"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

Здравейте,

Казвам се Антония  и съм майка на един малък мъж, който за година и два месеца успя да преобърне живота ми на 180 градуса и тази промяна определям като най-голямата и най-смислената в живота си.

И ако допреди година аз бях Антония Топалова- уважаван в средите си магистър фармацевт, управител на аптека и бях изключително горда от този факт, то днес най-горда и щастлива ме прави определението- мама на Ивайло.  

Ивайло проходи на 11 месеца.  

Бяхме си у дома на 10,08,2012, баща му тъкмо се беше прибрал от работа и двамата радостно се гушкаха и играеха (нищо по-различно от всяка друга вечер), докато изведнъж на мъжа ми не му хрумна идеята да го пусне и да се отдалечи на крачка-две  с разперени ръце и готовност да го хване.   Дотогава малчо все обикаляше из апартамента подпирайки се  по стените и мебелите, но никога не се беше пускал самостоятелно.

Не щеш ли вместо да се олюлее и да  падне по дупе в знак на отказ (както е правил няколко пъти преди това), Ивайло разпери ръчички и се заклатуши към прегръдките на баща си. Това беше един от най- неочакваните , но и най-радостни моменти за семейството ни.  За минути в къщи настъпи невиждана еуфория. Аз веднага грабнах камерата и направих няколко клипчета документиращи значимото събитие.

Самият прощапулник направихме около месец по-късно. Преди това аз бях изчела почти всичко налично в интернет за обичая, за приготвянето на питката, за търкулването на хляба по земята, за предметите, които се поставят пред детето и тяхната символика.

Сутринта на 12.09.12г. омесих содената питка без яйца ,а по-късно и една с хлебна мая и билки за трапезата след ритуала. Разбира се не минахме и без домашно пр
 готвената торта...ентусиазмът в мен кипеше с пълна сила и с голяма любов направих всичко това в промеждутъците от задължителните дрямки на сина ми.   
 
В 18 часа поканихме семейството на мъжа ми,включихме скайп, за да направим съпричастни към този значим за всички ни момент и моите родители, наредихме предметите на холната масичка, постелихме бяло платно пред тях и търкулнахме питката пред малчо.  

Той тръгна след нея и се спря пред масата. Поогледа предметите, "позамисли" се за секунда-две и посегна към черпака (наречен за кулинар), после хввана стетоскопа (наречен за лекар), а накрая сграбчи и една гиричка (наречена за спортист). Все неща свързани с добрия начин на живот и здравето.   След това разчупихме содената питка и аз подтичвайки раздадох по парче на всички гости, като разбира се първото дадохме на Ивайло.

После седнахме всички на масата на сладка приказка и вкусни гозби и така изпратихме този щастлив за всички ни ден.

Историята участва в конкурса: "Как проходих?"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"

"Ивайло проходи на 11 месеца"