Неусетно твоето сладко бебче се е превърнало в малък боец, който постоянно ти противоречи и на всяка цена отстоява своето мнение. Омръзнали са ти безкрайните спорове и обяснения „защо не бива така“. Може би вече се чувстваш като на война. Чудиш се къде си сбъркала и защо се е стигнало дотук? Не се притеснявай - всичко това е нормално. Най-вероятно току-що сте отпразнували втория рожден ден на малкия разбойник.
За да се справиш по-лесно в този тежък период, не забравяй, че това поведение е важна фаза от развитието на детето ти. Самата ти, като родител, можеш също много да научиш, след като преминеш успешно през тази битка. Ще свикнеш да откриваш смешното и забавното и в най-трудната ситуация, ще преодоляваш по-лесно конфликтите с детето и с финес ще превръщаш упорството в разбирателство.
Какво е да си на две години?
Това е времето, когато физическото, умственото и емоционалното развитие на твоето дете са достигнали до онази повратна точка, когато то за първи път осъзнава, че има силата да прави каквото си пожелае. Двегодишният малчуган може да говори, да върви, да се катери, да взима и да хвърля предмети. Той изследва границите на своята независимост. Когато нещата се нареждат по негово желание – това е един малък триумф. Ако срещне съпротива или нещо се обърка – разочарованието е голямо.
Твоето дете започва да развива усещането за самото себе си. То иска различни неща и се учи как да ги получи. Но в същото време разбира, че има правила, с които трябва да се съобразява и граници, които не може да премине. Намирането на баланс между собствените желания и очакванията на мама и татко е дълг и болезнен процес.
На две години бурното пътешествие към независимостта започва. Детето прави своите първи опити да провери какво ще му разрешат и докъде може да стигне. Това поведение е нормално, но често детето бива заклеймявано като непослушно, невъзпитано или лошо. Да, безспорно в някои моменти е досадно и изтощително да се справяш с малкия палавник, но не забравяй, че това е част от неговото развитие. Няма нищо по-притеснително от едно пасивно дете, което никога не прави бели, никога не пипа забранените места и никога не се сърди, когато му кажеш „Престани!“.
„Непокорното ангелче“
След като разбереш, че непокорството е част от нормалното развитие на детето ти, ще можете заедно по-лесно да преминете през ужасните втора и трета година. Няма учтив начин да се научиш да бъдеш независим, това става единствено чрез безброй опити, проби и грешки, за да разбереш докъде можеш да стигнеш. Затова всеки следващ ден със всяка следваща беля твоето непокорно дете ще опознава света и неговите правила и към края на четвъртата година неусетно ще се превърне в ангелчето на мама и татко. Но не забравяй, че то само трябва да открие баланса между своите желания и очакванията на обществото. Ти можеш да му помагаш в този труден процес не като налагаш послушание, а като насърчаваш независимостта му и го насочваш в правилната посока.
Не приемай неговото поведение като лична обида. Най-вероятно ти е трудно и тежко да се справяш всеки път, но се опитай да имаш реалистични очаквания. Все пак твоето 2-годишно „ангелче“ е само на 730 дни – помисли си колко много е постигнало за това кратко време!
Поощрявай независимостта му
- Приеми, че малко лошо поведение е за добро. Откритото неподчинение е важна и съществена част от нормалното развитие на твоето дете;
- Превръщай негативното в позитивно. Колкото по-често казваш не, толкова по-често ще го повтаря и твоето дете. Вместо веднага да откажеш, предлагай алтернатива;
- Направи така, че детето да се чувства сигурно, обичано и зачитано. Това ще намали битките и непокорството;
- Отбягвай да въвеждаш строг ред и да поставяш ултиматуми – това почти винаги води до конфликти. Бъди готова за отстъпки и малки промени;
- Не прекъсвай играта, за да се скараш за някоя лоша постъпка, а се включи в нея и едва тогава предупреди детето, че ако това се повтори, ще има санкции;
- Използвай играта и забавлението, за да научиш своето дете да зачита правилата и да слуша мама и татко.
Оръжията на „непослушното“ дете:
Упоритото непокорство. Твоето дете знае, че няма проблем да хвърля топката, но също така е наясно, че не бива да хвърля храната. Въпреки това, продължава да замеря масата с току-що сервирания ориз. Отказът да се подчини на твоите закани е едно от основните оръжия, които детето използва, за да отстоява волята и желанията си. Така то се учи да осъзнава себе си като личност. Затова е важно да не се ядосваш толкова много за разпиляната храна и изцапаната покривка, а спокойно и с усмивка да обясниш защо не се прави така. Децата рядко се вслушват в упреци като: „не прави това“ и „престани“, но обичат да им обясняваш защо светът е такъв. Малкото с радост ще изслуша историята за големите, които рядко се замерят с храна.
Отговорът „Не!“ Другият начин да отстояват волята и независимостта си е като постоянно отговарят с „Не!“ Откритото неподчинение дава на детето усещането за сила и власт над ситуацията. Но тази сигурност бързо отминава. На нейно място идва страхът да не загуби обичта на мама и татко. Именно този страх е естествената граница, която децата рядко преминават. Тук е твоята роля да покажеш ясно и категорично своето неодобрение към лошата постъпка, но да продължиш да даваш ясни сигнали, че обичта ти към него остава все същата.
Каквото е твое, е и мое. Твоето дете наскоро е открило радостта от това да притежава различни неща. Всеки пък, когато му подариш играчка, то доволно я разглежда и после я оставя в коша при другите му притежания. На тази възраст децата са осъзнали какво значи „мое“, но им предстои още дълъг път, докато разберат какво е значението на думата „твое“. Затова не си мисли, че детето ти е непоправим егоист, ако не иска да даде на малкото бебе кофичката си за пясък, а в същото време е грабнало и здраво стиска неговото шише с вода. Постепенно през следващите 1-2 години то ще се научи да споделя своите играчки с другите деца.
Не се отделя от теб. Другата страна на медала е желанието му постоянно да се гушка в теб. Когато детето усеща, че няма силата да се противопоставя, ти се превръщаш в единствения човек, който може да го успокои. Не преставай да му даваш сигнали за близост и сигурност. Гушкайте се повече, пейте песнички и играйте заедно. В дните, в които малкият немирник не се отлепя от теб и за секунда, опитай се да бъдеш търпелива и си напомняй, че това скоро ще отмине.
Ключът е в баланса и постоянството
- Нужни са ти хладнокръвие, търпение и последователност, за да помогнеш на детето си да премине през тази трудна фаза.
- Покажи ясно и категорично кои са границите на доброто поведение;
- Бъди строга за големите провинения, отстъпвай за по-маловажните;
- Придържай се към рутината, избягвай прекалено големите промени.
- Може и да те изненадва, но децата всъщност обичат реда и постоянството, защото те им дават чувство за сигурност;
- Подреждайте заедно играчките. Ако детската стая е постоянно разхвърляна, детето ще стане още по-изнервено и надали ще пожелае да играе;
- Прави забележки, когато е необходимо, но постоянно показвай на детето, че го обичаш и цениш, независимо колко бели е направило
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.