Как укротявам капризите?

Дълго мерихме сили, като везните на победата клоняха тукъм него, ту към мен... Накрая – безкрайно изморена от спорове в стил „не искам това, искам онова“, реших да сложа точка и... да спра да му обръщам внимание. Което се изразяваше в следното:

- Капризи за храната: вместо да го питам какво иска за закуска, просто казвах: „За закуска има макаронки.“ Оставен без възможност да спори, той знаеше, че или ще яде, или ще остане гладен.

-Капризи за облеклото: вместо да го моля да съблече тениската на батко си, която се мотае около глезените му, просто казвах: „Излизам навън, а ти оставаш вкъщи, ако не сложиш дрешките, които съм приготвила.“ Тук номерът е да си убедена, че ще го направиш :).

-Капризи на път: вместо да се боря, за да го настаня в бебешката седалка за кола, просто казвах: „Колата няма да тръгне, докато не седнеш в столчето и не сложим коланите.“

Вярно е, че до ден-днешен се случва понякога „да воюваме“, но фактът, че моето търпение най-после се изчерпа и наложих по-строги домашни правила, се отрази добре на всички нас.

6 идеи за бързо укротяване на хлапето

Да изслушваме детето
“Когато малкото знае, че ще бъде изслушано и разбрано, много по-лесно се съгласява да бъде убедено за каквото и да било. Така открих, че нашият 3-годишен син няма нищо против това да ходи на градина, стига да вървим дотам пеша и по пътя да си приказваме и да си споделяме разни неща. Нашето сутрешно “бърборкане”, както го нарича Гого, сложи край на капризите.”
мама Милена и Георги Беличеви, София

Да му обясняваме
„Колкото и малко да е детето, трябва да разговаряме с него – не да му нареждаме какво да прави, а да му обясняваме. Ако дъщеря ми се инати да споделя играчките си с другите деца, я питам дали ще й хареса, ако нейната приятелка откаже да й даде новата си кукла за малко. А после споменавам, че и на двете ще им е по-забавно, ако си разменят играчките за малко.“
мама Веселина и Ана Божилови, София

Малко смях решава проблема
„Открих, че вместо да споря и да убеждавам, мога да обърна нещата на игра. Например ако бързаме да излезем, а нашият син се инати да се облече, го сграбчвам и започвам да го гъделичкам – той се разсмива много лесно и след кратко боричкане и целувки забравя да се инати.“
мама Вероника и Кристиян Иванови, София

Самостоятелност + хитрост
„Нашата дъщеричка винаги настоява да се облича сама и аз й позволявам – знам, че така ще стане по-самостоятелна. Любимото й забавление обаче – да тича боса, преодолявам с хитрост (прилагам номера със счупената чаша, която „мама е счупила през деня и може да са останали стъкълца по земята“). В случай на капризи измислям разни случки – постепенно при правилно отношение детето разбира докъде може и къде е границата.“
Мама Боряна и Карина Кирилови, София

С търпение и без наказания
„Веднъж дъщеря ми поиска да й купя книжка (същата я имахме у дома) и последваха рев и тръшване на тротоара. Предложих й да отидем вкъщи, да вземем книжката и да се върнем в магазина, за да ги сравним. Ако се окаже различна, ще й я купя. Учудващо за мен, тя се съгласи. Без наказание и без кавги, а с търпение и диалог можеш да постигнеш много с малките човечета.“
мама Силвия Минчева, Любомира и Добромир, Монтана

Според ситуацията
„Първо обяснявам на дъщеря си защо не може да получи това, което иска. Понякога е достатъчно, понякога – не. Тогава минавам на следващия подход: обещавам, че ако спре да мрънка, ще успея бързо да си свърша работата и ще я заведа на детската площадка. Обикновено помага – но и аз гледам да спазвам обещанието си :). В краен случай показвам, че съм й сърдита, затова че не ме слуша. Спра ли да й обръщам внимание, тя идва, прегръща ме и казва: „Мамо, слушам!“
мама Петя Нейкова, с. Михайлово, обл. Стара Загора