Как се прави прощъпулник?

Когато детето проходи, се прави т.нар. прощъпулник.

Нареждат се различни предмети и според това кой от тях си избере детето, се гадае каква ще бъде професията му.

Какво повелява обичаят прощъпулник?

Празникът прощъпулник отбелязва основен етап от физическото развитие на детето и винаги е било важно това да бъде чествано в семейството. Прощъпулникът се прави някъде около 10-12-месечна възраст, но понякога се налага това да стане по-късно (някои малчугани прохождат и на 2-годишна възраст).

Меси се погача с кръгла форма, без украса и от чисто пшеничено брашно. Според регионалните особености на някои места се маже с мед и се слага на издигнато място - столче или софра.

Много е важно, когато питката се замесва от мома, тя да е „бащина и майчина", т.е. от пълно семейство, да няма починал в дома й, иначе е досег със света на мъртвите. Стремежът е детето да бъде защитено от лоши влияния.

Около питката се нареждат различни премети. Някога се слагало чук или някакъв друг инструмент за момчета, а за момичета прежда и игли. Гадае се не само какво ще работи детето, но и дали ще бъде трудолюбиво или мързеливо.

След това питката се разчупва и раздава. Някъде обичаят повелява майката тичешком да отнесе питката на три съседски семейства. Тичайки, тя се старае да не се спъва, за да не се спъва и детето.

Другаде питката не се слага на високо място, а се търкулва пред детето, което трябва да я хване. При трети вариант се събират деца, които трябва да тичат и най-бързото получава най-голямото парче от питката. Цялата идея е мъничето да бъде живо, пъргаво. Даже някога се практикувало на детето да се подарят цървули от ярешка кожа, за да бъде то като малкото козленце скокливо и игриво. Чрез думи и действия човекът се стремял да накара природата да работи за него самия. И същевременно да неутрализира злите сили.

Дори на възрастен човек, на когото не му е правен прощъпулник и се спъва, му се прави такъв и се вярва, че той ще почне да ходи по-добре.

Как се прави днес прощъпулникът?

Сега вече не е възможно майката да тича с питка около съседките, намирането на ярешки цървули също може да е проблем. Така че тези обредности са сведени до минимум. За сметка на това пък значително се е разширил изборът от предмети.

Събират се близки жени, прави се питка. На места, предимно извън София, все още се практикуват различни ритуали, при които от питата се дава първо на човек, който ходи бързо и не се спъва, и след това на останалите. Друг път при раздаването се имитира тичане като този, който си взима парчето питка, също прави стъпки, все едно тича.

Наборът от предмети вече зависи предимно от въображението на майката.

Целта е да се поставят артикули, представляващи основни и в повечето случаи престижни професии:

1. Книга - писател, библиотекар
2. Макара с конци - шивач, моделиер
3. Международен паспорт - дипломат
4. Химикалка - учител, преводач
5. Отвертка - техник, майстор
6. Мишка или клавиатура - компютърен специалист, учен
7. Спринцовка или стетоскоп - лекар, фармацефт
8. Черпак или лъжица - готвач
9. Играчките количка или вертолетче... - шофьор, пилот
10. Кубче - строител, архитект
11. Картина - художник, рекламен специалист
12. Диск - музикант, певец, танцьор
13. Портмоне, пари - продавач, банкер, финансист, бизнесмен
14. Снимка - фотограф, видеооператор
15. Топка - спортист, футболист
16. Гребен - фризьор, козметик
17. Калкулатор - счетоводител, инженер, програмист
18. Вестник, списание - журналист, репортер
19. Плюшена играчка - актьор, кукловод
20. Бижу - бижутер
21. Чаша - барман, сервитьор
22. Фотоапарат – фотограф

Как се нарича още прощъпулникът?

Най-известното наименование на обичая е прощъпулник,   но   няма   „правилно" - това е народен празник с регионални наименования.

В Гоцеделчевско е престъпулькя, в Хасковско и Кюстендилско - престъпулка, в Смолянско - преходница, в Бацова   махала,   Плевенско - пощръпулник,   в   Пазарджишко - прощапалник, в Монтанско - прохождана. Всичи тези наименования са все форми на едно и също нещо - престъпване.

В Петрич обредът се казва проходница, същото име носи и питата. Връзват краката на детето с връв, събират се други деца, които трябва да тичат около софрата и майката избира най-пъргавото от тях. То започва да замахва към връвта с брадвичка и майката го пита „Какво сечеш?", а детето отговаря „Соплата" - т.е. това, което те спъва. Този ритуал - замахване с брадвичката, въпрос отговор - се повтаря три пъти. Майката дарява малчуганите с разчупената пита и чак тогава пускат детето да си хване нещо от софрата, за да се гадае за бъдещето му.

В Сливен обредът се казва пристъпник. На земята се поставя златна монета, която детето трябва да настъпи, след което му се слага 6 обувката. Това се прави, за да е богато и щастливо.