Юлия Банкова - децата са най-големите ни учители!

• от

Юлия Банкова е внучка на известния скулптор Николай Шмиргела, майка е на четири деца и на много успешни проекти. Юлия намира време и сили, за да развива благотворителна дейност, като успява да организира арт терапия за деца от детски домове в галерията на дядо си.

Юлия Банкова е внучка на известния скулптор Николай Шмиргела, майка е на четири деца и на много успешни проекти. Юлия намира време и сили, за да развива благотворителна дейност, като успява да организира арт терапия за деца от детски домове в галерията на дядо си.

С какво те промени майчинството

Никой не ни учи в училище, че не висшето образование, а връзката с любимия човек основно предопределя живота и че не кариерата, а майчинството е онова, което формира личността на жената. Затова много се възхищавам от двойки, взели трудното решение да осиновят дете или да станат приемни родители. Когато си на 20 или 30 години майчинството е по-скоро нещо естествено-инстинкт, социален акт, ако щете, етап в развитието на младата жена, което тя и обществото отдавна са предопределили в живота й. След 40, обаче...”става инересно”. undefinedСемейството вече е формирано с навиците и табиетите, с общите интереси, с очакванията и потребностите на всеки негов член. И изведнъж – бебе! При това с главно Б. Ха,ха.
Стресът е жесток, а щастието неописуемо. В нашия случай и третото и четвъртото дете бяха желани, планирани, консултирани с лекар и най-вече „измолени” от каката и баткото. Осъзнатото майчинство е като втори живот. Знаеш, че ще е трудно, че ще си хронично недоспал, че вместо мозък, в главата си ще имаш памперс и въпреки това любовта бе по-важна. Онова, което „младите майки” не осъзнават е факта, че нито една усмивка, целувка, прегръдка и дори плач няма да се повторят – всичко е за този момент – тук и сега и затова, въпреки преумората трябва да се изживеят напълно и изцяло. Няма съмнение, че едва ли ще стигнеш до мечтания концерт или кино, а за вечер на свещи да не говорим, но още преди да се е родило бебето си...ужасно щастлива и...мнооооого богата на обич, ама от най-истинската – онази, която и планина повдига.

Разкажи ни за децата си

Екатерина -18г. до скоро с черен лак и цяло ято бръмбари жужащи в главата й, сега говори разпалено за бизнес и икономика, за „тайната” на живота. Уау, нима всички „първи тревоги” са ми зад гърба?! Та, те тепърва предстоят. Но тя ми е обещала да ходи на родителските среши на момичетата, да говори с тях за бирата, цигарите и...момчетата, защото безумно много ги обича. „Какъв ужас! Мамо, ама те наистина само мен гледат и ме копират. Много голяма е отговорността!” Е, поне мойта (майчина) намаля...ха,ха.
Николай - 16г. Горд, ама много горд батко на две принцеси. Моята опора във всеки един труден момент – от пазар до смяна на памперси. Пожелавам на всяка беба такъв батко. Иначе е със страхотни успехи в училише и разностранни интереси – от спорт до история. Когато малката му сестричка се роди, много сериозно ме попита „Сега какво се очаква сега от мен? От кого да я пазя?”.
Евда 2 години, кръстена е на баба Евда, моята много обичана свекърва, от която съм видяла само добро и получила много обич. Еда истински обича своя ден – от първата усмивка когато отвори очи до гушкането преди сън, обича хората, готова е да помага на всеки в парка и да се радва на най-малкото нещо. Голям учител за трудния урок да се възхищаваме на всяка секунда живот.
Йоана на 1 годинка, кръстена на Йоан Златоуст. Изненада всички ни със сините си проницателни очи, сякаш нищо не може да се скрие от нея, но пък и колко обич получаваш, само като те погледне.
Най-истинският комплимент в моя живот получих от Екатерина: „Как можа да родиш такива съвършенни създания?!”
Най-красивият момент – от джобните си ни подариха билети за Коледния концерт, а докато аз плачех безутешно в НДК, Катето гледаше бебетата, а Ники приготви романтична вечеря. Е, тогава, вече и тати плака.

