Здравейте, искам да ви разкажа за това как проходи моето слънчице Ангел. Първоначално, когато още го водехме за ръчички имахме малко премеждие. Понеже той много се инатеше и се тръшкаше по дупе всеки път щом не му се даде предмета, който иска един ден така без да разбера как едната ръчичка беше му се измъкнала от ставата. В Пирогов,където му я наместиха ми казаха,че децата не трябва да се водят за ръка, а да се използват каиши за прохождане.
Тогава бяхме на 11месеца и си носихме каишите до година и два месеца дори след като беше проходил. Тези каишки бяха голямо облекчение за кръста на Мама, но Ангел свикна да има опора и да го спасявам винаги,когато може да падне и след това му беше много трудно да свикне да се пази сам от паданията. Както и да е,проходи на година и десет дни,а прощапулник реших да направим когато стана на година и един месец.
За съжаление имам много малко снимки от тогава, тъй като реших за по-удачно да направим клипче.
Празника беше у дома, а Ангел веднага предпочете топката пред всички предмети, които бяхме му сложили. Така че очаквам да порасне един голям футболист или просто спортист.
Интересното е,че той никога не пропълзя. Дори сега,вече на година и шест месеца все още не съм го виждала да пълзи. Така мина и нашият прекрасен празник.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.