Жестовете, които издават детската лъжа

Отново хващаш малчугана в опит да ти сервира поредната си опашата лъжа. И се питаш: „Къде ли бъркам?“.

Спести си самообвиненията и обърни ситуацията в твоя полза, като избегнеш наказанията и насърчиш детето да разговаря и споделя.

Причините за лъжите

Изричането на лъжи е естествен защитен механизъм, който децата започват да научават и постепенно да използват около третата си година. Добре е да знаеш, че мъникът ти разбира казването на неистини по съвсем различен начин от теб. И докато с няколко планирани измислени изречения възрастните могат да нанесат например психологически, емоционални, физически или икономически щети, то мотивите на децата са съвсем други.

В повечето случаи хлапетата лъжат заради страха си от наказание. Така те се опитват да избегнат последствията от постъпките си, като хвърлят вина върху някой друг или просто се стремят да се „спасят“ от занимания, които не са им приятни. Сигурно често чуваш фразите „О, мамо онази играчка я счупи батко! Не съм аз!“ или :“Не си прибрах играчките, защото ме заболя коремчето...“

Друг особен вид лъжа - плод на детското въображение, е „създаването на тайни“. Малкото ти немирниче може да си измисли например, че не му даваш да хапва от даден вид храна. Нещо повече. Детето ще разкаже за мнимата забрана на някой близък от семейството ви и ще поиска тя да бъде нарушена. Така то ще си има своя тайна с баба или дядо, за която ти дори няма да подозираш. Този „прийом“ на малчуганите е съвсем разбираем. Просто за тях е твърде изкушаващо да бъдеш „като големите“, тоест да контролираш поне част от нещата, които ти се случват.

Детето расте, а с него расте и честотата на лъжите. Причината: лъжата е защитен механизъм, който „помага“ в различни ситуации.

„Вграденият“ детектор

Дори в ситуации, когато е трудно да различиш измислицата от реалността, в помощ може да ти бъде „вграденият“ детектор, който имат всички човешки същества. Това е поведението и особено онази част от него, която се осъществява по невербален (несловесен) път. На практика лъжем с устата, с думите, които изричаме, но жестовете и мимиките ни издават, защото всеки от нас има съвест. Този момент е още по-силно изразен в детска възраст, тъй като хлапетата нямат много житейски опит и достатъчно „тренинг“ в лъжите. Те видимо се притесняват повече. Ето кои са невербалните знаци, които ще ти подскажат, че малкото прави опити да „хитрува“:

Жестовете около устата

С цел да прикрият устите си децата правят различни жестове в долната част на лицето, в областта на брадичката или под носа. Преведено на словесен език това означава: „Не аз лъжа, а тази моя уста е виновна, тя изговаря тези неща!“. Когато са по-малки хлапетата слагат и двете си ръце пред устата, така че дори не може да се чуе какво казват. Постепенно с възрастта жестовете в тази зона от лицето стават по-дискретни – може например да сложат пръст/пръсти в крайчетата на устата или пък да се направи леко почесване по нослето и т. н.

Липса на зрителен контакт

Ако малчуганът говори и едновременно с това навежда глава, така че не виждаш очите му, това също трябва да бъда червена лампичка за теб. Обяснението е, че когато някой е искрен и убеден в думите си той поглежда по-често, сякаш с поглед иска да ти „предаде“ мислите и чувствата си. Неслучайно, ако се усъмним в нечии думи казваме например: „Погледни ме и ми кажи ти ли бутна вазата?“

Скритите длани

Добре е да знаеш, че на невербален език отворените ръце с длани, които може да видиш, са знак за искреност. Така че не се изненадвай, ако твоят палавник е сътворил някоя беличка и докато ти разказва какво е станало несъзнателно крие ръцете си. В такива моменти децата са много изобретателни. Ето защо ръчичките може да са зад гърба, да са пъхнати в джобчетата на дрехата или да са хванали предмет, който прикрива ръцете.

Смяна на темата

И децата, и възрастните често използват този начин, за да отклонят вниманието от някой проблем, за който са виновни. В такива ситуации малкото упорито отказва да отговори на въпроса, който му задаваш, и в место това започва да ти разказва например какво му се е случило в детската градина. Възможно е два-три пъти да се опиташ да попиташ и детето отново и отново да сменя темата, за да избегне притеснителния за него въпрос.

стр. 2: 7 стъпки, за да намалиш лъжите

7 стъпки, за да намалиш лъжите

1. Приеми, че да се изричат лъжи е естествено поведение. Това не прави малчугана ти лош. Никога не го наричай по този начин.

2. Избягвай думата „лъжа“. Вместо да се караш на детето се опитай да го предразположиш да разговаря с теб и да споделя. Може например да кажеш : „И аз като счупих любимата си чаша много се ядосах, но не казах, че го е направил някой друг. Знам, че не си бутнал чашата нарочно, така че ми кажи и не се притеснявай!“

3. Научи се да наблюдаваш детето. Разбери от какво се тревожи и защо се страхува да ти каже истината.

4. Поощрявай доброто поведение и се стреми да не изричаш наказания, без предварително да си поговорила с хлапето.

5. Затвори си очите за някоя беличка (която по твоя преценка не е толкова голяма). Не забравяй, че ако непрекъснато санкционираш малкото рискуваш то да расте без самочувствие. Често по-палавите деца се справят по-добре в училище, защото са много любознателни. Те по-лесно взимат самостоятелни решения, докато прекалено послушните не знаят как да действат, ако някой не им даде указания.

6. Не подценявай детето! То разбира когато си му направила отстъпка и скоро ще намери свой начин да ти се отблагодари.

7. Осигури свобода на хлапето. Давай му повече възможности да се справя само! Окуражавай го, питай го за мнението му.

Автор: Цветанка Райчева-Скордева
Консултант: проф. Толя Стоицова, доктор на психологическите науки, ръководител на департамент „Масови комуникации“, НБУ, София