Как е устроена детската памет? И ти си бил малък, помниш ли?

Думи и емоции

Всеки от нас неведнъж се е сещал за моменти от детството. Забелязала ли си обаче, че те най-често не са за конкретни факти, а са свързани с изпитани емоции и чувства? Това е така, защото детската памет е краткотрайна, а малкото човече, което още не е проговорило, трудно свързва събития с думи.

Първият мил гостенин на детската памет са лицето и гласът на майката – към 3-ия – 4-ия месец поотрасналото новородено реагира на родителския образ. От този момент бебето като гъба попива информация, нищо не може да му се изплъзне, всичко се възприема и запомня.

Процесът не се прекъсва дори по време на сън, тъй като дори когато спи, новороденото чува и разпознава гласа на майката. Но способността на мозъка непрекъснато да работи с времето се губи и към десетия месец след раждането напълно изчезва. До този момент обаче детето е натрупало определено (и то никак не малко) количество информация и започва да ни демонстрира резултатите от нейната обработка. Потвърждение е дори простият факт, че то се вълнува, виждайки как майка му приготвя шишето с млякото: разбира, че времето за хранене е дошло. На този стадий още не бива да се говори за истинска памет, по-скоро малкото започва да съпоставя възприетите от него сигнали.

На първия етап паметта се развива посредством свързването на едни или други усещания. Тук е важна ролята на майката: за малкото човече възможността да „анализира“ чувствата напълно зависи от контекста, в който ги възприема. Най-лесно се „складират“ в паметта усещания, свързани с определени емоции, особено положителни. Бебето много бързо научава, че когато му се спи, го люшкат, а когато е гладно, но не е дошъл часът за кърмене – мама го развлича и си играе с него.

Ако подобни действия се повтарят регулярно и са еднакви по форма, на мъника ще му е по-лесно да се смири със задържането на храненето: той ще запомни, че мамините ръце са прелюдия към млякото.

Малкото човече трупа и свързва получените усещания и към 10-12 месец започва процес на обработка на информацията. Той се осъществява чрез основното занимание на детето – играта. Повтарящите се действия като строенето и разрушаването на кубчета, или звуците, издавани от любимите му играчки, помагат да се фиксират в паметта едни или други ситуации. Защото бръмченето на играчката кола в хола напомня на детето шума на истинските автомобили, които то чува по време на разходка, а дори и вижда от количката си.

Реални помощници

По време на растежа детето не само възприема, но и самото то дава информация. Това свидетелства вече за реални процеси на запомняне. Паметта се развива с получаването на жизнен опит – самостоятелни „пътешествия“ от място на място и първите научени думички. Движението способства за фиксирането на определени моторни схеми: например, за да се покатери на дивана или да се качи върху стола, детето трябва да се научи, че първо е нужно да постави крака тук, а ръката – там. Ако иска да направи същото нещо, и то без да падне, мъничето трябва да запомни уменията. А овладяването на езика помага да се „запечатат“ различните предмети в съзнанието, тъй като активизира мислените представи – за хора, вещи, животни. За да произнесе „куче“, детето трябва да извика в паметта си „образа на кучето“. И обратното – повтарянето на тази дума предизвиква в мозъка съответната асоциация.

Бъди и учител, и опора

Помагай на детето за укрепването на паметта му! Запомнянето представлява само по себе си процес на изработване на определени концепции, твърдят психолозите. Мозъкът се опитва да подреди получената информация в максимално проста форма. Ако искаме да помогнем на малкото при запомнянето на определена ситуация и понятия, трябва при всяка възможност да му създаваме съответното обкръжение, отличаващо дадената случка от предишната. С други думи – необходимо е детето да има своя стая или поне кътче за своите играчки. Остави го да ги разнася из къщата, важното след това е заедно да ги върнете на мястото им, за да запомни детето къде стоят те. Тогава то ще знае откъде да ги вземе, когато му се прииска да поиграе.
Позволи му дори само да „въведе ред“ в шкафа си. Този негов ред, разбира се, ще бъде пълен хаос, но пък със сигурност то ще знае къде „спи“ блузата му и с времето ще започне само да я вади от там.

Скъпоценни спомени

Помогни на детето да си сдобие с ефективна система за напомняне на най-забележимите етапи от живота. Направете заедно „специална кутия за скъпоценности“. Вътре сложи бебешките терлички, снимка (на стълбите на родилното отделение, заедно с мама и татко), любимата дрънкалка... И в един прекрасен ден извади „ковчежето“ и разкажи на детето най-хубавата приказка – неговата собствена :).

Упражнения за развитието на паметта
От 0 до 12 месеца
1. Когато детето стане на 5-6 месеца, по време на разходката му разказвай за обкръжаващите го предмети (но не за повече от 2-3). На следващия ден задължително се върни отново към тях.
2. Към 8-я месец вече можете да играете на „Скрития предмет“. Пред очите на детето пъхни играчката му под хавлиена кърпа. Веднага след като то я намери, я прибери на обичайното място, на което стои. А след това, задължително когато то те вижда, я скрий под друга кърпа. Обърни внимание – въпреки че малкото следи действията ти, то известно време ще търси играчката на старото място, защото първият „тайник“ се е запечатал в паметта му. Но ако често играете на тази игра, детето много бързо ще се научи да търси играчката на новото място.
3. Когато малкото навърши 9 месеца, забавлявайте се с игри, които се съпровождат с думи: „Хвър, хвър, вранке“, „Хей, ръчички, хей ги две“...
От 1 до 3 години
В този период на преден план излиза двигателната памет, затова малчуганът запомня действията и движенията, като се нуждае от чести повторения.
1. Заниманията за развитието на паметта трябва да преминават в игрова форма. От време навреме моли детето да направи или повтори нещо. След разходката му задавай въпроси: „Помниш ли какъв цвят е колелото на Боби?“ или „Как се казва момичето, с което си играхте?“
2. По време на разходката „преговаряйте“ имената на растенията, дърветата, птиците...
3. От двегодишна възраст можете да играете на такава игра – сложи на масата три предмета. Помоли детето да се обърне или да затвори очи и през това време махнете единия. То трябва да познае кой липсва. Играта не бива да продължава повече от 7 минути, защото вниманието на малчугана е още неустойчиво.
4. Избери кратка приказка с красиви и ярки илюстрации и включете подходяща музика. Сменяй интонацията за различните персонажи. На следващата вечер детето ще иска пак да му я прочетеш. И така, докато не я научи наизуст. Ако след време промениш дори дума от приказката, и слушателят ти те поправи: „Не, той не казва така...“ – значи целта е постигната!
5. Анимационните филмчета също тренират паметта. Гледайте заедно с детето анимация и след това поиграйте на „Отгатни“: „Кой е дошъл на гости на Мишока?“, „Какъв цвят бяха балоните на момичето?“. Ако детето не знае отговорите, на следващия ден повтори и анимацията, и въпросите.

Детските психолози твърдят, че още в утробата на майката ембрионът притежава способност да следи случващото се около него. А мозъчната му дейност напомня на активния сън на възрастен, чийто мозък в това състояние преработва и „складира“ информацията.