Какво да правите, когато детето казва „не“ на всичко

Познато ли ви е? Предлагате нещо на детето, обяд, разходка, прибиране на играчките, и отговорът винаги е един и същ:

„Не!“

И не просто веднъж, а всеки път. На всичко. Без изключение.

Не сте сами. Това е напълно нормален етап от развитието и въпреки че понякога ви изкарва извън равновесие, всъщност има логично обяснение защо децата го правят. Важно е да знаете, че този малък бунт не е срещу вас, а начин детето да покаже, че вече има мнение, и иска да бъде чуто.

Защо децата казват „не“ толкова често?

Малките деца започват да откриват себе си и да тестват границите. Когато казват „не“, това е начин да заявят: „Аз съм отделен човек от теб.“
Те не винаги разбират какво отхвърлят – просто пробват силата на тази дума. А понякога го правят, защото я чуват постоянно от вас.

Според проучвания, едно дете може да чуе „не“ до 400 пъти на ден. И знаете ли какво става тогава? То започва да го приема като фон, нещо като част от играта. Затова, когато вие казвате „не“ сериозно, то просто… не го чува.

Какво всъщност чува детето, когато казвате „не“?

Когато кажете:
„Не скачай на дивана!“,
мозъкът на детето чува:
„Скачай… на дивана.“

Не защото не ви слуша, а защото детският мозък трудно обработва абстрактни понятия и отрицания. По-лесно е да се хване за действието, и именно това остава.

Същото важи за думи като „трябва“, „не може“ и „недей“, те често предизвикват съпротива, защото звучат като заповед. А децата не обичат заповеди. Те реагират не само на думите ви, но и на тона и езика на тялото ви. Ако сте напрегнати или раздразнени, те усещат това и се затварят или отвръщат със съпротива.

Какво можете да направите, когато детето казва „не“ на всичко?

Пестете думата „не“

Оставете я за важни ситуации – например когато става дума за безопасност или здраве. Колкото по-рядко я използвате, толкова по-силен ефект ще има, когато наистина се налага.

Говорете с конкретни думи

Вместо: „Не тичай!“, опитайте: „Ходи бавно, като костенурка.“
Това не само е по-ясно за детето, но и звучи като игра, не като забрана.

Поставяйте граници чрез избор

„Можем да изядем бисквитката след като обядваме.“
„Когато прибереш играчките, ще четем книжка.“
Така детето усеща, че има контрол, но в рамки.

Давайте алтернативи

Ако скача на дивана, предложете да скача на възглавници на пода или да излезете навън за подскачане. Така му позволявате да изрази енергията си безопасно.

Уважавайте емоциите му

Когато поставяте граници, е нормално детето да се ядоса, разстрои или разплаче. Това е част от ученето. Вместо да го спирате: „Не се сърди!“, опитайте с: „Разбирам, че си ядосан. Трудно е, когато не става така, както искаш.“

Следете своя тон и език на тялото

Спокойният, ясен глас помага много повече от повишен тон. Децата усещат, когато вие сте спокойни, и това им дава сигурност.

И още нещо важно

Няма универсален подход. Няма „вълшебно изречение“, което ще накара детето ви винаги да казва „да“. Но когато вие сте търпеливи, ясни и последователни – детето започва да разбира границите не като заплаха, а като сигурност. Неговото „не“ не е непослушание. Това е гласът на едно малко човече, което още учи как да бъде себе си. А вашата роля е не да го „пречупите“, а да го напътствате

.