и със своята индивидуална житейска философия... Нужно е само ние, „големите”, да я прелистим и да се поучим от ежедневните уроци, които малките ни дават. Така от моето дете научих, че... няма по-добър съветник за гледане на дете от самото дете :). С годините колкото повече опознавах сина си, толкова по-лесно се справях с проблемите по възпитанието и здравето му, без да търся „готови” рецепти от книги, познати и роднини.

Как се забавляваме заедно?

Обичаме да майсторим най-различни прекрасности – колажи от цветни хартии и снимки от списания, фигурки от пластилин, къщи от картон (преди време построихме на килима цял квартал от миниатюрни къщи и улици). Вчера например направихме пясъчен замък на плажа. Вместо да стои хипнотизиран пред телевизора, предпочитам да предизвиквам въображението му, а той истински се забавлява.

Росица Илиева - арт директор, и близнаците Петър и Христо - на 15 г.

Какво научих от децата си?

Че най-важното и хубавото са доверието и обичта - към живота, към приятелите. Че истинските неща наистина са в сърцето. Иначе не е ли парадоксално да отговоря най-искрено на простичкия въпрос на сина ми: „Хубаво ли е да си майка, мамо?" с „Да, разбира се! И още как!“, дори след безсънни нощи, притеснения, ограничения, умора...

Защото... Може ли да се обяснят с две думи истинската радост и удоволствие да си част от вълшебството на живота, на растежа и съзряването на любимите ти хора?

Истината е, че с раждането им ние порастваме, а после се учим от тях как отново да станем деца. Защото опитът ми помага да видя отново през техните очи света такъв, какъвто го познавам - цветен, вълнуващ, опияняващ, пълен със смисъл във всеки един момент. Само че вече споделен. И това ми харесва!

Какво обичаме да правим заедно?

Те са вече във възраст, когато не прекарваме много време заедно. Но почивката на палатки, седенето край лагерния огън и разходките с каяк са ни семейна традиция всяка година през лятото. Приятно е, когато Пепи свири на моята (може би вече не съвсем?) китара и обсъждаме ритъма, мелодията. Христо пък учи барабани, но там съм малко по-неподготвена и само мога да му се радвам. Обща е и любовта ни към танците. И обичам да гледам как Ицо подрежда плато със салата като истински кулинар. Но най-добре ни е, когато си говорим и споделяме мисли и впечатления за някое събитие или просто „за живота“. Искрените и приятелски отношения между нас са най-голямото богатство.

Ина Христова - моден редактор, Весела Василева - любимата й 6-годишна племенница, и кокерът Макс

Нашите любими занимания:

* Не пропускаме възможност за разходки по градинки и паркове.

* Обичаме да играем най-вече с топки и с пръчки и да тичаме. Веси и лудетината Макс тичат, а аз ги гоня. (Кучето хуква след всяко нещо, което се движи, детето го подгонва, а аз гоня който ми падне - няма как :).

* Често пътуваме заедно. А на път любимото ни занимание е да играем на „глупости“ - измисляме си несъществуващи думи и предмети. Играта е безкрайна и води до пълно изтощение – т.е. особено подходяща за дълъг път :).

Какво научих от Веси?

* Научих, че е важно, за да сме приятелки, да уважавам желанията й.

* И да избера коя от Уинкс искам да бъда :).

* Научих се да не казвам НЕ повече от два пъти в едно изречение, за да не ставам като другите :).

Кристина Димова - автор, Елена - на 2 г., и Дамян - на 5 г.

Какво обичаме да правим заедно...

Пътуваме едва от половин час, но оплакванията от задната седалка не закъсняват. Батко Дидко ни затрупва с въпроси: „Много ли има още? Какво да правя сегааа?” Малката Льони и тя приглася: „Мамооо, гушкай меее!” Ето така започва нашето пътуване към морето! Обичаме да пътуваме заедно, безспорно. Но не минава без мрънканици. Пътуваме денем с колата... Пътуваме вечер, докато четем книжки...  Пътуваме на масата, когато си говорим…

...и на какво ме научиха моите деца

Откакто пътешестваме с деца, се научих да стягам багажа за половин час. Научих се да имам под ръка винаги нещо сладичко. Научих се да кърмя в колата, както и да измислям все нови и нови детски забавления.
Последната хрумка – весели фотоси в колата :) Пожелавам и на теб незабравимо пътешествие с нас!

Юлия Кондева - главен редактор, Виктор - на 6 г., и Пламен - на 13 г.

Нашите любими занимания:

* Да пускаме хвърчила (най-голямото ни хвърчило е страшен дракон с триметрова опашка). Момчетата са просто неуморни, а аз помагам предимно в разплитането на връвта и в успокояването на Виктор (когато вече мнооого се ядоса, че не успява да накара Дракона да полети :).

* Да правим барбекю – т.е. мъжът ми да се вихри край огъня, момчетата да му помагат, а аз да ги гледам отстрани и да им се радвам. Второстепенна роля, която много ми харесва! :)

* Да се разхождаме и да говорим за „живота, вселената и всичко останало“. И двамата винаги са ме радвали с бебешките си „бисери“ и остроумия. Но сега повече отвсякога харесвам колко са пораснали и колко е приятно и забавно, и полезно да си говориш с тях.

На какво ме научиха моите деца:

* Да вярвам в себе си и че мога да се справя с всичко :). Както и да вярвам в тях (дори и в опасните тийнейджърски времена, в които нагазихме...)

* Заради тях ми се наложи да се науча да бъда организирана (и по някакво чудо да свикна да ставам горе-долу с петлите :).

* Пламен ме научи как да правя палачинки (макар че и до ден-днешен неговите палачинки са далеч по-хубави от моите).

* Всъщност този списък край няма и затова май трябваше да почна с точка 1-ва: показаха ми какво е да обичаш безкрайно, безрезервно, безусловно. И че любовта не трябва да се крие – защото колкото повече я раздаваме, толкова повече получаваме в замяна.

Дилянка Методиева-Христова - дизайнер, бременна в осми месец

На какво ме научи моето дете?

Казват, че да си бременна е едно от най-прекрасните преживявания в живота на всяка жена. Аз обаче се надявам хубавите мигове тепърва да ни предстоят, защото скоро ще се запознаем с нашето малко момче (или поне ехографът така обещава :).

Независимо че Той е все още сгушен в мен, мога да кажа, че отдавна започна да определя ритъма ми на живот. През последните няколко месеца всичко е доста различно, но и придоби по-хубав смисъл. Станах доста по-търпелива, не се ядосвам на несъществени проблеми, но основното, което се промени, е, че отново (след близо 20 години) започнах да хапвам по малко месо! А за мен това е революция :).

Смятам, че не мога да лишавам Малкия Човек от важни за неговото развитие вещества. Преди никога не се замислях доколко полезна и здравословна е храната, която приемам, а от няколко месеца насам всеки ден се питам дали Той е „хапнал“ всичко необходимо, за да се роди едно здраво човече :).

Какво обичаме да правим заедно?

Въпреки че още не се познаваме, отдавна вече си имаме любимо занимание. Малкият много обича момента, в който аз си легна вечер с мисълта да си почивам. Тогава идва неговото време за щуреене. Започва да прави вълнички по целия ми корем с малките си крачета и юмручета и сякаш наистина се забавлява, когато усети ръката ми на различни места (той да я побутва отвътре - понякога доста силничко :).

Обичам тези наши моменти и си мисля, че скоро ще ми липсват. Но ще бъдат заменени от много по-емоционални и щастливи мигове, когато вече ще бъдем трима...