Истината зад „вечните” детски бели

• от

Защо децата не слушат? Има ли смисъл в постъпките им или единствената цел е да дразнят родителите си? Открихме причината за шестте най-„коварни” детски пакости.
Истината зад „вечните” детски бели

Истината зад „вечните” детски бели

Защо децата не слушат? Има ли смисъл в постъпките им или единствената цел е да дразнят родителите си? Открихме причината за шестте най-„коварни” детски пакости.

Макар и с вид на херувимчета, малките деца понякога са непоносими! Да видим... Облечени с новото си бяло костюмче, бързо скачат в първата локва, изпречила се пред погледа им. С лекота преравят дамските ни чанти и са способни да пробият дупки с невероятни размери. Да споменавам ли за четенето на една и съща приказка (по сто и няколко пъти на ден) и играта на „аз хвърлям – ти носиш” (често на недостъпни за родителските ръце места)?

Във вихъра на щуротията си малчуганите вършат беля след беля, еднакво неприятни и опасни за здравето и живота им. Доведени до ръба на нервна криза, майките и бащите капитулират пред тях с викане и пошляпване през ръцете. Но постигат ли желания резултат? Подвижната фабрика за бели отново се задейства на пълни обороти, а родителите се предават на безсилието си. Защо става така? Може би нарочените за инати деца подсказват, че потребността им да учат и изследват не винаги може да бъде удовлетворена с разумните и безопасни родителски средства. Преди да кажеш „не” и измислиш поредното наказание, опитай да разбереш.

Защо обожават да ровят в мръсотията и да газят в локвите?

Водата е нормалната среда за децата още от времето, когато са били в утробата на мама. Дори малчуганите, които надават вик при вида на шампоан или сапун, безспорно обичат да играят с вода. Защото тя ги разтоварва. Водата винаги е с различна температура, а детските пръстчета са много по- чувствителни от тези на възрастните.
Не по-малко удоволствие за малчуганите са пясъкът, глината и пръстта – всичко онова, което ние, възрастните слагаме под общия знаменател „мръсотия”. Работата с течни и насипни материали развиват фината моторика, наблюдателността, художествените и редица други умения и навици на детето. Заниманията с пясък, глина и вода хармонизират душевното му състояние и помагат да преодолее проблеми като силна агресия и липса на самоувереност.
За съжаление, децата, живеещи в града, не винаги имат възможност за безопасна игра с природните материали. Ако площадката пред блока не е от най- чистите, направи за детето пясъчник на двора на село или на балкона. С предварителната уговорка, че за водните и кални процедури навън ще се обличат „специални” дрехи – стари панталони и яке, за които няма да ти е жал, ако се скъсат или изцапат. Не забравяй и гумените ботуши :).

Защо хвърлят предмети?

Опитай поне веднъж да погледнеш падащата играчка през очите на детето. Ето... тя е била в ръчичката и изведнъж – няма я! Мярнала се е пред очите, а после е излетяла нанякъде. Къде ли е играчката? Ама че мистерия... Хоп! Ето я отново в креватчето! Дали пък да не пробваме още веднъж... За малчуганите хвърлените играчки са важен елемент от Страната от чудесата. За тях е важно да разгадаят тайната на изчезването и появяването на предмета, да разгледат траекторията на падането, да чуят звука при приземяването му. Помогни на малкото да изследва света (докато имаш сили за това). Използвай една малка хитрина: завържи играчката за въженце и го закрепи за креватчето или количката, така то само ще издърпва връвчицата. Не забравяй от време на време да подменяш играчката- снаряд, защото иначе играта бързо доскучава.

Защо дърпат дрехите си и искат да ходят голи?

До тригодишна възраст децата възприемат света не само с очите, ушите и върха на пръстите си, но и с цялото тяло. Водещият способ за опознаване на света е осезанието. А кожата, покрита с дрехи, е безчувствена зона. Затова колкото по- малко дрехи, толкова по- добре.
И още нещо. За малчуганите е важно възможно най- бързо да станат също толкова ловки колкото мама и тате. И са готови да ви демонстрират уменията си до безкрайност, без да предполагат, че на възрастните не само, че не им е забавно, но и носи редица неудобства. Колко е увлекателно „мама облича, аз събличам”... и пак... и пак! Нужно е доста време преди детето да осъзнае, че обличането по двадесет пъти сутрин не е забавна игра за мама, която закъснява за работа.

Защо пъхат в устата си всичко, което намерят?

За детето, намиращо се в майчината утроба, главният начин за опознаване на света, е оралният. То опитва околоплодните води, чийто вкус се променя в зависимост от това, което мама е яла, от емоционалното й състояние, от умората... Новороденото също изследва света по този начин. Всеки нов предмет се разглежда, чувства, разклаща и слуша (дали издава някакви звуци). Това продължава до двегодишна възраст. Важно е на детето да се дава възможност да изследва различните форми, цветове, вкусове и консистенции по този достъпен за него начин. А най- важната задача на мама е да следи дали предметите не са мръсни. Като утешение ще напомня това, че в ранна възраст слюнката на детето съдържа активни антимикробни ферменти.

Защо тичат напред по улицата и отказват да спрат?

До три (а в някои случаи и до пет) години децата практически не са в състояние да правят две неща едновременно. Те не могат по едно и също време да се хранят и да гледат телевизия, да слушат мама и да повтарят действията й и т.н. Затова когато детето бяга или върти педалите, вниманието му е погълнато изцяло от извършването на тези (според нас) елементарни действия. В конкретния момент детето е заето само с движение и не е в състояние да мисли за това, че трябва да се оглежда (макар че мама го е предупреждавала не веднъж за всички опасности).
Друга причина за тази „пакост” е, че в ранна възраст при децата още не са развити функциите за контролиране на действията – започвайки да тичат, те не могат да се спрат с лекотата, с която го правят възрастните.

Защо настояват да слушат една и съща приказка или песен?

За най-малките приказката, стихотворението и песента са не просто художествени произведения и забавни истории. Те са свят, в който изцяло се потапят. Детето не дели героите на добри и лоши, не оценява постъпките им и случващите се събития, а влиза в кожата им. Не просто слуша, а съпреживява разказаната случка. И колкото по- значима е тя в актуалния момент от живота и развитието му, толкова повече то ще настоява да повтаряш текста и то (забележи) без нито една промяна в него. Ние, възрастните трудно можем да разберем защо за детето е толкова важна баналната история за Червената шапчица или за трите прасенца. За нас е важна информацията, а за него – възможността да стане част от историята. Имай предвид, че малките изоставят този начин за самоидентифициране след 7-годишна възраст, когато водещото мозъчно полукълбо е лявото („логическото”). А дотогава? Останеш ли без сили да четеш една и съща приказка по десет пъти, предложи на детето да я слуша на запис. Не му харесва актьорското четене или интонация? Запиши историята в твое изпълнение.