Здравейте,
Искам да ви разкажа за първите крачки на моето момченце. Казва се Георги и проходи, когато беше на 10 месеца.
Случи се една вечер, докато си играехме, той се хвана за кака си, изправи се и направи няколко самостоятелни крачки. Всички в къщи много се зарадвахме за успеха на нашия мъник и решихме,че е време да започнем с подготовката на традиционната престъпулка.
Потърсих информация в интернет за обичая на престъпулката, видях, че подходящ ден за правене е неделя, което ни устройваше,тъй като детето проходи в сряда.
В уречения ден рано сутринта бабата на детето замеси погача, подготвих предмети- ножици, отвертка, конец, компютърна мишка, спринцовка, учебник, книга, пари, калкулатор, топка, блистер с лекарства и една играчка. Подредих малка масичка с предметите.
Не поканихме гости, само най-близки роднини. Решихме да раздадем питата сред съседите. Когато бяхме готови с организацията, постлах бяла кърпа на пода и търкулих питката с надежда, че малкият ще тръгне след нея. Но дали от насочените срещу него фотоапарати, той отказа да тръгне сам.
Подканихме го малко по-настойчиво, когото детето се отпусна и прекрачи. Когато стигна до масата, първо се хвана за отвертката, разгледа я и пак я върна на масата, след това хвана спринцовката, но за кратко, след това поставената на масата банкнота и отново се върна към първоначалния си избор- отвертката.
Разчупихме питата, първо дадох на Гого, след това на кака му, която веднага тръгна на бяга. Раздадох пита на цялото семейство и всеки,който си беше взел парче направи няколко крачки, за да е пъргав малкият и да му върви леко живота.
На бегом отидох до съседите, дадох и на тях питка, всички спазиха обичая и побягаха заради детето. Денят мина бързо и с много приятни емоции, които дълго ще помним.
Историята участва в конкурса: "Как проходих?"

Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.