Изкуството да обичаш и да бъдеш обичан

Любовта е изкуство и всички ние сме част от това изкуство. Копнежът да обича и да бъде обичан е залегнал в сърцето на всеки човек, но не винаги той е наясно как да го съхранява и подхранва така, че да се чувства истински щастлив с това, което има.

Откакто свят светува мъжът и жената протягат ръка един към друг и се опитват да разгадаят тайната на истинската любов. Съществува ли наистина тя и ако да, къде се крие ключът към нея. Някои от най-прекрасните световни любовни истории – от брилянтно успешните до покъртително трагичните, се базират именно на този сюжет – да обичаш и да бъдеш обичан в замяна.

Да обичаш и да бъдеш обичан

Никое човешко същество не може да живее без любов. Независимо под каква форма ще я изразява или ще я получава, в определен момент всеки има нужда да се почувства значим за някого. И в това няма нищо лошо – истински богат си, когато можеш да отдадеш безрезервно чувствата си и да отвръщаш многократно, без да се замисляш какво и колко получаваш в замяна.

Разбира се, тук не става дума за онази едностранчива партньорска връзка, в която единият алтруистично отдава цялото си сърце, а другият егоистично взима всичко и дори иска още. Да обичаш и да бъдеш обичан е онова равновесие, което крепи взаимоотношенията и действа като основна движеща сила и за двамата партньори.

Желанието да обичаш

Съществува вярването, че почти винаги в една връзка любовта не е равнопоставена. Което ще рече, че единият от двамата партньори дава повече от другия и съзнателно отказва да приеме факта, че това може сериозно да навреди на взаимоотношенията помежду им.

Има мъже, на които им трябва само малък намек, че нещо не е наред и те се хвърлят да оправят проблема и да омилостивяват любимите си хора. Има и жени, които в  желанието си да накарат мъжа до тях да се почувства обичан и специален, се превръщат в майки-закрилници, обсипвайки  го със задушаваща и обсебваща любов.

Този тип хора са готови да последват половинката си, където и да ги отведе и да й покажат, че са на разположение по всяко време и на всяко място. А това се превръща в техен недостатък. Първо, защото човекът, получаващ тази любов, може да се почувства прекалено сигурен във връзката си и да не си дава реална представа какво точно има до себе си. И второ, защото в един момент може да усети едно ограничаване, породено от собствената му неспособност да отвърне на тази любов.

Желанието да бъдеш обичан 

Има и хора, които изпитват по-силно желание да бъдат обичани. Не че те не са способни да даряват с любов партньора си, но просто имат постоянната нужда той да им доказва предаността си и да виждат в очите му пламък, който гори единствено за тях.

Според някои специалисти, причината за силното желание да бъдат обичани може да се корени още в детството и в семейната среда, при която са израстнали този тип хора. Дали от насадено чувство за малоценност или пък заради сложна вътрешна комплексираност, те искат да знаят, че са специални, уникални и незаменими. При това да им се доказва ежедневно, дори ежеминутно. Сякаш става дума само за техните нужди и техните желания и ако точно в този момент, в който искат внимание, партньорът им не може да им го даде, поради простата причина, че има някакви важни задължения, те се чувстват пренебрегнати и засегнати. 

С течение на времето това води до обратния ефект у любимия им – вместо да ги обича все по-всеотдайно, той се отдръпва все по-решително. Единственото решение, за да се избегне този проблем е, човек понякога да се сеща да даде воля на собствения си израз на чувства и да покаже, на партньора си, че и той може да му отвърне същата нежност и обич, които получава.

„Меденият месец“ има край

Рано или късно „меденият месец“ свършва. За някои е болезнено да осъзнаят, че първоначалното взаимно опиянение и динамичното и еуфорично развитие на връзката през първите няколко месеца, без значение дали говорим за брак или за ново запознанство, преминава в едно по-стабилно и праволинейно състояние. Не че любовта си е тръгнала, не че единият е започнал да обича по-малко. Просто с времето двамата партньори започват да се чувстват по-комфортно един с друг и вече изпитват желание да насочват вниманието си не само към другия, но и към множеството ежедневни дейности, които преди са пренебрегвали, за да бъдат 100 % отдадени на връзката си.

Най-важното за всеки от един двамата, когато осъзнае, че „меденият месец“ е приключил, е да продължи да цени факта, че до себе си има специален човек,  който може да удовлетворява желанието му за близост и да го кара да се чувства част от едно цяло. Да може да се отърси от мисълта, че нещо не е наред и да приеме, че любовта еволюира, при това към по-добро. Защото ако след първите месеци на опиянение тази връзка продължава да укрепва и двамата се чувстват все по-близки, то те наистина намират своята половинка в лицето на другия.

Кое не е любов?

Химията не е любов. Това, че има невероятно осезаемо привличане между двама души, не означава, че те изпитват точно тази дълготрайна и споделена любов, за която говорим. Не означава, че изобщо изпитват любов един към друг.

Желанието не е любов. По-скоро това е пристрастеност към чувството да имаш нещо, което не можеш, затова се домогваш до него отново и отново.

Копнежът не е любов.

Страстта, често бъркана с любов, е всъщност силна психологическа проекция върху любовния обект.

Похотта е биологическа функция, свързана със създаването на поколение.

Насилието със сигурност не е любов. Това е по-скоро директен израз на нашето ниско или изобщо никакво самоуважение.

Пренебрежението не е любов – винаги има време за мъничко размяна на нежни чувства.

Безразличието не е любов. Или някой има чувства към другия и ги показва, или изобщо не.

Какво тогава е любов? Всичко онова, което изпълва сърцето ти, когато видиш любим човек, всичко онова, което извиква усмивка на устните ти – дори само мисълта за него, всичко онова, което усещаш в негово присъствие и което те кара да се чувстваш специална. Любов – една събирателна дума за взаимна преданост, грижи, внимание, нежност и разбиране, които няма нужда да бъдат пресмятани, за да бъдат дарявани. Всичко, което правиш с чисто сърце, е любов.