Какво да правиш докато раждаш – да крещиш, да дишаш, да пееш?

от

„Като ти се вика, викай!“ - може би много жени чуват този съвет, тръгвайки към родилния дом. Доколко е правилен този съвет? И крещенето наистина ли помага?
Какво да правиш докато раждаш – да крещиш, да дишаш, да пееш?

Какво да правиш докато раждаш – да крещиш, да дишаш, да пееш?

„Като ти се вика, викай!“ - може би много жени чуват този съвет, тръгвайки към родилния дом. Доколко е правилен този съвет? И крещенето наистина ли помага?

Защо някои жени викат по време на раждане?

Кои са възможните причини за викове, докато раждаш? Усещанията за болка идват с контракциите, които имат вълнообразен характер. Това ще рече, че и най-силната, и най-дългата контракция започва постепенно, лека-полека нараства и бавно отшумява. Колкото и да боли, болките са търпими. Но въпреки това, много родилки се измъчват от непрестанните ту засилващи се, ту затихващи контракции. В такива моменти търпението се изчерпва, хормоните бушуват и насъбраните чувства се „изливат“ като крясъци. В този случай „викът на душата“ се явява емоционална разтуха, разтоварваща нервната система. Но разтоварва ли те това наистина?

Повечето родилки задълбочават още повече обзелите ги страхове с всеки следващ вик, а и тези на останалите родилки. Отвъд това викането по време на раждането дори няма никакъв обезболяващ ефект. По време на напъните бъдещата мама губи много физическа енергия. Смята се ,че това ще остане една от най-изтощителните физически дейности, които жената ще извърши в живота си.

Викането е в резултат не само на усилията на жената, съпроводени с болка, но и с огромното физическо напрежение. Такъв вик издава и щангиста, който трябва да вдигне тежката щанга. При щангиста обаче викът носи мотивация и облекчение при повдигане на огромната тежест... докато при родилката викът носи само изтощение и още по-дълбок ужасза нея самата и за околните. Друга причина за викове във всеки един етап на раждането може да бъде страхът. При това тук става въпрос не само за вълнението, което е естествено за всяка бъдеща мама в този отговорен момент от живота й.

Говорим за онзи панически страх от раждането, който е способен да парализира нервната система, да наруши връзките между мозъка, координацията на напъните и матката. И накрая, страхът от раждането сам по себе си, страхът от неизвестното способства за снижаване прага на търпимост на болката.

Родилка, която панически се страхува, може да изпита силна болка дори и при незначителен дискомфорт, в резултат на което започва да крещи и така още повече засилва болезнените усещания. Такова състояние на „всепоглъщащ“ страх, близко до истерията, в 97% от случаите се среща при жени, които по никакъв начин не са подготвени за раждането.

Защо не бива да крещиш?

Независимо от причините, провокиращи крещенето, по време на раждане няма смисъл от това.

  • От викането няма да ти стане по-леко, то няма обезболяващ ефект. Обратно, може да засили изтощението ти и да те направи още по-чувствителна към болка!
  • Ще настроиш срещу себе си дежурния лекарски екип. Не очаквай персоналът да те похвали за твоите викове, по-скоро така ще дестабилизираш работата им.
  • Когато крещиш, докато раждаш, лишаваш бебето от жизнено важния за него кислород. С викането по време на раждане изразходваш голяма част от вдишания от теб кислорода напразно за самите викове. Това ще рече, че мъничето, което и без това остава с понижен кръвоток по време на напъните, усеща липсата на кислород още повече ако викате. Като резултат състоянието на бебето може да се влоши до остра хипоксия (недостиг на кислород) и тогава раждането ще приключи със секцио в интерес на неговия живот и бъдещото му нормално физическо развитие.
  • Раждането може да се забави. Недостигът на кислород в кръвта на майката, възникващ на фона на виковете, влияе отрицателно не само на бебето, но и на мускулите на матката. А за да се съкращават те добре, е необходим приток на артериална кръв, богата на кислород. В резултат на крещенето дишането става не ефективно, съдържанието на кислород в кръвта се снижава, по малко от необходимата за контракциите енергия се доставя на матката, което може да доведе до слаба родова дейност. Това влошава състоянието на майката и бебето, нужно е медикаментозна, а понякога и оперативна намеса.
  • Виковете правят опитите неефективни. Цялата набрана от теб мощ при дълбоко поемане на въздух изчезва с един вик. Ако по време на напъните, вместо да задържиш дишането и напрегнеш мускулите, започнеш да крещиш, всичките ти сили ще отидат за този вик. Освен това, викащата жена много по-бързо ще се измори и ще загуби силите си. А ако си изтощена, без сили, трудно може да се очаква нормално развитие на раждането.

