Как захранването не мина по моя план

Вече две седмици прехвърлям в главата си как ще започна материала за захранването. Какво толкова, ще кажеш - информация в интернет, а и извън него има много, правилата не са сложни… Имам две деца.

Големият има хра нителен проблем и сега – почти шестгодишен – го захранвам отново, почти като бебе.

Малката – на една година - обожава да яде, има специално отношение към храната и храненето, и затова една семейна вечеря протича долу-горе по следния начин: приготвям три вида ястия за четиричленното ни семейство – едно за бебето, едно за баткото и едно за нас.

След това храня бебето, като през цялото време, докато аз давам с една лъжица, с друга тя рови из купичката си, опитва се да си уцели устата и междувременно хвърля храна по стените, по пода, по мебелите и навсякъде, където случаят я отнесе… След това всички сядаме на масата, бебето слиза от специалното си столче и започваме да се опитваме да вечеряме. Понеже баткото яде само хляб, в началото на вечерята го гоня (не по-малко от 10 минути) с половин чаена лъжичка, парченце (или каквото там е в случая менюто) от нашето ястие, за да се съгласи да го опита, а той се дърпа, крие се и обяснява колко много го е страх, като през това време зад гърба ми мъжът ми се опитва да удържи сестра му (която ми е взела вилицата и рови ентусиазирано в салатата с нея) да не си обърне салатиерата на главата.

Сещаш се – темата за храненето малко ме напряга…

Готова съм да предположа, с риск да позная, че нещо съм объркала при храненето на тия деца. Така че не съм сигурна дали мога да напиша текст, в който да ти препоръчам какво да правиш, когато захранваш своето бебе. Със сигурност обаче имам богат опит в това какво да НЕ правиш.

И така…

Преди вече почти шест години Борис беше едно спокойно бебе, много силно привързано към мен. Бяхме почти непрекъснато заедно, беше само на кърма и сам си изработи режим на хранене през около два и половина до три часа. На третия месец педиатърът ни ми предложи да започна да му давам плодово пюре. Аз приех съвета, без да го изпълня, и на следващата консултация – естествено – той беше повторен. Към средата на четвъртия месец Борис вече оставаше буден по-дълго, започна да проявява интерес, когато се храним, и аз реших, че това е знак да последвам съвета за захранване. Започнах процедурата с плодови пюрета, после дадох каша… Сигурно не е нужно да казвам, че предлагането на зеленчуци, месо, пресни плодове и прочие при това положение се оказа изключително голям проблем. С времето този проблем ескалира и ни се стовари върху главите с много неприятен резултат. Това е друга тема, разбира се, но сега, години по-късно, откривам серия от грешки в родителския си подход към храненето на Борис.

И се чувствам виновна…

С малката госпожица Лора вече бях сигурна, че с каквото и да я захраня, няма да е сладко. И мислех да оставя захранването за след шестия месец, както препоръчват СЗО, УНИЦЕФ, Европейската педиатрична асоциация и разни други авторитетни в сферата на грижата за децата организации, чиито имена така и не успях да запомня. В случая обаче отново се оказах в ситуацията на онази голяма бяла птица, която стояла и мислила, стояла и мислила, и по едно време като погледнала – само си стояла… Още ненавършило пет месеца, малкото ми момиче протягаше ръчички към масата, зяпаше многозначително, когато ние ядем, и ни гледаше с такива ококорени очички, че ми присядаше. Накрая си казах „Стига” (почти като в рекламата) и му сварих на горкото гладно дете един картоф. Смачках го, добавих кърма и дадох 2-3 лъчижки картофено пюре. Е няма такова щастие, да ти кажа! Понеже новопридобитите от мен знания (нови, защото ги нямах, когато захранвах баткото) ме насочваха да търся за захранване типичен за региона сезонен зеленчук с неутрален вкус като първа (и втора, и трета) храна, постепенно въведох тиквички, моркови, пащърнак, спанак и всякакви други сезонни зеленчуци, започнах да включвам и безглутенови варива – киноа, елда, просо… На седмия месец по спешност въведохме месо и ядки заради нисък хемоглобин, а Лора приемаше всичко с усмивка и апетит. Препоръката да й давам само по няколко лъжички твърда храна категорично нямаше как да бъде изпълнена. Е, кърменето понамаля непланирано, но детето ядеше с такова удоволствие, че след злоядия батко просто сърце не ми даваше да я огранича! Сега, на годинка, с Лора се кърмим само сутрин и вечер, защото при цялата тази храна на света кърменето просто вече не й е интересно. Накрая за свое оправдание искам да споделя, че всъщност четях много по темата преди да захраня и двете си деца. Просто това, което ще намериш в блоговете, във форумите и в списанията често няма да отговори на нуждите, желанията и развитието точно на твоето дете. А и да отговори – решението как да постъпиш винаги е твое. От собствения си опит мога да кажа само, че храненето в първата година е изключително важно за това как ще продължи след това. А ти като майка ще носиш последствията както от правилните, така и от грешните си решения.

Някои основни принципи

• Първо и нетърпящо възражение – остави бебето да те води;
• Предложи твърдата храна тогава, когато то може да държи главата си стабилна, да седи подпряно поне няколко минути, наблюдава с интерес, докато другите членове от семейството се хранят и посяга активно към чиниите;
• Не пасирай, а намачквай – нека меките храни (картоф, тиквички, ориз, просо, киноа) бъдат погруби като консистенция. Така развиваш дъвкателния апарат, което е важна част от психомоторното развитие на детето;
• Не пълни лъжиците – старай се храната да заема не повече от 1/2 от пространството и нека бебето има възможност да поеме колкото само реши от нея;
• Предлагай нова храна на интервал, не по-малък от 3 дни. Така по-лесно ще заподозреш „виновника“, ако мъникът прояви реакция;
• Заедно със захранването, предложи и вода. Ако бебето ти е било кърмено – не я давай с шише, а с чаша (на която си махнала „неразливащата“ клапа), лъжица или малка детска чашка. В началото ти ще контролираш процеса на отпиване, а в последствие бебето ще се научи само. Можеш да опиташ да предложиш вода и със сламка. Около и след 8-мия месец някои бебета се справят много успешно с това „упражнение“.
• Не храни бебето отделно от вас. Нека е част от семейството и нека има свое място на масата;
• Не пей песнички, не пускай филмчета или каквото и да било друго, докато се храните. Дори да приема малки количества от твърдата храна, не забравяй, че основата на захранването е запознаване на детето с нови вкусове. Нахранването ще се случи в последствие. Важно е да не спира да опитва и да не развие негативизъм към процеса на хранене.