Как да научим детето да бъде самостоятелно

• от

Да живеем с нагласата, че „трябва да правим всичко за малкото” и денонощно да сме на негово разположение, готови да се притечем на помощ, не само че е невъзможно, а дори понякога е и погрешно.

Да живеем с нагласата, че „трябва да правим всичко за малкото” и денонощно да сме на негово разположение, готови да се притечем на помощ, не само че е невъзможно, а дори понякога е и погрешно.

Няма общовалидни правила, нито упътване как да направим от детето си самостоятелен човек. Добре е обаче да поощряваме от най-ранна възраст малкото човече да се справя само в различни ситуации.

Ясно е, че за всеки неговото дете е център на вниманието му. Но ако малчуганите постоянно се чувстват основна причина за всички грижи и опасения на своите родители, е много вероятно да израснат неуверени в собствените си сили и сковани в комуникацията с останалите. Ако мама винаги е била по петите им, дори когато не е имало нужда, търсенето на родителската опора и одобрение се е превърнало в навик.

Как да научим детето да бъде самостоятелно

0-1 год.

  • Дори и това, че в началото бебето е изцяло зависимо от нас не трябва да ни спира да му помагаме да развива определени умения. При всяка възможност поощрявай детето си да развива двигателната си активност:
  • Позволявай му да посяга и да се опитва да достигне играчки, които са извън обсега му. Дай му възможност да се справи само с предизвикателството да вземе желания предмет, без да го улесняваш, като му го подаваш услужливо.
  • Не ограничавай движенията на бебето и не го лишавай от редовни масажи и гимнастика. Правилното развитие на всички групи мускули ще помогне на бебчо да укрепне и да се изправи стабилно и уверено, когато дойде моментът.
  • Във възрастта на любопитството много млади майки изпадат в паника, защото мъничето иска да сложи всичко в устата си. Това е неговият начин да се запознае с предмета - да го пробва на вкус, еластичност, твърдост. Не му се карай, ако лапне книжката с картинки. Това е неговият начин да се „запознае” с нея и да натрупа „база данни” за заобикалящата го среда.

Как да научим детето да бъде самостоятелно

Когато започне да седи стабилно и само в кошарата, бебето трябва да има на разположение играчки, с които само да се забавлява за известно време, без да е необходимо да му се прави компания. Така то ще свикне с мисълта, че мама понякога я няма, но винаги се връща. В началото играта ще продължава по няколко минути, после ще стане половин час и постепенно ще се увеличава. Ще забележиш как постепенно детето става все по-изобретателно в игрите и заниманията си.

Не го лишавай от изследователската тръпка, като му показваш веднага как действа дадена играчка. Оставяй го да опита да открие само как новото му коте мяука, когато го натисне по лапичката. Дори и само заради възторга изписан на лицето му от самостоятелно направеното откритие, си заслужава да го оставиш да пробва да опознае новостите около него.

1-2 год.

Досега изследователските експерименти на бебето са били доста ограничени и пасивни. Дори когато е пълзяло, то се е задоволявало с тясно поле на дейност. Щом разбере, че може да се разхожда само из цялата къща, изследователската му страст ще се разгори с пълна сила.

