Как твоето бебе казва: Обичам те :)

• от

Вече си мама и знаеш, че няма нищо по-вълнуващо за теб от искрената обич на твоята рожба. Кои са най-милите знаци на детската любов, на които понякога не обръщаш голямо внимание?
Как твоето бебе казва: Обичам те :)

Как твоето бебе казва: Обичам те :)

Вече си мама и знаеш, че няма нищо по-вълнуващо за теб от искрената обич на твоята рожба. Кои са най-милите знаци на детската любов, на които понякога не обръщаш голямо внимание?

Много преди да чуеш думите : „Мамо, обичам те!“ от устата на детето, ти вече си получила хиляди невербални послания за силните чувства, които малкото изпитва към теб. Още в първите дни ще разбереш, че си най-желаната на света, защото от теб твоето мъниче ще може да получи млякото и топлата прегръдка до майчината гръд, близо до сърцето, под което девет месеца си го носила. Точно затова само ти ще можеш да успокоиш рожбата си във всяка ситуация, независимо от всеотдайните усилия на таткото и опитните баби.

Какво по-голямо признание, че си най любима на света? И докато тази обич е по-скоро инстинктивна, то с първата съзнателна усмивка (6-8 седмична възраст), която бебчо ще дари (найвероятно) на теб, ще получиш едно от най-вълнуващите „Обичам те“. Само гласът ти е достатъчен стимул, за да се развълнува малкото, то да започне да рита с крачета интензивно и да обръща глава натам, откъдето го чува. След втория месец, когато бебето развие умения да проследява движещи се обекти, ти ще бъдеш предпочитаният. Твоят образ ще буди най-много усмивки и към теб ще протяга най-често ръчички твоето съкровище. Първите звуци, които малкото ще започне да издава, отново ще бъдат адресирани към мама. Гукащата комуникация, която бебето ти постепенно усвоява след втория си месец, ще бъде най-интензивна, когато и ти се включиш в нея.

►За да приучиш бебето да дава израз на чувствата си, трябва да го стимулираш – да му говориш и да му се усмихваш. Лишените от майчино присъствие бебета развиват комуникативните си умения много по-бавно от връстниците си, които постоянно чувстват любовта на мама до себе си.

Раздялата с мама

Всяка раздяла с любимото същество е болезнена. Малките трудно свикват с факта, че мама се отдалечава. Почти винаги осъзнаването на нейното отсъствие е съпроводено с тъга и сълзи. Точно затова всяка майка с ужас си представя първия ден в детската градина. Както за теб, така и за детето раздялата е свързана с болка, която означава само едно: „Мамо, обичам те и искам да бъда само с теб!“ Да се научите да се разделяте ще бъде едно от най-трудните неща, докато малкото осъзнае, че мама винаги се връща. В дните, когато сте далеч един от друг, защото си на работа и малчуганът ходи на ясла или градина, мигът на срещата ви, когато го взимаш, е най-вълнуващ и за двама ви.

►Разтапящата усмивка на тичащото с всичка сила дете, протегнало ръчички, за да се хвърли в прегръдката ти, е мигът, който за пореден път те кара да се чувстваш безценна и незаменима.

►Детето има нужда от общуване с мама всеки ден. Когато тръгне на градина, отделяй повече време сутрин и вечер за прегръдки, целувки и игри, защото то ги е чакало цял ден с нетърпение. Това е особено важно при най-малките до 3 г., за които мама е ключовата фигура, осигуряваща психологическия им комфорт.

Знаци за привързаност и любов в поведението на малкото

Игрите с мама са най-интересни. С каквото и да се занимавате, щом и ти участваш, това е любимата игра. Особено пък гоненицата в парка или у дома, когато изтръпваш мъникът да не падне или да не изчезне изневиделица от погледа ти. Всъщност последното, което той иска, е да ти избяга. Децата тичат от мама, защото знаят, че ще ги последва, защото получават още едно признание, че са важни за нея и поглъщат цялото й внимание. Точно около привличането на вниманието на мама се корени много често особеното поведение на малките – глезенето, шумните игри наоколо, когато ти си ангажирана с друго, странична от детето дейност, непрестанните въпроси, докато говориш дълго по телефона, и още редица подобни ситуации. Във всяка една от тях децата претендират за любимия си „обект“ и искат да погълнат цялото му внимание.

Да бъдеш център на детските чувства е наистина доста изкушаващо, но не трябва да позволяваш прекаленото фиксиране на малкото върху теб. След 1-2 годинки, когато и таткото, бабата и дядото могат да се справят с гледането, започни да оставяш детето за по-дълго на техните грижи. Това ще разшири хоризонта на емоциите му и то ще може да прехвърли вниманието и любовта си и към други обекти. Ако планираш да имаш и друго дете, това е задължителен момент в психологическата подготовка, за да може малчуганът постепенно да отвикне от мисълта, че трябва да си изцяло отдадена на него.