Как успяваш да отделиш време за всяко дете и как прекарваш деня си с тях?

Оооо, урокът за баланса. И не само между децата, а с таткото. Трудно е, но не е невъзможно. Разговори, целувки, с големите, с малките, с всеки поотделно и...денят се изтъколил. Да се видиш с големите деца някъде извън дома – разговорът е различен, да отидете заедно на кино или в книжарница, да поговориш с приятелите им, да чуеш „тяхната музика”, да споделиш болката им от поредното житейско разочарование. А вечер – задължително всички се събират и всеки разказва, малките се гушат в големите щастливи, а на теб очите ти се затварят, но си адски щастлив.

На какво искаш да ги научиш и на какво те учат те?

Малко е самонадеяно да мисли, че ги учиш на нещо. Та всяко едно дете е личност. От малки „им набиваме”, че нямат по-близки един от друг, че най-важното е да се обичат и че каквото и да стане у дома винаги са добре дошли, за да ги подкрепят.
Важно е да им покажем границите и параметрите на възрастта им, за да усетят посоката за развивитието си. За нас със съпругът ми, най-важно е децата да порастнат хора – човечни, любящи, състрадателни, помагащи помежду си и на останалите, сътворяващи живота си, действено, творци на всеки един миг от деня им. Важното е да са удоволетворени от живота си, като го живеят ведро, весело и достойно. Постоянно говорим за това. Децата са най-големите ни учители, надарени с безгранична, всеопрощаваща обич. Забелязали ли сте? Те прощават всичко и обичат. Възрастните – не. Е, учете се-нямате много време!

Следваш ли модели или теории за възпитание?

Не. Никой не ме е учил как се отглеждат деца, но никога не съм се страхувала или колебала да поема отговорността. Винаги следвам интуицията си. Онова, което много ми е помагало и при четиримата е режима на хранене, сън, разходка, занимания, постепенното навлизане в света на големите. Установеното ежедневие прави децата спокойни, което е най-важно за развитието на цялостаната им психосоматика. У нас не се гледа телевизия, а компютър се използва по необходимост. В семейното меню „легенът” със салата е задължителен, както и плодовете. Много е важно на какво първо ще ги научим – снакс от павилиона в парка или праскова. Когато децата са ведри и здрави, тогава и ние можем да поемем мъничко дъх.

Може ли детето да се научи да бъде свободно?

То е свободно с раждането си. То е личност и не принадлежи на родителите си. Но много често възпитанието се бърка с опекунстване, а свобода със свободия. Децата имат особена нужда да се дефинират полезните и добри за тях граници в нещата и отношения, да се регламентират територите и модели на поведение, в които ще се чувстват сигурни. Мисля си, че да ги оставим изцяло на мъничкият им житейски опит да определят нашето и тяхно ежедневие – това е толкова непосилно тежна за тях задача, че вместо да се развият като свободни творци на живота си, те бързо се превръщат в истински диктатори, за да оцелеят в огромия свят на големите. С баща им се стараем да ги убедим колко важно е да мислят и да се изразяват свободно и творчески, зажото от това истински зависиси животът им
Обичам да разговарям с прекрасния детски психолог Хенриета Илиева, чест гост в галерията. Много внимавам в онова, което тя ми казва за наблюденията си върху децата, изпълнявам „безпрекословно” съветите по отношение на моите или децата в ателието. Не е срамно да попиташ, да потърсиш съвет, помощ. Така даваш урок и на своите деца – няма съвършени родители, винаги можеш да се извиниш и след приет съвет да продължиш. В такива моменти децата ти притихват – гордеят се, че ти си се смирил и си направил „уж невъзможното за възрастните”- да си признаеш грешката.

Приятелство с детето – възможно ли е и как се постига?

