Как научих дъщеря си да заспива за 15 минути

Когато бях дете, бях убедена, че след като порасна, ще си лягам когато си искам. Или изобщо няма да спя – ще съм голяма, ще правя каквото си поискам. Когато станах на 35 години и след четири години майчинство, мечтата ми беше една – да си легна навреме и да спя поне шест часа без прекъсване.

Вечерното шоу на моята четири годишна дъщеря следваше един и също сценарии:

20:30 – тя е „малко гладна“
20:45 – „все още не съм пила вода“
21:00 – „ама сега ми се ходи до тоалетната“
21:15 – „още една приказка, моля те“
21:45 – все още е будна, уморена, с отворени очи и ръце, които местят плюшените играчки из леглото
Заспиваше около 23:00.
А аз… аз бях изчерпана и уморена още към 20:45.

Имаше вечери, в които си мислех: „Никога няма да доживея до деня, в който детето ми просто ще си легне и ще заспи.“

Вместо да се обвинявам (а понякога го правех, всички го правим, нали), започнах да гледам на проблема не като на драма, а като на задача:

Как да сложа 4-годишно дете да заспи вечер навреме, за не повече от 15 минути?

Звучеше ми като задача без решение, но не… Решението се оказа по-лесно, отколкото очаквах.

Оказа се, че всичко е във времето. Не как я слагам да спи, а кога.

Колкото и стриктно да следвах ритуала (всеки ден по един и същи ред: прибиране на играчките, тиха игра, баня, пижама, приказка), ефектът често беше… нулев.
Заспиваше чак към 23:00. А после следваше ранно ставане, мрънкане, умора за всички.

И тогава разбрах, нещо много важно, не греша в метода, греша в часа.

Детският „час за сън“ е по-рано, отколкото си го мислех.

Специалистите казват, че при деца между 6 месеца и 6 години така нареченото „прозорче на съня“ – период, в който детето естествено е готово да заспи. Това време е между 18:30 и 20:30, особено ако детето е без следобеден сън.

Ако го изпуснем, детето се „превъзбужда“, прегаря от умора и започва... да се весели.
Не си мислете, че детето не е изразходвало енергията си – това е мозъкът, който не може да „изключи“ и тогава заспиването става мъчение за всички.

Какво направих?

• Започнах подготовката за сън по-рано – още от 18:30
• След 18:00 – само спокойни игри
• Никакви екрани след 17:30
• Приказка, пижама, прегръдка – по график

И най-важното – спрях да гледам часа, а започнах да гледам детето! Знаците са ясни: търка очи, ляга по пода, капризничи без причина или изведнъж започва да играе твърде шумно.

И стана чудо!

Преместихме часа за лягане около 19:00 (когато е без следобеден сън) или 20:00 (ако е спала през деня).

Заспива за 10–15 минути.

Без борба и молби. Без чувство на вина. Просто вечеряме, гушкаме се, четем приказка – и тя заспива.
А аз… си пускам тиха музика и си казвам: „Добре се справяш, майко!“

Изводът ми след година на проби и грешки: Не чакай детето да е изморено до припадък, за да го сложиш да спи. Сложи го преди да се умори прекалено, тогава ще заспи спокойно!