Изкуството да казваш „не”

• от

Според някои децата се раждат с характер, който постепенно развиват и проявяват, според други той се оформя основно под въздействие на семейната среда. Независимо от теориите обаче, идва един момент, в който малкото човече осъзнава, че е самостоятелна личност със собствена воля, желания и претенции. То започва да изгражда своя свят чрез избора, който прави и тук е ролята на родителите.

Според някои децата се раждат с характер, който постепенно развиват и проявяват, според други той се оформя основно под въздействие на семейната среда. Независимо от теориите обаче, идва един момент, в който малкото човече осъзнава, че е самостоятелна личност със собствена воля, желания и претенции. То започва да изгражда своя свят чрез избора, който прави и тук е ролята на родителите. Детето започва да се ориентира на базата на позволеното и разрешеното и в един момент задължително всеки родител стига до думичката „не”. Някои деца са по-податливи и лесно приемат забраните, докато у други отказът предизвиква мини революция, придружена с плач, тръшкане и изобщо цял спектакъл за околните. Ето няколко златни правила при налагането на забрани, с помощта на които задачата ти ще се улесни.

Първото правило гласи, че не бива всяка втора дума да е „не”.
Децата развиват любопитство към околния свят и това е полезно. Те трябва да изследват различните предмети, включително чантата ти и чекмеджетата, а ти трябва да стимулираш това любопитство, защото то е част от способността на детето да се учи и да възприема нови неща. Постоянните забрани могат само да подтиснат откривателския му дух и още по-лошо да обезценят думата „не”. Научи се да я прилагаш в наистина важни ситуации, когато действията му застрашават здравето му, а не твоето удобство и комфорт или реда у дома. Колкото по-често произнасяш думичката, толкова по-малко впечатление ще прави тя и накрая детето просто няма да реагира на нея, така както ти очакваш. За твое улеснение просто отдалечи от обсега на ръчичките му чупливите, острите и опасни предмети, както и всякаква битова химия или дребни неща, които могат лесно да се глътнат. Можеш да се възползваш и от ограничителите и специалните ключалки за шкафчета и чекмеджета.

Второто правило е, че ако веднъж забраниш нещо на детето, след това не бива да го разрешаваш.
Много майки не издържат на детския плач, а малките умеят да са сърцераздирателни, когато нещо им е отказано. Не се поддавай на това, щом веднъж си казала „не”, значи трябва да спазваш докрай това. В противен случай детето получава грешни сигнали, то разбира, че при определени действия може да получи желаното въпреки забраната. Така отново думите ти се обезценяват. Често допускана грешка е когато единият родител забрани, а другият позволи за едно и също нещо. Не забравяй, че ти и таткото сте от една страна и трябва да действате в синхрон. Иначе детето много бързо ще научи как да ви използва и при кого трябва да отиде, за да успее да постигне своето. Детето трябва да знае образно казано, кое е черно и кое бяло. Ако се отмятате от думите си, то ще се обърка и в крайна сметка няма да може да въведете никакви правила.

Трето – отказът означава, че трябва да се въоръжиш с много търпение и време за занимания с малкото.
Не можеш просто да забраниш нещо на детето и да го оставиш да протестира и плаче. Ако е по-голямо, задължително трябва да му обясниш причините за забраната, а ако е малко ще трябва да потушиш гнева, като най-лесния начин е да го разсееш с игра или филмче по телевизията, а понякога и една прегръдка е достатъчна, за да стопи недоволството. В крайна сметка и зрелите хора приемат забраните и отказите болезнено, а какво остава за едно малко дете. Ако то постепенно се научи да ги спазва, не забравяй да го поощриш и похвалиш. Личният пример също е важен, ако му забраняваш да яде вредни сладкиши и храна-боклук от типа на чипсове и бургери, значи и ти трябва да се лишиш от тях или най-малкото да не ги консумираш пред детето.

Четвърто – обяснение на правилата
Ако детето ти вече говори и разбира, ти трябва да се постараеш да му обясняваш забраните. Не очаквай, че с едно „не” то просто ще разгадае мислите ти. Обясни му по простичък начин нещата, така че да те разбере и не очаквай да осъзнае нещата от първи път. Обяснявай му ги по няколко пъти, толкова колкото е нужно, за да запомни. Децата разбират и най-лесния начин е да му покажеш, че го уважаваш и третираш като равен, като седнеш с него и му разясниш защо нещо е позволено, а друго не.

Пето – използвай „не” само за възпитание и с подходящ тон.
Ако казваш на всяка крачка „не пипай това” и в същото време се смееш, защото то прави нещо забавно, просто няма да постигнеш ефект. Използвай забраната наистина като възпитателен метод, а не като постоянна част от речника ти. Ако не искаш детето да пипа червилото ти например, просто го вземи от ръката му и му дай нещо друго, без да повтаряш „не” като машина. Използвай забраните за наистина значимите и важни неща и казвай думата със сериозен тон, като гледаш детето в очите, а не просто между другото, докато пиеш кафе с приятелка или гледаш телевизия.

Шесто – подкрепа и поощрение.
Винаги когато детето те послуша не забравяй да му кажеш шумно „браво!”. Може да го придружиш с ръкопляскане или с подаване на любима играчка, а ако е по-голямо задължително го похвали пред други хора. Децата много се гордеят, когато и други възрастни ги поощряват и хвалят. Това е истински стимул за тях да спазват правилата.

Седмото правило гласи, че позицията на всички в семейството трябва да бъде единна.
Често срещана грешка е единият родител да позволява, а другият да забранява. Всичко се обезсмисля, а детето със сигурност няма да привикне към правилата, които се опитваш да му наложиш и по-лошото е, че то ще знае при кого да отиде, когато иска да постигне нещо. Бабите и дядовците често нарушават дисциплината от любов към внучето и му позволяват иначе забранени неща. Задължително ще трябва да проведеш един разговор с тях и да им обясниш твоите правила и в крайна сметка ако не желаят да ги спазват им напомни, че детето е твое и ще се замислиш дали да им го дадеш следващия път. В противен случай децата се учат да манипулират възрастните и дори да ги противопоставят едни на други.