Как да научиш детето да помага

Много родители са се препъвали в трудната задача да приучат децата си да помагат у дома. Разбира се че не е работа на мъниците да се занимават с домакинска дейност, но навиците на взаимопомощ и съпричастност към домашните задължения се оформят от рано.

Колко често се стига до безсмислени войни, хабене на нерви и проливане на сълзи? Да накараш детето да свърши нещо против волята му е не само трудно, но и безсмислено. Принудата и насилственото приучаване към навици е метод на безсилните родители и основното, което може да се постигне с него е отчуждение и липса на истински резултати. Няма личност, която с охота да се съгласи да извършва регулярни действия против волята си, а какво остава в случай, че иде реч за дете. „Защо не си събрал всички играчки?” или „Как не ти неудобно да си толкова разхвърляна?” – въпроси, които съдържат негативен заряд и могат да предизвикат само защитна реакция от типа „Не искам и не мога!” или „Остави ме на мира!”. Лавината от обвинителни очаквания насажда чувство за недооцененост у детето и издига преграда между него и родителите.

За да ти е по-лесно още от началото, предлагаме ти няколко лесни правила:
1. Не забравяй, че детето много обича да подражава на възрастните. Ако то вижда още от малко, че мама и тати следят за подредбата и чистотата у дома, постепенно и то ще възприеме тези навици. Важното е да вижда и баща си, тъй като обикновено мама прекарва повече време с детето и нейното присъствие е ясно, но бащиния пример е по-необичаен и запомнящ се.

2. На децата им е трудно да изпълняват ежедневни задължения, изискващи усилия и не носещи заряд на удоволствие и радост. Може да внесеш нотки забавление в задачките, като обявиш някакъв вид състезание и участваш в него или просто правите нещата заедно, пуснеш весела музика и междувременно се забавлявате с детето.

3. Похвалата е истинския бонбон за мъника. Поощрителните думи носят огромен стимул и то е способно да свърши чудеса, стига да умееш да го мотивираш правилно. Похвалата е от огромно значение през целия живот на човека, тя показва, че околните оценяват способностите и работата му, а за децата е с още по-голямо значение. Те имат нужда от нея, както цветята от водата. Важното е да хвалиш детето заради усилията му, а не заради задължително отличния резултат. Може някоя играчка да е останала неприбрана, максимализмът е излишен, защото той обезкуражава.

4. Не наказвай детето с някаква домашна работа. Изобщо въпросът с наказанията е много спорен, така както и резултатите от въпросното възпитателно средство. Но ако наказваш детето чрез домашни задължения, това е ясен сигнал за него, че те са нещо досадно и  лошо, което може да се прави само под формата на принуда при наказание. С този негативен заряд едва ли някога детето ще осъзнае, че да помагаш на мама и татко е нещо хубаво.

Започни с дребните неща

След навършване на годинка може да даваш пример на детето, къде се събират играчките в определен момент от деня, например преди лягане или преди излизане на разходка. Определи едно място за всички дреболии, може да е шарен кош, голяма кутия или нещо друго, което да радва детето с цветовете си. Прибирай пред него и му подай някоя играчка, която само да сложи вътре. След това следват разбира се похвалите. Така малко по малко то ще схване идеята и ще свикне да помага, а постепенно и изцяло само да прибира на по-късна възраст. Може да стимулираш процеса като стратегически наложиш традицията прибирането да става преди нещо, което детето много иска, като условие то да стане. Например преди разходка, преди игра или пускане на филмче или музика.

Децата много обичат да подражават, затова не почиствай когато детето спи, с идеята, че така ще свършиш по-бързо работа и то няма да ти пречи. Децата на две, три или четири години се забавляват като подражават на всяка родителска дейност. Дай му възможност да подържи заедно с теб прахосмукачката или да бърше с палката. Водата, която разнасят насам натам е забавление за тях, а ти същевременно може да му обясняваш, че така почиствате мръсното и става чисто. Разбира се, не забравяй десерта – похвали и поощрения за разнесената вода по пода. Постепенно, като вземеш предвид предпочитанията на детето и характера му, може да се стиковате и да вършиш работата си така, че и мъничето да бъде съпричастно и да усеща, че прави нещо полезно. Мъничетата обожават да чувстват точно чувството за съпричастност.

Може да му даваш и други малки задачи, като например да участва в подредбата на масата, да занесе нещо от кухнята и да го постави на нея. Един от удачните номера, който прилагам навън е да купя нещо леко и да подам торбичката на детето, той се чувства горд да носи нещо като мен. Аз хващам единия край, а той другия. Това помага особено, когато не иска да ме хване за ръка и има опасност да го изгубя от поглед. След това разказвам за помощта му пред татко или пред съседка и детето се чувства гордо, че е участвало в дейностите на големите.

Постепенно с времето може да въведеш определени неща, които само то да върши. Нещо като малки ритуали от ежедневието, като например да хвърли само пелената в коша или да занесе салфетките на масата. Важното е и да му даваш избор, да реши какво иска да направи.

Друг хитър трик е да му съчиняваш приказки, в които един от героите да е съвсем подобен на детето и то неусетно да се припознае в него, а другите да са негови любими герои или мама и тате и приятели. Така може да моделираш поведението на героя според желаното от теб внушение и да покажеш съответните реакции на другите участници в приказката. Важното е тя да има положителен заряд, главният герой да се справя с различни препятствия, да попада в интересни приключения и неусетно да му внушаваш идеите за подкрепа, организираност, чистота и други.

Бъди снизходителна, детето не може да изпълнява задължения като възрастен и е съвсем естествено да забравя или да не иска да свърши нещо. Не го насилвай, поднеси всичко под формата на игра, не забравяй похвалите и евентуално награда. Постепенно то ще изгради навици, които ще са част от пътя му към самостоятелността.