Какъв е темпераментът на твоето дете?

Детето се ражда с определен темперамент, който не може да се промени, но може да бъде развиван.

Темпераментът в „чист вид“ се среща твърде рядко. По-скоро се преплитат черти от характеристики, които са определящи за различните типове.

Ето и основните характеристики на чистите типове темперамент.

Дете - Меланхолик

Той е с висока чувствителност, лесно раним е, мнителен, нерешителен,  стеснителен, но доброжелателен и сърдечен. Детето – меланхолик обикновено е затворено в себе си, трудно свиква с нов колектив, стреми се да бъде „в сянка“. Настроението му е твърде променливо, движенията – неуверени. Говори тихо, но изразително.  Реагира болезнено на отрицателна оценка, а наказанието възприема като трагедия. Трудно усвоява новата информация, лесно се разсейва и бързо се уморява.

Внимавай да не навредиш!

• Това е основният принцип от който трябва да се ръководиш във възпитанието на детето- меланхолик. Помни, че то се нуждае от особено внимание и топло отношение. Лесно ранимо е, затова избягвай да повишаваш тон или да крещиш. Бъди по-мека и по-ласкава в общуването си с малкото.
• Не забравяй  хвалбата и не спестявай искреното си одобрение за дадени постъпки. Твоето дете има особена интуиция и му е жизнено необходимо да чувства, че го обичаш. Поощрявай го даже за незначителни успехи и достижения.
• Никога не прави забележка на детето пред други хора. Това може да доведе до сериозни комплекси.
• Избягвай заповедната форма в общуването си с малкото. Това само ще осуети действията му. Развивай неговата самостоятелност, като му възлагаш лесно осъществими „задачки-закачки“. И не забравяй да изразяваш одобрението си.
• Заплахите, страшните истории и филмчета са противопоказни за детето-меланхолик. Помогни му да се избави от страховете си, като обсъждате тези чувства. Никога не се надсмивай над неговите тревоги и притеснения, колкото и не основателни да ти се струват.

Дете - Флегматик

Той е спокоен, невъзмутим, търпелив, обезателно се нуждае от време, за да се съсредоточи, упорит. Флегматикът върши всичко бавно и обстоятелствено, преодолявайки всякакви препятствия. Напълно предан е към близките и приятелите. Детето-флегматик  говори изразително, без излишни жестове и мимики.

Не обича да рискува, избягва буйните игри. Новата информация усвоява бавно, но завинаги. Заспива бързо, но събуждането е проблемно – обикновено  капризничи, сърди се. Просто му е нужно повече време, за да се разсъни. Не обича промените, бавно свиква с новата обстановка и дълго време се адаптира в нов колектив.

Не бързай!

• Това е принципът, от който е добре да се ръководиш във възпитанието на детето-флегматик. Помни, че от такова дете не можеш да очакваш резултати, ако му казваш, че няма време. То се нуждае от индивидуален темп, не бива да го притесняваш и пришпорваш да направи дадено нещо. Космическите скорости определено не са за него.
• Учи детето рационално да разпределя времето си.
• Старай се да развиваш у детето-флегматик интерес към движението. Играй с него игри, които изискват бързина, точност, ловкост. И поощрявай малкото когато се справя с правилата на играта.
• Постепенно развивай способността на детето да „превключва“ от една дейност към друга. За целта измисляй съвместни дейности.
• Развивай любознателността на детето. Четете заедно интересни познавателни книжки, гледайте научно-популярни филми и обсъждайте получената информация.
• Учи детето да изразява своите емоции. Ако му е тъжно, не му забранявай да плаче. А когато се радва, остави го с пълна сила да „излее“ емоциите си.

Дете - Сангвиник

Той е адаптивен, жизнерадостен, общителен, склонен към непостоянство и лекомисленост. Детето-сангвиник е дружелюбно и разговорливо. Обожава да се запознава с нови хора и непознати места. Не се страхува от трудности, склонно е на компромиси. Лесно преживява неуспехите, без проблем се приспособява към нов колектив. Винаги се стреми да научава все нови и нови неща. Любопитството му няма граници и лесно усвоява новата информация. Може да се занимава с няколко неща наведнъж. Обожава шумните игри, импулсивен и активен е. На наказанията реагира спокойно.

