Как да победим страха от раждането?

Необходимо ли е да се борим със страха? Та нали раждането минава, а с него и притесненията. Специалистите обаче твърдят: „Да! Да преодолеем ужаса е нужно!“

Раждането е вълшебство – след като мине, изчезват и всички притеснения, а страхът се изпарява като сняг на слънце. Да, но специалистите са на друго мнение и са категорични, че нежният пол трябва да води ожесточена борба и да се справи със страха още преди да види двете чертички на теста за бременност. Защото, ако жената се бои още преди раждането, страхът може да приеме застрашаващи размери и да наруши самия процес на появата на бебето на бял свят. Защо се случва така?

Съществуват пет обяснения защо тревогата и безпокойството пречат на тази толкова отговорна задача.

1. За нормалното протичане на родовата дейност отговаря окситоцинът.

Той често е наричан „хормон на блаженството“ и „хормон на ласката“, защото се изработва също и при полов акт, и при кърмене. Но за да се изработи, организмът трябва да се отпусне. А страхът сам по себе си провокира мускулите да се напрягат.

2. Задължително е родилката да може да се отпуска ефективно.

Самите контракции по принцип продължават няколко часа и ако жената не е способна да си почива между тях, а постоянно се страхува от предстоящото, когато дойде времето сериозно да се потруди (при напъните), тя просто ще е твърде уморена.

3. В състояние на стрес родовата дейност може да прекъсне – това е обусловено от самата природа. Родилката изпитва стрес и организмът си прави извод: наоколо има опасност, зли врагове и кръвожадни хищници, с раждането трябва да се почака.

4. Страхът пречи на разкритието на шийката на матката, носейки допълнително болка.

5. Неконтролираното притеснение преустановява изработката на ендорфин – хормонът на щастието, който в раждането играе роля на природно обезболяващо.

Аргументите за това, че трябва да се справяш с тревогата и вълнението, са повече от достатъчно. Още повече, че да се победи страхът, е напълно възможно.

Как да престанеш да се страхуваш

Ако се замислим какво е възпитанието на европейските жени, ще ни се стори доста странно как още се намират и такива, които не се страхуват от раждането.

Гледайки филм и виждайки как започват контракциите, задължително тази сцена е придружена и с викане, гърчене и неистов ужас.

Литературата не е по-различна от киното. В резултат ние растем с изградено мнение: раждането е болезнено, страшно и грозно нещо. Намираме в интернет клипчета, които потвърждават мнението ни, вярваме на приятелките, които са родили тежко и с мъки. Често страхът от раждането напомня детския страх от тъмнината. Всеки психолог ще потвърди: децата се страхуват не от тъмната стая, а от неизвестността. Кой знае какви чудовища се крият зад шкафа – нищо не се вижда. Горе-долу същите чувства изпитва и жената, която очаква своето първо раждане и не е наясно как точно протича то. Колкото и да е странно, подобен вид страх е дори функционален. Той изпълнява адаптивна функция – кара ни да се подготвим за появата на детето отрано. За да не се страхува детето от тъмната стая, то включва светлината, а в случая с раждането светлината е информацията. Нелош начин да се информираш е четенето на книги и списания, посветени на бременността, майчинството и отглеждането на детето. Също и съвестното избиране на родилния дом и на доктора, който ще ръководи раждането. Колкото повече се застраховаш, колкото по-внимателно подхождаме към раждането, толкова по-спокойни ставаме.

Раждане без болка

Казват, че жените от нискоразвитите племена очакват раждането с радост и преминават през него лесно. Ние в сравнение с тях се намираме в къде-къде по-изгодно положение: на нашите услуги са всичките знания на специалистите и стерилните ръкавици на акушерката. Но думата „раждане“ в нашата култура по-скоро е свързана със свещения ужас. И как да е подруг начин, като дори в Библията е казано: „В мъки ще раждаш своите деца“. А английският доктор Грантли Дик-Рид, автор на книгата „Раждане без страх“, още през 30-те години на миналия век с помощта на учени библиографи анализира преводите на Светото писание от древногръцки и стига до извода, че в оригинала е казано „в труд“, „в грижи“, а болката изобщо не е упомената.

Съветите на психолога

Понякога при разговор на бъдещата майка с психолог става ясно, че тя се страхува не толкова от раждането, колкото от майчинството. Причината е дълбоко в подсъзнанието, което не е учудващо. В нашата култура е „позволено“ да се страхуваме от раждането, а да се боим да станем майки – някак не е прилично. На подобен страх са подложени жените, които в представата за себе си не виждат никъде да се вписва майчинството. Те се определят като любими жени, ценни сътрудници, успешни бизнес дами, но не и майки. Често именно раждането за такива жени е границата между новия и стария живот, която им помага да се почувстват майки. Но все пак – помощта на психолога не е излишна. Поговори с него и може би ще ти олекне. И в мисленето, и в раждането.