Искате ли да имате второ дете?

Планирате ли увеличаване на семейството с нов член? Ако все още се колебаете, почерпете опит от пет майки, които вече са взели важното решение да имат второ дете.

Погледни в бъдещето

„Твърде трудно се реших да имам второ дете, защото в нашия напрегнат живот това си е едно изпитание. Аз държа да гледам децата си лично, а не да ги давам на гледачки до 2-годишна възраст. Нашите баби са далече и двамата със съпруга ми сме от по-малки градове, но останахме във Варна, защото тук учихме, като студенти, влюбихме се и решихме да живеем в този красив град. Живеем на тясно в гарсониера и това беше другият ни основен проблем. Въпреки това радостта да имаш деца не може да се сравни с нищо! Прекрасно е две детски усмивки да те огряват всекидневно. Те изпиват тъгата ми, че професионално не мога да се развивам в момента, а това преди за мене беше основна и главна цел в живота. Аз съм доктор по икономика, асистент в Икономически университет-Варна. Работех и допълнително, като организатор-мениджър в частна фирма и всичко това ми носеше вдъхновение и развитие. Но въпреки някои трудни моменти и за миг не съжалявам, защото децата ще поотраснат и аз ще започна отново работа, но в домът ми винаги ще светят две слънца.
Искам да възпитам децата си, като им дам най-доброто на което съм способна. Мога да го сторя, когато съм до тях, защото първите седем години наистина са решаващи. Няма начин да наваксаш пропуснатото през тях... Може да си чудесен професионалист, но ако си оставил децата си на самоотглеждане и не им обръщаш нужното внимание, те никога няма да станат отговорни и уважавани хора. Обичта значи да даваш, без да чакаш да получаваш, обичта значи да си отговорен пред този, когото обичаш.
Решението да имаш дете е възможност да погледнеш напред в бъдещето. Знам, че има много притеснения дали ще се справим? Ще ни стигнат ли силите и средствата? Въпреки всички лишения и трудното професионално израстване, аз съм решена да имам второ дете! Невинните детски очи и лъчезарните усмивка, струват много, много повече от всичките богатства на тази земя!“

Гергана, майка на Габриела

Подготви голямото дете за появата на малкото

„ На въпроса за „второто”, а и за „третото”, отговорът ми беше категорично „ДА!”. Сега съм щастлива майка на три прекрасни момчета – Денис (8 год), Давид (4 год) и Девин (1 месец). Да имаш дете е нещо колкото хубаво, толкова и отговорно. Спонтанно изреченото „Хайде да си направим бебе!” звучи почти като „Хайде да хапнем по един сладолед!”, но преди да вземем това важно решение трябва да си отговорим и на няколко много сериозни въпроса. И двамата ли го искаме? Готови ли сме за второ дете? (психически, физически, емоционално). Можем ли да си го позволим? (във връзка с финансовите ни възможности, жилищните условия, стандартът на живот). В какви взаимоотношения сме? (ново дете не би запълнило „пукнатините” в брака).
Когато решението е взето и малкото човече е на път, на преден план идва въпросът как да подготвим първото дете за появата на второто. Ще си позволя да споделя с вас личния ми опит. Ако детето е твърде малко, не прибързвайте с новината, че ще си има братче/сестриче. Чакането 9 месеца ще му се стори цяла вечност и би могло да загуби интерес към бебето още преди появата му. В случай, че детето е по-голямо, споделете с него по-отрано, за да е наясно какво се случва и да се чувства по-съпричастно. Не бива бебето да се превръща в тема №1 за разговори. Постоянното „напомняне” кара първото дете да се почувства внезапно на второ място. Абсолютно погрешно е също да „плашите” детето колко много неща вече ще трябва да прави само. Не му натяквайте и как ще трябва да ви помага – никой не обича многото задължения, още по-малко децата.
И най-ценният съвет – ако все още се колебаете за второ – дерзайте! Няма нищо по-прекрасно от децата!“