Да, макар мама и тати да имат ясно регламентирани и особено важни места в света на всяко дете. То винаги мечтае за тях и е щастливо от тяхното одобрение. Много е важно децата да споделят за всичко. Ако е необходимо направете ритуал – на вечеря всеки да споделя, всеки да бъде гушнат, да му изпеете приспивната песен, подкрепете ги и в най-интимните им моменти. Имайте търпението да мине периодът на бунта, за да разцъфне приятелството. Само че има три тайни за приятелството ви – изслушвайте ги, вслушвайте се в мъничките послания, които ви подават, отворете още повече сърцето си, за да ги усетите без думи и накрая – не заглушавайте интуицията, която ви подсказва как да постъпите.

undefined
Малко история на галерията

Център Ателие „Н. Шмиргела” всъщност е ателието на дядо ми (отгледана съм от него и баба ми, които считам за свои родители). Не исках да е музей, защото ми е чужда идеята за стерилна среда в динамичния 21 век. Някога в ателието са се събирали пистели, художници, Шмиргела е създавал живот от глина – беше истинско предизвикателство да го съживя отново. Не го направих аз, а децата! За първи път в едно истинско ателие „нахлуваха” дечурлига и каквото докоснеха то оживяваше – така вместо снимки и сухи биографични данни по стените на ателието грейнаха детски рисунки и тук, там детски ръчички. Така се родиха ”шмиргелчетата”.

Разкажи ни за заниманията с деца в галерията

В събота галерита е „територия забранена за родители”. Калина Чанкова и Сандра Наумова са млади художнички, които водят заниманията по рисуване и керамика за деца от 4 до 12 год. Целта е не да се търсят таланти или да се участва в конкурси, а всяко дете независимо от това дали за първи път се изправя пред статива или с часове рисува, да отреагира на ежедневния стрес, да бъде щастливо, да изрази себе си и задължително да научи нещо повече за света на художниците. Най-важното е да се почувства значимо от онова, което сътворява.

Как реши да стартираш благотворителната дейност?

Благодарение на финансовата и морална подктепа на фондациите АССА и Комунитас вече сме цял екип от ентусиасти. Освен художниците участват и психоложките Елица Великова и Бианка Вълкова, приложничките Йовка Христова и Илка Пейчева. Всяка седмица с децата от домовете „Вяра, Надежда. Любов”, „Добро сърце”, Асен Златаров” „Надежда”, аутисти и глухонеми рисуват мачкат глина, работят с приказки и с различни приложни техники. Ние не можем да спасим света. Идеята е много простичка – децата за малко да са щастливи отреагирвайки на външната агресия, изразявайки себе си. Всеки може да посети тези занимания, да порисува с тях, да ги зарадва с лакомства. Всъщност те имат нужда само от едно – любов и внимание, но винаги се радваме, когато рисунките им от мрачни в началото, грейват и стоплят атмосферата в края на учебната година.

Провеждат се и съвместни занимания за родители и деца

Много се гордея с този проект. Лесно е да говорим за това колко обичаме децата си, но дали им отделяме достатъчно внимание. „Случваме ли” заедно нещата?. Готови ли сме да признем, че често те са по-„големите творци” от нас?! Приклякаме ли „до тяхното ниво”, за да видим света от дру ъгъл? Елица Великова и Сандра Наумова, прекрасен тандем психолог – художник, работят в две направления – чисто творческото забавление и ... не леката задача деликатно, незабележимо и много креативно да обогатят връзката между родителите и техните деца. Насърчаваме цялото семейство да работи заедно и да се забавлява. Гарантирам ви, че след това детето се гордее с родителите си, които са го уважили като творец, а те пък от своя страна си тръгват „необяснимо” щастливи.

Предвиждаш ли нови дейности?

Най-новата ни идея вече прохожда - арт терапия „Моето семейство”. Понятието терапия не означава диагноза, която трябва да се крие. Идеята е чрез арт техники да си подадем ръка един на друг и да развием отношенията помежду си с ясното съзнание и отговорност колко творчески и красив може да е животът в семейството ни, точно такъв, какъвто го сътворим. Към творчество и нестандартно мислене и усещания провокират и вечерните ателиета за възрастни „Време за самите нас” където се работи с вълна и приложни техники, глина, акварел и темпера. Можете, например, да подарите една такава вечер или занимание за семейството на някой ваш приятел или дете. Сряда вечер, събота и неделя са дните за творческа свобода – бих казала вашата свобода, онази, от която и малки и големи имат нужда, за да се почувстват различни и значими от сътвореното.