Как да се справим със страха на детето от посещение при лекаря?

Педиатрите са добрите лекари, които освен своите медицински познания трябва да притежават и способността да предразполагат детето при преглед, да го успокояват и внимателно и нежно да изпълняват необходимите манипулации. Въпреки това, те разчитат до голяма степен именно на родителите, че те са тези, които ще създадат правилната нагласа у детето за предстоящия преглед. Но в старанието си да „смекчим” бурната реакция казваме и обещаваме неща, които правят положението по-зле.

Наложи ми се скоро да заведа дъщеря си на преглед при УНГ. Както каза нашата педиатърка: „Ще трябва да я види специалист”. В ушите на малката ми дъщеря, която дотогава понятие си нямаше какво значи „специалист” това прозвуча като „най-страшният човек”. Изпадна в истерия, че „специалистът” ще й „прави нещо” и дума не можеше да става да се срещне с него. Въпреки многократните ни обяснения, че „специалистът” в случая означава доктор, който преглежда ушичките, който е много внимателен и добричък, се озовахме пред кабинета му с рев и неистови писъци. Прибрах се у дома и се замислих: Къде сбъркахме и как да поправим нещата?

Най-големите страхове при преглед:

Раздялата с родителя. Децата изпитват голям страх от това, че мама или татко няма да са с тях в една стая. Най-често това се отнася за децата под 6-7 години, но може да се случи и при по-големи.

Страх от болка. Най-често страхът е от игли, когато се налага да се постави ваксина или друг вид инжекция.

Страх от неизвестното – децата се притесняват, че проблемът може би е по-сериозен от това, което им се казва и ще се наложи да бъде извършена някаква болезнена манипулация на неизвестно за тях място.

Страх от самия доктор – бялата престилка, стетоскопа, очилата понякога могат да изглеждат доста плашещи, още повече, ако лекарят няма необходимия подход към детето.

Как да помогнем на лекаря:

Не е справедливо да толерираме епитета „лошите” за лекарите, заради това, че понякога се налага да изпълняват и манипулации, не особено приятни за малчуганите. Така не улесняваме работата им. По-скоро трябва да внушим на децата, че те така им помагат, за да оздравеят.

Никога не давай обещания, които не могат да бъдат изпълнени (от теб или лекаря) – не обещавай на детето, че няма да има игли, защото в крайна сметка може да се наложи. Следващият път няма да ти вярва. Вместо това насочи вниманието му за приятното занимание, което го очаква след това – възнагради детето си с нещо любимо за него, за това че е било послушно 

Не се опитвай да изиграеш детето – да му обещаеш, че само ще придружава братчето си/сестричката си в кабинета и изведнъж самото то да се окаже преглежданото. Така се създава неприятното усещане за измама. Губиш доверието му – и ти, и лекарят.

Вероятно ще има много въпроси, които би искала да отправиш към лекаря на детето си. В суматохата най-вероятно ще забравиш и половината, затова няколко дни преди това започни да си записваш всичко, което те интересува и което би искала да знаеш. Така и ще спестиш излишно мотане в кабинета.

Никога не заплашвай детето с лекари, инжекции и болници, когато се чувстваш безпомощна в опита си да пробуташ необходимото хапче или сиропче. Така дълбоко в съзнанието на детето се закодира идеята, че това са страшни неща, и, в крайна сметка тази форма на изнудване има като резултат сцените пред и в кабинета.....

Детето обикновено се плаши от престилката, уредите за преглед, очилата.... Обясни на детето какво му предстои – на ниво, което то може да проумее. Думите, които звучат страшно, всъщност са съвсем обикновени предмети - стетоскопът представлява слушалка, отоскопът (уредът за преглед на уши) – по своята същност е едно фенерче...

Как да помогнем на детето:

1) Ще помогне един предварителен разговор – детето ще се успокои, ако му обясниш, че докторът е негов приятел и просто иска да се увери, че детето е здраво. Може да му покажеш снимки на лекари (от интернет) например, за да не се изненада при срещата си с него.

2) Вслушвай се в детето и в неговите страхове, не ги игнорирай и подценявай;

3) Използвай лесен, разбираем език, за да подготвиш детето;

4) Бъди честна и откровена с него какво да очаква и какво би могло да го заболи;

5) Окуражи детето да вземе любимата си играчка/кукла в кабинета;

6) Поиграйте на доктор и пациент у дома, като му дадеш възможността да изпълни и двете роли;

7) Децата са изключително умни – те знаят, че най-вероятно ще им се бие инжекция. Затова и не се опитвай да лъжеш. Правилният подход в случая е да се наблегне на това, че болката ще изчезне много бързо, какъв ще е ефектът от нея (инжекцията) и че мама ще бъде неотлъчно до тях.

8) Не забравяй, само ако ти си спокойна има вероятност и детето да е спокойно. Не давай израз на притеснение или прекалено голяма загриженост, защото детето ще разбере, че има нещо, от което да се страхува.

9) Не обещавай на детето, че няма да го боли. Инжекцията, или убождането при изследване за кръв, или неприятното бъркане в ухото/носа/гърлото не са чак толкова непоносими, ще боли съвсем мъничко и после много бързо ще мине.

10) Вземи детето с теб, когато на теб ти се наложи да посетиш лекаря си. Така мъничето ще разбере, че и големите ходят на лекар и че не винаги е толкова страшно.

11) Винаги акцентирай върху позитивния ефект от цялата процедура.

12) Разговаряйте от време на време в ежедневието за лекарите, които са добри, защото ни помагат да бъдем здрави.

В крайна сметка болестите, прегледите и лечението под една или друга форма са неща от живота. Не ни се иска да се случват, но за съжаление са факт. Нека не го превръщаме в толкова голяма драма.

Детето не трябва да изпитва страх и ужас от тях. Ние, като родители, трябва да им дадем нагласата, че с почивка, спорт, разходки сред природата, витамини, плодове, зеленчуци, супички и... някои лекарства то ще оздравее, ще изгони болестта и отново може да се отдаде на любимите си занимания.