История на рода - важно е детето да я познава!

Чудим се как да възпитаме децата си, така че с времето да се превърнат в зрели хора с вяра в собствените си възможности. Един от начините това да стане е, като им разкажем родовата история на семейството.

Защо да говорим на децата за това от какви корени произхождат?

Историята на семейството е част от образа, който човек формира за самия себе си. Психологията твърди, че за да може да се чувстваме добре, да успяваме при взимане на ефективни решения за самите себе си, да усещаме удовлетвореност и щастие, е необходимо да „носим" добри отговори на въпроса „кой съм аз".

Всяка ситуация, която поставя на изпитание и провокира този въпрос чрез решението, което взимаме в нея, отразява същността ни, отразява нас самите.

Колкото повече се харесваме, колкото по-богата информация имаме за себе си, а това включва семейството и неговата история, толкова по-вероятно е решенията, които взимаме, да съответстват на положителния ни образ. Те биха били по-достойни, по-честни, по-отговорни...

Ако в семейството ни има родители и прародители, които са правили добро и са създавали история, то наследникът, знаейки това, се чувства задължен да не „посрами” роднините си. Така всяка постъпка, особено когато става въпрос за важни решения в живота или взимане на обществена позиция, е съобразена с пазения спомен. Той от своя страна постепенно е станал част от нашата представа за себе си.

Какво точно трябва да разкажем от историята на рода?

На около 5-6 г. малкото дете може постепенно да навлиза в света на собствения си род и произход. Първоначално с разказ за събитие и конкретна постъпка, после с история, придружена със снимка, ако имаме такава.

Постепенно с възрастта, когато детето започне да се интересува от външния си вид, можем да правим аналогии с близките.

Най-накрая идва разказът за характера и значението на постъпките на роднините за семейството и за развитието на селото, града, или за смисъла на проявен героизъм. Така детето се вживява в случилото се преди много години и заживява с мисълта за връзката си с гордото минало.

Как влияе липсата на информация за миналото на рода?

Отсъствието на информация за произхода формира усещането за „дърво без корен", за неясно минало и още по-неясно бъдеще. Обвързаността с миналото и поуките от него, които остават след разказа на семейната история, създават усещане за принадлежност. Тя от своя страна задължава и формира отговорни личности пред вложените усилия от миналите поколения.

Липсата на чувство за принадлежност към род и семейство предпоставя формирането на личности с по-малко традиционни ценности, които са готови на по-лесни компромиси.

Ако в рода има хора с тъмно минало?

Срамните събития и недостойното поведение у прароднини могат да бъдат разбрани, ако има кой да разкаже и обясни причините за случилото се. Разбирането на лошия минал опит предпоставя приемане и продължаване напред без риск за пренос върху представата за себе и негативни последици в поведението. Ето защо в по-късна възраст, на 15-16 г., разказът и обяснението на причините могат да бъдат поднесени, като се подчертаят разликите в настоящето и в личностостните характеристики на детето. Ако има подобен случай, то добре е да се потърси и помощ от специалисти – психолози.

Всяка информация, която подпомага изграждането на положителен личен образ, е необходимо да бъде разказ6ана на децата. За да може гордо да се изтъкват личните постижения на собствените родители, добре е детето да бъде хвалено за всеки негов успех и признание. И на първо място - във всеки момент то трябва да усеща, че винаги ще бъде подкрепяно от близките, когато има нужда, и че е обградено от любов. Това е условието за преодоляване на всички трудни моменти, с които човек се сблъсква в живота си.