Люба, майка на Денис, Давид и Девин

Нека играят заедно, а не първото да гледа второто

„За или против второ дете? Този въпрос стоеше пред мен до преди месец. Още когато родих дъщеря си Теди, преди 2г и 6м, знаех че ще имам второ дете. Не ми беше лесно, но вече станала майка, разбрах, че няма по-голямо щастие от детето.
Няма да забравя какво ми каза моя приятелка, като споделих, че няма нищо по-хубаво от детския смях. "Не – има!Смехът на двете ти деца", отвърна тя.
Живот и здраве през пролетта, ще стана майка за втори път. Теди с нетърпение очаква "бебкито". Не исках децата ми да са с много голяма разлика (4-5г.) Мнението "да порасне, за да ми помага", не ми допада. Какво да помага? Да пере, да глади? Ако е да донесе памперса, биберона, шишето с вода и на година и половина може. Нали са деца, за да играят заедно, а не голямото да "носи" малкото?!!
Повече детски смях и весели игри да изпълват забързаното ни ежедневие! Залисани в това да правим кариера и пари, не ни остава време за деца!“

Добрина от Русе

Малката разлика е за предпочитане

“Винаги съм била сигурна, че ще имам поне две деца. Аз самата имам брат и поради малката ни възрастова разлика детството ни мина в общи игри и забавления, спомените от които не бих заменила за нищо на света!
Желанието ми за още едно дете се затвърди и след леките бременност и раждане на сина ми Явор. Още в болницата бях сигурна, че за нищо на света не бих пропуснала да изживея емоцията на една бременност и тайнството на раждането отново. Виждайки как бебчо расте, а с това отминава и най-сладкото бебешко време, у мен се зароди силното желание пак да преживея това мило бреме. Съпругът ми, като само дете, също винаги е мечтал за брат или сестра, така че появата на дъщеря ни Калина беше само въпрос на време. Усетихме, че моментът е дошъл, когато Явор проходи и започна да става по-самостоятелен. Разликата между двамата е точно 2 години. Сега малката Калина е на месец и половина и въпреки трудностите в ежедневието, щастието да ти се усмихват два чифта детски очи е двойно щастие!
За себе си мога да обобщя, че желанието за второ дете дойде и след онази огромна обич, която ме връхлетя с появата на първата ми рожба. Тази обич преля в мечтания образ на още едно ангелче в живота ми.”

Теодора, майка на Явор и Калина

Обмисли го хубаво!

„Винаги съм си мислела, че едно детенце е достатъчно на двама души, за да станат хубаво семейство. Аз самата нямам нито брат, нито сестра. Растях и знаех, че някой ден ще бъде хубаво да имам едно детенце и ще ми бъде достатъчно. В разговор с моя приятелка обаче осъзнах нещо, върху което никога не бях мислила. Да имаш едно дете означава да бъдеш донякъде егоист, защото така за родителя е по-лесно да го отгледа, да го възпита и да му даде всичко необходимо. А децата растат и се нуждаят от грижи, внимание и обич повече отколкото от материалните неща. Не казвам, че средствата не са важни, но ако има за едно, ще има и за още едно :-). Може даже на моменти да се чувстват лишени от нещо, но по- късно ще осъзнаят, че е било в името на това, че не са сами, че се имат един друг. Защото родителите не са вечни. Хубаво е да знаеш, че детето ти няма да е само.
С друга приятелка обаче обсъждахме същото нещо и тя ми каза, че не иска да отгледа повече деца в мизерия, а да даде всичко, което има на едното си детенце. Да, с това също съм съгласна. Но мисля, че онова, което ще дадеш на детето си, ако имаш друго, ще бъде повече, от това, което ще му отнемеш, като го направиш. Дано съм го написала ясно. За себе си: мисля, че е още рано, но знам, че някой ден ще искам да имаме второ детенце, за да бъде пълно семейството ни.“

Цветелина, майка на Мартин