  • Щом бебето проходи, то навлиза в нов етап от развитието си - етапа на първите стъпки! Той му носи нови знания, позволява му активно да изследва заобикалящия го свят, както и да придобие увереност в себе си, но и го поставя в специфично положение, в което е особено уязвимо. Защото ако докато изследва вселената си, прекалено често го наказват или му дават да разбере, че е „лошо дете", то ще се усъмни в себе си.
  • Когато поотрасналото дете започне да се опитва да извършва определени дейности само – поощрявай го. Ясно е, че първите опити за самостоятелно хранене ще бъдат богати на петна и бедни на количество изядена храна, но не бива да се караш на малчугана. Остави го да се изцапа, но да усети, че може сам да контролира лъжицата и скоростта, с която получава следващата хапка. Важно е да получава твоето одобрение и да схване, че прави нещо хубаво, като се храни сам (дори и в косата му да има картофено пюре, а новият килим да е с цвят на морковена яхния.)
  • Как да научим детето да бъде самостоятелноБанята също е подходящо място, за да учим детето на полезни умения. Когато бебешкото коритце отеснее на поотрасналия малчуган и започнеш да го къпеш във вашата вана, е добре да му вземеш шарени гъбки с формата на различни животинки. Докато го къпеш, оставяй го да ги сапунисва - чрез тази игра „ аз къпя теб, а ти къпеш гъбката” детето развива сръчността си, подражавайки на твоите действия. Така след време то ще може да започне да къпе само себе си ползвайки придобитите по време на играта умения.
  • Миенето на зъбките също може да става от самото начало на столче пред мивката, така че детето да вижда всичко, което правиш, и да запаметява последователността на действията, както и да опитва и само.
  • Необходимо е да осигуриш на проходилото си дете играчки, стимулиращи развитието му. Практиката показва, че най-интересните играчки не са тези, които сме купили за много пари от магазина, а прости предмети от бита. Помня как дъщеря ми губеше часове да пренарежда пластмасовите чашки в пластмасовата каничка на туристическият комплект, който намери в един кухненски шкаф и си присвои.

2-3 год.

В този период всяка майка трябва да вземе окончателно решение по отношение на къщата си и на младия конкистадор - или ще има жилище, предназначено изключително за възрастни, или ще разполага с безопасен за децата дом.

  • Ако избереш първия вариант, ще трябва да отделиш много време, за да възпираш детето с думи и действия. Не една майка постъпва точно така, като се опитва да отгледа детето си в дом, създаден за възрастни, а не за него. Научно погледнато това е възпитателна грешка.
  • Огромната любознателност, която характеризира малкото дете, е от същото естество като онази, която по-късно ще му помогне да стане добър ученик и да преуспее в работата си. Ако види, че заради нея се излага на несекващи укори, то не само ще подтисне инстинкта си да учи, но и ще се усъмни в себе си. Така поривът му ще бъде прекършен, а първите опити за самостоятелност ще бъдат доста обезсърчаващи за детето.

Как да научим детето да бъде самостоятелно

Играчките са учебниците на твоето дете, а играта е начин да научи какво представлява светът. Възрастните играят на това, което обикновено не правят в службата си (плуват, карат ски, рисуват, гледат телевизия или ходят на кино), а при малките деца не е така. Те са актьори, които имитират родителите си, когато: домакинстват, готвят, зареждат колата с бензин, поправят камиони, строят къщи и т.н. Играта е главното средство, чрез което детето се учи. Ако го лишиш от нея или го снабдиш с неподходящ материал, ти му отнемаш най-необходимия инструмент на обучението.

3-5 год.

Доста изнервящо е сутрин да чака детето си да се облече самичко за градина. Мога да си представя нетърпението, което тупка във върховете на пръстите ти да вземеш нещата в свои ръце и да обуеш тези чорапки, с които малчуганът се бори от 10 минути. Но пък когато тръгне на училище няма да си там, за да го правиш вместо него, нали? За негово добро е да го научиш да се справя само, докато е време!

Нужно е да знаеш...

  • Извънредно голямото възпитателно усърдие е... грешка. То се изразява в това, че родителите не оставят нито една детска постъпка без похвала или укор. Една поговорка гласи: „Постоянно да се надзирава, значи лошо да се възпитава”. При такова възпитание детето се лишава от чувство за самостоятелност в своите действия.
  • Родителите не трябва да забравят, че възпитават децата не за да могат по-лесно да ги управляват, а за да знаят малчуганите как сами да контролират своите действия, чувства, поведение. Затова трябва разумно да ръководим детето, да го поощряваме да бъде самостоятелно и инициативно и да му предадем собствения си опит, без да му налагаме нашите разбирания за неговия живот.

Автор: Кремена Пашова