История на хомеопатията

Тази наука се заражда през XVIII в. Основателят й се нарича Самуeл Ханеман от градa на прочутия порцелан Майсен в Саксония. За съжаление днес туристите в града биват развеждани из заводите за порцелан, а от основателят на хомеопатията няма и следа, която да бъде почетена. В града има една единствена статуя, издигната на малък площад, посветена на човекът, благодарение на който са излекувани успешно хиляди хора по света.

Доктор Ханеман бил силно разочарован от възможностите на тогавашната медицина и твърдо решил, че трябва да промени това положение. Започнал да изследва растенията и техния ефект върху различни болести, провел редица опити. Веднъж докато наблюдавал как лекуват малария с хининови кори, той сам решил да пробва от хининовата отвара, въпреки че бил абсолютно здрав. Незнайно защо при него се появили типичните за малария симптоми. Същото се повторило и при негов колега доброволец. Нямало никакво научно обяснение на случилото се. С поредица от подобни опити Ханеман стигнал до извода, че подобното лекува подобно, тоест при конкретно състояние пациентът може да бъде лекуван с еднокомпонентно лекарство, чиито състав предизвиква точно това състояние. Така се оформил принципа на подобието – всички вещества с натурален произход (животни, растения и минерали) лекуват симптомите, които самите те предизвикват при здрав организъм.
Постепенно системата му се усъвършенствала, той започнал да дава на доброволци лекарствени вещества по определена система. И така стигнал до извода, че всяко определено природно вещество крие уникален потенциала да предизвика набор от симптоми у здрав човек. Тези симптоми са специфични за съответното вещество и не могат да бъдат дублирани от друго. Например препаратът „Беладона” се назначава при пациенти със зачервено лице, температура, разширени зеници, зачервено гърло и пулсираща болка. А всички знаем, че растението беладона е отровно и при поглъщане предизвиква именно такива симптоми. И така, когато у болния се наблюдават изброените симптоми е нужно съвсем малко от лекарството „Беладона”, за да се получи облекчение на състоянието. И наистина, подобното лекува подобно, но в съвсем миниатюрни дози, които са точно изчислени и предписани специално от лекар, а не от продавачката в аптеката.

За да се прецени точно колко и какво има нужда пациента, предварително се провежда специално интервю. Тогава лекарят разпитва надълго и широко човека, за да прецени и вземе предвид всички психически, физически и емоционални особености, които имат пряко влияние върху оздравителния процес. Едва след това той сравнява получените данни с книгите по хомеопатия и преценява, кое е най-подходящото лекарство в случая. Всъщност лекарят хомеопат не лекува следствието от болестта, а нещо много по-важно – причините.

Вече са изминали над два века откак се е появил този метод, но принципите на Ханеман си остават валидни и до днес:

- да се лекува подобното с подобно;

- да се дават изключително малки дози от съответните вещества;

- да се лекува не болестта, а болния, тоест основната работа на лекаря е да вникне в личността на пациента и да потърси причините за състоянието му.