Как да избегнеш крясъците?

Техники на дишане

Най-ефективният начин за обезболяване на раждането съвсем не са виковете, а специалните техники за дишане. Обезболяващият ефект на дишането се основава на пренасищането на кръвта с кислород. Дихателният център на главния мозък регистрира излишък на кислород в кръвта на родилката, изпраща импулси в хипофизата – главната хормонална жлеза на женския организъм, отговаряща за освобождаването на ендорфини. Тези вещества, наречени „хормони на удоволствието“, регулират и прага на поносимост на болката. Колкото повече са те, толкова по-малко ще се усеща болката.

Ето защо правилното дишане обезболява не по-малко от медикаментите. В първия етап на раждането, когато контракциите практически са безболезнени, се препоръчва т.нар. коремно дишане. В началото на контракцията съветът е да вдишаш бавно през носа, а след това да издишаш бавно през устата. Това дишане помага да се отпуснеш, снема нервното напрежение, насища кръвта с кислород, стимулира и обезболява напъните.

В средата на първия етап от раждането, когато контракциите стават все по-болезнени, помага честото повърхностно дишане.

Вдишвай бързо през носа и издишай през устата, все едно духаш свещ. Дишай така само по време на контракциите. Когато има пълно разкритие на шийката на матката, когато контракциите са особено дълги и чести, ефективно е да дишаш като локомотив. Това е редуване на предните техники. В началото на контракцията използвай дишането с корем, за да икономисаш сили.

С усилването на болката дишането се ускорява и става максимално интензивно, когато и болката е най-силна. Със затихването на контракцията, успокояваш и изравняваш дишането. През втория етап на раждането, когато бебето тръгва по родовите пътища, контракциите се съпровожда с фалшиво желание за дефикация (желание да се освободят червата). Това усещане се предизвиква от натиска на главата на бебето към края на дебелото черво ректума. В този момент колкото и силно да е желанието за напън, дишай... само дишай докато лекарят или акушерката не ти каже категорично, че е дошло времето да напъваш!

Когато бебето вече излиза, също е важно да управляваш дишането. В киното на този етап обикновено героинята крещи и много жени, впечатлени от подобен кинообраз, също започват да крещят, вместо да помогнат на мъничето да се появи на бял свят. За да му помогнеш качествено, е нужно да задържиш дишането.

Ако майката в този момент започне да крещи – въздухът излиза с викането и опитите не са пълноценни. За да не бъдат усилията ти напразни, нужно е главата да е назад и дълбоко да вдишаш през устата, след това да задържиш дишането, да натиснеш брадичката към гърдите, да се мобилизираш и да напънеш с всичка сила докато въздух не ти остане и чак тогава да издишаш. За една контракция е добре да успееш три пъти така да напънеш и съответно да вдишаш и издишаш.

Можеш да пееш

„Викай, ще ти бъде по-леко!“ - единственият положителен ефект от този съвет е възможността от психологическо разтоварване. В това си свойство гласът може да се използва като емоционално облекчение по време на контракциите. При това без никаква вреда за теб и околните. Просто трябва не да крещиш, а да... пееш. Когато болките са силни при контракциите психолозите съветват да се разпееш с гърлените гласни: а-а-а-а, о-о-о-о, у-у- у-у, ъ-ъ-ъ-ъ. Припявай си тихо, с максимално нисък глас.

Разпяването с гласните звуци не изисква загуба на енергия и на кислород за организма както за майката, така и за бебето. Освен това пеенето помага да се избавиш от отрицателни емоции, насъбрала се умора, тонизира и може дори да има стимулиращ ефект. По време на такива вокални упражнения белите дробове максимално се разширяват, диафрагмата вибрира, давайки възможност да се отпуснат мускулите на корема и на малкия таз. По този начин дишането с използването на гласа подобрява самочувствието на жената, влияе благотворно на бебето, позволява да се контролират емоциите и да се пестят силите за самото раждане.

Учи се да дишаш

За да се научиш правилно да използваш дишането и гласа си по време на раждането, еднократна информация няма да ти е достатъчна. Ако просто си чула за дихателна техника и решиш да я използваш, когато вече си в родилната зала, напълно вероятно е да не успееш да получиш положителния ефект. Необходимо е отрано, още през втората половина на бременността, да се учиш да дишаш правилно. Разбира се, може да практикуваш и сама, черпейки информация от интернет, книги, списания. Но най-добре е да посетиш занятия за бъдещи родители, за да усвоиш техниките под ръководството на опитен специалист по подготовка за раждане.