Доверявай се, но и проверявай!

• Това е принципът, който трябва да те ръководи във възпитанието на детето-сангвиник. То винаги е готово да обещае, но далеч не винаги изпълнява казаното. За това е нужно да го контролираш доколко изпълнява обещаното.
• С подобно дете се общува леко, с много настроение и хумор.
• Хвали детето заслужено, защото в случая то има склонност към възгордяване.
• Обръщай особено внимание на качеството при изпълнение на задачите, не допускай повърхностно и небрежно отношение към поставените задължения.
• Старай се да формираш у детето-сангвиник  устойчивост и търпение. Учи го да довежда започнатото до край.
• Изхождайки от принципа „Проверката – висша форма на доверие“ не пропускай да контролираш постъпките и действията на детето.
• Помни, че медалът има две страни - общителността, жизнерадостта и оптимизма на детето-сангвиник могат да се „завъртят“ и да станат източник на лекомислие и непостоянство.

Дете - Холерик

Той е енергичен, активен, несдържан, конфликтен. Този тип темперамент като че ли донася на родителите най-много грижи и безпокойство. Движенията на детето-холерик са стремителни, резки, енергични. Речта му – откъслечна, бърза, но и много изразителна и емоционална. Новата информация усвоява бързо, но след няколко минути вече е излетяла от главата му. Холерикът по природа е командир, лесно се адаптира към непривична обстановка, но и със своята избухливост често се оказва в конфликт със своите връстници.

Такова дете винаги има нужда от публика, от която очаква реакция. Ето защо детето-холерик никога не плачи и не капризничи, ако е само. То обича шумните игри и новите впечатления, готово е да рискува. Настроенията му са променливи, в повечето случаи заради незначителни причини. Детето-холерик заспива трудно, под впечатленията от деня. Ако родителите се опитат да накажат малкото за неумението му да се сдържа, то могат да провокират агресивност, готовност за отпоп и самозащита.

Нито минута покой!

• Това е принципът, който ще ти помогне да поддържаш и направляваш енергията на детето за полезни дела.
• Изключи в обстановката онова, което превъзбужда детето.
• Контролирай бурните прояви на детето-холерик. За това ще му помогнат по-спокойни игри, избор на хоби.
• Особено внимание отделяй да възпиташ у детето търпеливост и усърдност. Строго и последователно контролирай неговите постъпки и действия.
• Не използвай физическа сила при въздействие на детето. Няма нужда да се отнасяш рязко или дълго да уговаряш детето за нещо. Просто изисквай спокойно, но строго и ясно.
• Учи детето да бъде сдържано, да може да се владее. Отделяй специално внимание на уроците по вежливост и тактичност. И не забравяй, че личният пример е най-добрият учител.
• За твоето дете е важно да знае, че ти чуваш неговите думи и те имат значение за теб.

Нужно е да знаеш...

Ако искаш да бъдеш максимално полезна за успешното израстване на малкото не пренебрегвай самоконтрола. Първо се вгледай се в себе си. Самонаблюдението е важно, за да можеш да преминеш и към наблюдение на детето.

Ако откриваш у мъничето характеристики на флегматик, а себе си определяш като сангвиник, не искай да го направиш твое подобие. Това би било твърде лош контрол с отрицателни последици.

Помни, че темпераментът е персонален емоционален код. Не можеш да го промениш, а можеш да го развиваш, за да  помогнеш на детето да се справя по-добре с предизвикателствата на живота.

Независимо кои са преобладаващите  характеристики не забравяй, че всяко малко създание има нужда от атмосфера на доверие и сигурност. Ако едно дете се чувства обичано, независимо какъв е неговия темперамент, то расте уверено в себе си и с нужното самочувствие.

Любов и сигурност е принципа, от който би трябвало да се ръководи всеки родител във възпитанието на детето.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Мария Рачева, психолог, консултант по индивидуална и организационна психология, ADVISE Center, София