Как проходи Пламен?

Здравейте, ето и моята история за вашия нов конкурс.

Пламен беше сладко и много дундесто бебе. Дебелите крачка и дупе му пречеха да се движи много, много, затова той предпочиташе да седи на едно място и да си играе. С паяка така и не се погодиха и не желаеше да го ползва. За пълзене даже и не помисли. Когато наближи да стане на година, започна да прави опити да ходи покрай мебелите или ние като го държахме за ръце.

Две седмици преди първия си рожден ден обикаляше вече много стабилно и много бързо, но все не смееше да се пусне. Баща му реши да го пробва, включи камерата (за къде без нея) и му показваше играчки, като заставаше близо до него. Аз стоях отстрани и не смеех да говоря, за да не го стресна. Той с голямо желание се пусна и тръгна към топката, като така се засили, че в края на пътя падна в ръцете на баща си. Но от този момент не го беше страх да се пуска и макар и нестабилен правеше постоянно опити да върви.

Прощъпалник направихме, когато вече ходеше самостоятелно, 10 дена след рождения му ден. Пламен доста се колебаеше дали да тръгне след питката, след това хвана директно черпака. Една от бабите му нещо се възпротиви на този избор, но той седя, мисли, мисли и накрая реши, че това ще е избора му :) И после гордо си разнасяше черпака и не искаше да го даде.

Историята участва в конкурса: "Как проходих?"